Протокол № 706 от 29.11.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 706 гр. Перник, 28.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20231700100492 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

След повторно повикване в 14,01 часа:

За ищеца се явява адв. П. С..

За прокуратурата на Р.България се явява прокурор Ал. от ОП Перник.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпило писмо от Министерство на правосъдието, с което е изпратена изисканата преписка.

Адв. С.: Запознат съм с писмото и преписката, да се приемат.

Прокурорът: Да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и прилага заверени копия от преписка рег.№ 94-А150/23.05.2022 г.

Адв. С.: Няма да соча други доказателства, считам делото за изяснено.

Прокурорът: Няма да соча други доказателства.

1

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ход на устните състезания.

Адв. С.: Моля да уважите предявените обективно съединени искове така, както са предявени и в посочените от нас размери. На първо място, считам, че следва да бъде уважен иска за прекалена продължителност на мерките за неотклонение, взети по отношение на моя доверител, а именно "Задържане под стража" и "Домашен арест". Съгласно практиката на ЕСПЧ и тази на висшата съдебна инстанция, продължителността на мярката за неотклонение може да се компенсира единствено чрез присъждане на парично обезщетение. Вярвам, че мярка за неотклонение "Домашен арест", продължила повече от 6 г., докато е било висящо наказателното производство, водено срещу ищеца, е прекалено дълъг срок. Не е имало пречка ищецът да получи по-лека мярка за неотклонение, защото той е демонстрирал безупречно процесуално поведение през целия период на воденото наказателно производство. Моля да определите справедливо обезщетение по тази претенция, като се ръководите от вътрешното си убеждение, изградено въз основа на доказателствения материал, който сме ангажирали и закона. Що се касае до другата претенция, за присъждане на обезщетение за т.нар. бавно правосъдие, считам, че и тя е основателна. Днес съдът приобщи административната преписка, изпратена от МП. От името на моя доверител преди време аз подадох заявление по реда на Глава 3а от ЗСВ с искане да се определи и заплати обезщетение, което да съответства на неразумния срок, през който е продължило дълго воденото наказателно производство. Считам, че тази претенция е основателна, доколкото моят доверител, през един продължителен период от време, е бил обвиняем, а после и подсъдим по висящо наказателно производство, продължило 7 години. Няма да отнемам повече процесуално време. Моля само да уважите и двете претенции, като в полза на доверителя ми да присъдите по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, то се присъжда в моя полза така че моля да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в моя полза. Моля да определите и подходящ срок, в който ще изготвя писмени бележки, в които по-подробно ще аргументирам нашата теза за основателност 2 и доказаност на исковата си претенция.

Прокурорът: Считам, че в хода на настоящото гр. дело не се събраха доказателства относно действително търпени от ищеца неимуществени вреди, описани като вид и характер в исковата молба, които да са в пряка и причинна връзка с действия на органи на прокуратурата на Р.България по повод прекомерно продължила мярка за неотклонение "Задържане под стража" и "Домашен арест" и прекомерно продължило наказателно производство. Като представител на Прокуратурата оспорвам изцяло предявените искови претенции за обезщетение за неимуществени вреди, както по основание, ака и по размер. Действително безспорно е, че ищецът е бил задържан под стража непосредствено след извършване на деяние, за което в последствие е осъден с влязла в сила присъда за престъпление, свързано с отнемане на човешки живот. Точно 8 месеца и 20 дни по-късно взетата по отношение на него мярка за неотклонение "Задържане под стража" е била изменена в "Домашен арест". На 09.12.2015 г. това са точно 10 месеца след извършване на престъплението, прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда срещу ищеца, а 6 месеца по-късно ОС Перник е постановил осъдителна присъда, която обаче е влязла в сила 5 години по-късно. Изложеното сочи, че досъдебната фаза на процеса е продължила само 10 месеца, което е повече от един разумен срок, с оглед извършеното престъпление, а именно отнемане на човешки живот. Предвид това считам, че предявените от ищеца претенции за неразумно дълго продължил срок на мярката "Задържане под стража" и "Домашен арест", както и за продължителност на наказателното производство са напълно неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Претенцията на ищеца, че мярката му за неотклонение в досъдебната фаза, е продължила повече от 8 месеца в нарушение на закона, е напълно немотивирана и недоказана, тъй като видно от приобщените доказателства е, че по отношение на него в досъдебната фаза на процеса е било повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.116, вр.чл.115 НК, за което престъпление законът е предвидил лишаване от свобода не по-малко от 15 г., поради което и предвидената в разпоредбата на чл.63 НПК продължителност на най-тежката мярка за неотклонение е за срок до 1 г. и 6 мес. В конкретния случай тази мярка за ищеца е продължила 8 мес. и 20 дни. Т.е. претенцията за прекомерно продължила мярка е абсолютно неоснователна. Същевременно, мярката за неотклонение "Задържане под стража" по делото е била за периода 3 от 01.02.2015 г. до 20.10.2015 г., а исковата молба е депозирана в съда на 16.01.2023 г., значителен период след изтичане на 5 годишния давностен срок, в който смисъл исковата претенция за обезщетение на вреди от незаконосъобразно задържане под стража е неоснователна и като погасена по давност. В хода на настоящото производство считам, че не бяха доказани твърдените неимуществени вреди и съответно акцесорната претенция за законна лихва върху претендираното обезщетение от взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража" по чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, считам, че не е доказана и по основание и размер. Размерът на претендираното обезщетение от общо 52000 лв. е завишен и несъобразен с чл.52 ЗЗД. Съгласно съдебната практика, размерът на обезщетението за такива вреди е свързан с критерия справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2 ал.1 ЗОДОВ от съществено значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, честта и достойнството на увредения. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а точно обратното, в дисхармония със справедливостта и с определянето на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претендираните вреди. В този смисъл е решение № 832/2010 г. по НД 593/2010 г. на 4-то ГО на ВКС. Считам, че претенцията на молителя е изключително завишена и не съответства както на претендираните вреди, така и на икономическия стандарт на Р.България и практиката в други подобни случаи в т.ч. и практиката на ЕСПЧ. Недоказано остава в какво се състои противоправното действие или съответно бездействие на органи на прокуратурата, което е довело до незаконосъобразното търпене на мярката "Домашен арест". Тази мярка е след като мярката на ищеца е била заменена от най-тежката "Задържане под стража" в "Домашен арест". ОС Перник е сторил това с определение от 12.10.2015 г. В съдебната фаза на няколко инстанции, където органите на прокуратурата нямат ръководни функции, поради което тя не е пасивно легитимирана да отговаря за тези вреди за претендирания период. Недоказани останаха и твърденията за негативни последици, както и те да са пряк резултат от незаконосъобразно "Задържане под стража" и "Домашен арест". Същевременно безспорно е, че времето, през което такива мерки са били търпени в хода на това наказателно производство от ищеца, в 4 последствие е било приспаднато от наложеното наказание лишаване от свобода. Т.е. от това не са налице каквито и да било негативни последици, точно обратното – по-голямата част от присъдата ищецът е изтърпял в домашни условия. Не бяха представени никакви убедителни доказателства, нито писмени, нито гласни такива относно твърдените в исковата молба негативни последици като злепоставяне пред обществото, накърняване на авторитета, честта и достойнството на почтен човек, както и такива за влошено здравословно състояние, които да са в пряка причинна връзка с действия на органи на Прокуратурата на Р.България. По отношение на материалната претенция на ищеца да му бъде заплатена и законната лихва върху главницата считам, че същата е неоснователна, предвид нейния акцесорен характер и недоказаност на предявените от ищеца искове за неимуществени вреди. Предвид всичко това предлагам да отхвърлите предявените срещу Прокуратурата на Р.Бългания искове за неимуществени вреди като недоказани, както по основание, така и по размер.

Адв. С. /реплика/: Както правилно посочи прокурора, обвинителният акт е бил внесен за деяние по чл.116 НК с твърдение, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Тази правна квалификация е поддържана в продължение на близо 7 г., а именно до 18.10.2021 г., когато е постановено решението по НД от ВКС. Видно от материалите по делото подзащитният ми е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.115 НК и е оправдан за престъплението по чл.116 НК, тъй като съдилищата са приели, че не е доказано квалифициращото обстоятелство деянието да е извършено по хулигански подбуди. От тази гледна точка, считам, че само на това основание, че прокуратурата в продължение на 7 г. е поддържала едно незаконосъобразно обвинение по по-тежката правна квалификация, трябва да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Що се отнася до преживените неудобства – срам, унижение, заболявания, душевен дискомфорт, по делото бяха разпитани двете сестри на подсъдимия, който е от арменски произход, които изнесоха пред съда релевантни обстоятелства за това как той е преживял мярката "Домашен арест", макар и в домашни условия, тази мярка се явява силно ограничителна и тя е приравнена на затвор в домашни условия. Моля да уважите исковете като определите срок за писмени бележки.

Съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

Приключва устните състезания и след като счете делото за изяснено обяви, че ще се произнесе с решение на 28.12.2023 г.

ДАВА възможност на адв. С. в 7 дневен срок от днес да представи писмени бележки.

Заседанието завърши в 14,40 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ Секретар: _______________________

6