Решение № 79 от 12.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Видин, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. ПопИ.ов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. ПопИ.ов Гражданско дело № 20241320103042 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1, предл. трето, алт. втора от ГПК, и чл.439 от ГПК от М. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.“Христо Ботев“ № 32, вх.А, ет.3, ап.5, срещу „С.Г.ГРУП” ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ул.”Рачо Петков Казанджията” № 4, ет.6, представлявано от Кирил Петков, за установяване на недължимостта на парична сума по договор за кредит.

Главният иск е допустим, тъй като се твърди липса на изначално основание за дължимост на парична сума към ответника, а евентуалният – тъй като се твърди новонастъпило обстоятелство – настъпването на погасителна давност за вземането, а същата не се прилага служебно.

Внесена е дължимата се държавна такса.

На ответника е изпратен препис за отговор.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск.

Правното основание на предявените искове е: чл.124, ал.1 от ГПК и 1 чл.439 от ГПК.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че след справка в Централния регистър на БНБ на 31.07.2024г. ищецът установил, че фигурира като длъжник по кредит, съгласно регистъра № 32853, с кредитор – ответното дружество. Поддържа се от ищеца, че не е сключвал договор за кредит с ответника и не е негов длъжник, както и че не е уведомяван за такъв дълг. При евентуалност претендира, че вземането е погасено по давност.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 6892.00 лева, от които 463.10 лева – главница, обща балансова експозиция в размер на 5891.71 лева, а при евентуалност, в случай, че се окаже, че ответното дружество е кредитор на ищеца – че не дължи вземането, тъй като е погасено по давност съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД, поради което няма задължения към ответника по кредит с идентификатор № 32853 съгласно ЦКР при БНБ. Ищецът ангажира писмени доказателства.

Ответникът е подал писмен отговор в срока за отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, като поддържа от своя страна, че ищецът е кредитополучател по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта Виза Класик с Банка Пиреос България от 03.09.2007г., въз основа на което вземане в полза на банката са издадени Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.Д. № 1656/2013г. по описа на РС – Видин, и е образувано изпълнително дело № 8430/2016г. по описа на ЧСИ - Неделчо Митев, рег.№ 841, с район на действие СГС. Поддържа се още, че по силата на договор за цесия първоначалният кредитор е прехвърлил вземането си на АСВ ЕАД, който от своя страна го е прехвърлил на ответното дружество С.Г.Груп ООД, понастоящем С.Г.Груп ЕАД.

Оспорва се и евентуалния иск за погасено по давност вземане към ответника, тъй като давността е прекъсвана чрез извършването на изпълнителни действия по изпълнителното дело, последното от които е от 17.05.2021г. с искане за извършване на опис на имущество.

Иска се от ответника, съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Представя писмени доказателства. Иска се 2 прилагане на изпълнително дело № 8430/2016г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№ 841 с район на действие СГС, което ще установи качеството на кредитор на ответника, както и че давността не е настъпила.

Не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните, а именно: че тежест на ответника е да докаже, че има качеството на кредитор по отношение на ищеца въз основа на договор за кредит, вземането по който му е прехвърлено с договор за цесия, както и че давността на вземането е прекъсвана с извършването на изпълнителни действия от кредитора по изпълнителното делото, така, че не е изтекла.

Съдът, като разгледа исковата молба и отговора, становищата на страните и ангажираните от тях писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът оспорва наличието на правоотношение между страните, но от ангажираните от ответника писмени доказателства и намиращите се материали по приложените към настоящото дело – изпълнително дело № 8430/2016г по описа на ЧСИ с рег. № 841 – Неделчо Митев и ч.гр.Д. № 1656/2013г. по описа на РС – Видин /ВРС/, неоспорени от ищеца, се установява, че между „Банка Пиреос България“ АД, като кредитор и ищеца М.

В. Т., като кредитополучател, е сключен договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Виза Класик“ от 03.09.2007г. /лист 27 – 29 от делото/, с отпуснат кредитен лимит в размер на 3000 лева. Кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.Д. № 1656/2013г. по описа на ВРС, срещу ищеца за сумите:

3191.59 лева – главница, 168.73 лева – такси за издаване и обслужване на кредитната карта, 1618.16 лева – договорна лихва за периода от 20.12.2011г. до 21.08.2013г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, и 159.57 лева – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, въз основа на извлечение от счетоводните книги на кредитора по договора за издаване и обслужване на кредитната карта. Общата сума по изпълнителния лист, изд. на 28.07.2013г. е в размер на 5138.05 лева.

С договор за прехвърляне на вземания от 14.01.2016г. и Приложение № 1 към него, на основание чл.99 и чл.100 от ЗЗД кредиторът „Банка Пиреос България“ 3

АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземането си към длъжника М. В. Т., ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително изтеклите лихви към договора.

По молба до ЧСИ от 12.09.2016г., новия кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е образувано изпълнително дело № 8430/2016г по описа на ЧСИ с рег. № 841 – Неделчо Митев за събиране на вземанията.

От своя страна, с договор за прехвърляне на вземания от 20.06.2018г. и Приложение № 1 към него /лист 22 – 26 от делото/ „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е прехвърлило придобитото вземане срещу ищеца изцяло на ответното дружество „С.Г.ГРУП” ЕАД, което е встъпило в изпълнителното производство с молба до ЧСИ от 01.08.2022г.

От материалите по изпълнително дело не може да се установи дали длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземането, по силата на което ответникът е встъпил в правата си срещу него, но с получаване на отговора на исковата молба, в която е приложен договорът за цесия, ищецът е узнал за това. И доколкото не е платил на предходния кредитор, то той не се е освободил от дълга – арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД. По отношение на претенцията за недължимост на процесните суми поради неуведомяване на длъжника за извършената в полза на ответното дружество цесия, съдът намира, че същата е неоснователна и тъй като е извършена по висящия изпълнителен процес, при което прехвърляне на вземането не освобождава длъжника. Уведомяването за прехвърляне на вземането в случая се извършва от съдия – изпълнителя, който носи отговорност за изпълнението – да изпълни в полза на новия кредитор, а не на стария кредитор, поради което, уведомяването по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършена цесия и конституирането на цесионер в изпълнителното производство, е без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК.

Предвид изложеното, налице е валидно облигационно правоотношение между ищеца, в качеството му на кредитополучател по договор за банкова карта и ответника, като правоприемник на установеното вземане срещу него.

Неоснователно е искането на ищцовата страна за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът няма задължение към него поради липса на основание.

Страните не спорят по отношение на размера на задължението на ищеца, което не се установява от изпълнителното дело, но се установява от 4 представеното от ищеца извлечение от централния регистър на БНБ – справка за кредитна задлъжнялост на ищеца към ответното дружество „С.Г.ГРУП” ЕАД в размер на 6892.00 лева, от които 463.10 лева – главница, обща балансова експозиция в размер на 5891.71 лева, както и че същото произтича изцяло от процесния договор за кредитна карта, въз основа на който е издаден изпълнителен лист и е образувано процесното изпълнително дело.

Предвид горното, от правна страна, в конкретния казус се установи безспорно между страните наличието на дълга към първоначалния кредитор, по образуваното срещу длъжника изпълнително дело въз основа на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, качеството на ответното дружество като нов кредитор по силата на договор за цесия по същия дълг, както и паричният размер на дълга. Искът за признаване на установено, че ищецът не дължи изпълнение на парично задължение на ответника поради липса на основание, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За проследяване на спорния между страните въпрос за изтичане на давността на вземането, съдът изследва посочените от взискателя изпълнителни способи и изпълнителните действия, извършени от ЧСИ. От същите се установява, че предвидената в закона 5 - годишна давност не е изтекла, тъй като давността в случая, започнала да тече след образуване на изпълнителното производство, е прекъсвана многократно на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД - чрез предприемане на действия за принудително изпълнение, така че в нито един момент предвидената от закона давност не е изтекла. Предприемането на действия за принудително изпълнение като искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, независимо дали е приложен от съдия - изпълнителя, защото последният е длъжен да го приложи, тъй като от значение е кредиторовата активност да реализира изпълнението, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия. А също, че перемцията е без значение за давността, тъй като в този случай /чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/, нова давност започва да тече от последното й прекъсване – датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК – т.10.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е 5 образувано на 12.09.2016г. по молба на предходния взискател, както и че същият е поскал и са извършени изпълнителни действия като принудителни способи за събиране на процесното вземане, както следва:

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден на 27.08.2013г.

- На 12.09.2016г. е образувано изпълнителното дело и е насрочен опис на движимото имущество на длъжника;

На 07.05.2019г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в Банка ДСК ЕАД и е насрочен опис на движимо имущество;

На 17.05.2021г. е насрочен опис на движимото имущество на длъжника;

2022г. – присъединяване на ответното дружество като кредитор по изпълнението.

На 19.03.2025г. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия повече от 2 години.

От изложеното е видно, че периодите между издаването на изпълнителния лист, въз основа на който се оспорва процесното вземане, и първото по изпълнителното дело принудително действие, както и между всеки две следващи принудителни действия, предприети от ЧСИ, не е изтекъл изцяло 5 – годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД за погасяване на вземането, тъй като е бил прекъсван и е започвал да тече нов давностен срок, съгласно ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Изтекъл е обаче 10 – годишният давностен срок по чл.112 от ЗЗД, тъй като от началото му – моментът, в който вземането е станало изискуемо, а именно - 27.08.2013г. /датата на издаване на изпълнителния лист/, до датата на предявяване на настоящия иск – 17.12.2024г., е изминал период повече от 10 години, независимо от прекъсването на давността – също чл.112 от ЗДД, както и поради това, че изпълнителното дело е образувано след 26.06.2015г. /с арг. от ТР № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС/, а именно на 12.09.2016г.