Решение № 88 от 27.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330200059 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 11055645, с който на Т. К. Т. е наложена глоба с еврова равностойност 664,68 евро / 1300 лева / за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в молба от 26.01.2026г. се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че :

-в обжалвания ЕФ липсвало описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението;

-към връчения ЕФ липсвали доказателства, които да установяват нарушението;

-доколкото нарушението било заснето през нощта, на статичното изображение не бил по достатъчно ясен начин разчетим регистрационния номер на МПС;

-от статичното изображение не се установявали марка и модел на МПС;

-по делото липсвали доказателства за лицето, което разпечатило 1 приложената по преписката снимка и неговата компетентност;

-било налице разминаване между посочените обстоятелства в ЕФ и снимковия материал по делото;

-били налице извинителни причини за превишението на скоростта;

-ЕФ не съдържал дата на издаване и пред кой съд подлежи на обжалване;

-нарушението не било извършено в условията на повторност, доколкото логиката на закона била обуславящите повторността влезли в сила ЕФ също да са за нарушения по чл. 182, ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 20.06.2025 г. в 00:20 часа в Област Пловдив, на път II-86, км. 19+240, с посока на движение от гр.

Пловдив към гр. Асеновград, при въведено общо ограничение на скоростта 90 км/час при движение извън населено място, МПС с рег. № ****** се движело с установена наказуема скорост 146 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 56 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство Multa Radar SD 580, с рег. № 00209D32ACE1.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложеното по преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от

Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Противно на възраженията на жалбоподателя, в ЗДвП и в Наредба № 2

8121з-532/12.05.2015г. няма поставено изискване доказателствата за нарушението, да се прилагат към връчения екземпляр на ЕФ, като напълно достатъчно е тяхното обективно наличие по преписката.

Противно на възраженията в жалбата лицето, което технически е отпечатало статичното изображение, подобно на лицето, което технически е отпечатало и самия ЕФ, техните идентификационни данни и компетентност са изцяло ирелевантни.

Не случайно в чл. 16, ал.3 от Наредбата е използван термина „отпечатване“, като чисто фактическо, физическо действие , за да се отграничи от юридическата дейност по издаване на акт или изготвяне на ВД, за чиято правомерност безспорно следва да се изследва компетентността на съответното лице.

Не навежда на различен извод и нормата на чл. 16, ал.2 от Наредбата, доколкото тя касае дейността по събиране, съхранение и анализиране на информацията от АТСС от оправомощени лица, но не и чисто техническата дейност по отпечатване на ЕФ и статичното изображение.

Не случайно в трайната съдебна практика е възприет т.нар принцип на автоматизъм при санкциониране на нарушения с ЕФ- нарушението се заснема и установява автоматично, независимо дали физически присъстват или не контролни органи. Тъй като те юридически не участват в процеса по установяване на нарушението и издаване на ЕФ, личността на лицата, които са участвали в определени чисто технически действия от процеса на издаване и връчване на ЕФ (отпечатване на ЕФ, отпечатване на статични изображения, връчване на ЕФ), тяхната длъжност и компетентност е ирелевантна. Всъщност еманация на принципа за автоматизъм при издаване на ЕФ е обстоятелството, че сред реквизитите на същия липсват име и длъжност на издател и негов подпис.

При положение, че законодателят, с оглед спецификата на производството по издаване на ЕФ и възприетия принцип за автоматизъм, съзнателно се е дезинтересирал от личността на издателя на самия властнически санкционен административен акт, на още по-силно основание изцяло ирелевантни са личността и компетентността на лицата, участващи в чисто физическите действия, предшестващи издаването на самия властнически санкционен акт.

Така изрично Решение на Административен съд-Пловдив по кнахд № 3

20247180700252 / 2024 , Решение № 194 от 08.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3128 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 699 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 45 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1335 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2199 от 17.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2169 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 222019.11.2021 год.на Административен съд - Пловдив, ХХІІ състав, КАНД № 2223/ 2021г., Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1297 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1760/22.02.2024 г. на Административният съд - Пловдив по кнахд № 2791 / 2023, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Противно на възраженията от допълнителната молба от 26.01.2026г., на посоченото статично изображение по достатъчно ясен начин се вижда номера на заснетия автомобил.

По-важното обаче е, че статичното изображение по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. всъщност се състои от два взаимно свързани компонента:

-снимкова част и

-текстова част, която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

В процесния случай по преписката са надлежно приложени, както снимковия материал в тесен смисъл, така и словесната част (на гърба на снимковата), в която словесна част изрично е посочен разпознатия от техническото средство регистрационен номер CB3637KO, като е налице пълно съответствие между разпознат от АТСС регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

Противно на възраженията от допълнителната молба от 26.01.2026г. в закона и в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. липса поставено изискване на представеното статично изображение да могат да се установяват марка и модел на МПС.

Единственото поставено изискване е да е достатъчно разчетим номер 4 на МПС, като това условие в случая е спазено, а марката и модела на МПС са изводими от приложената по преписката справка за регистрация на МПС, от която са видни както техническите му характеристики, така и регистрирания собственик, който в случая е жалбоподателя.

Така решение по КАНД № 20257180701420/2025 на Административен съд-Пловдив, Решение № 349 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3747 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив.

Както се посочи при отговора на предходното възражение, по преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която жалбоподателят е вписан собственик на МПС, поради което именно той следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

Възражението на жалбоподателя за разминаване между отразено в ЕФ и представеното статично изображение не държи сметка за разпоредбата на чл.

16, ал.5 от Наредбата съгласно която; „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“.

В случая, видно от протокола за последваща техническа проверка, максимално допустимата грешка при скорост над 100 км/час е 3%. В статичното изображение е отчетена скорост 151 км/час. След приспадане на законоустановения толеранс е получена наказуемата скорост, отразена в ЕФ 146 км/час, като изцяло законосъобразно закръглянето към цели числа е извършено към по-ниското цяло число- 146 км/час, което е направено при стриктно съблюдаване правото на защита на наказания субект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта извън населено място-90 км/час, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

5

Противно на възраженията в жалбата, подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение. Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС, точно място, където е допуснато нарушението- на път II-86, км. 19+240, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград, от което по достатъчно ясен начин е видимо, че нарушението е извършено извън населено място, което от своя страна води до приложението на санкционната разпоредба на чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен, поради което не може да се говори за каквото и да ограничение на правото на защита във връзка с начина на описание на нарушението.

В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Спазен е алгоритъмът за изчисляване на санкцията съобразно редакцията на чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП към датата на извършване на нарушението: „за превишаване над 50 km/h-с глоба 600 лв. като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв“, като предвид констатираното превишение основаната санкция правилно е отмерена на 650 лева.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ

НА НАРУШЕНИЕТО.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з6 532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

Multa Radar SD 580, с рег. № 00209D32ACE1, представляващо стационарна система за видеоконтрол, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип и инструкцията за експлоатация;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4888, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;