Решение № 1998 от 06.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13663/2025
- Вид
- Решение № 1998
- Подписан
- 06.06.2026
- В сила
- 04.07.2026
- Състав
- АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 12320 от 04.10.2025 · АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- Чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182 ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186а · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1998 гр. София, 06.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110213663 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д. Н. Г. чрез адв. С. Д. против електронен фиш /ЕФ/ серия К № 11274124, с който за нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал.1 от Законаза движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.
182 ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
В жалбата се иска отмяна на процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се аргументи, които сочат, че жалбоподателят не е притежавал автомобилът, с който е извършено нарушението нито към датата на нарушението, нито преди или след това. Посочва, се че не е подписвала договори за придобиване на собствеността върху посочения автомобил.
Претендират сторени разноски в размер на 400лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В., преупълномощен от адв. Д., с пълномощно от деня на заседанието.
Поддържа жалбата и иска от съда да отхвърли електронния фиш по съображенията, изложени в жалбата, както и на база на свидетелските 1 показания на С. Н. И. показания, в качеството му на собственик на автомобила.
Въззиваемата страна – Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, редовно призован, не се явява, не се представлява. В съда са постъпили писмени бележки от юрк. К., с които се отправя искане, съдът да остави процесната жалба без уважение като неоснователна, необоснована и недоказана от фактическа и правна страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
На 16.04.2025г. в 17: 21 часа в област София, община Столична, град София, бул. Ботевградско шосе до N: 300, с посока на движение от бул. Вл.
Вазов към Околовръстен път, при ограничение 50 км/ч в населено място, е установена скорост на движение 59 км/ч на МПС лек автомобил ,,***'' с регистрационен номер ,,***'', собственост на С. Н. И.. Нарушението е установено с АТСС CORDON M2, след приспаднат толеранс от 3%. В КАТ е постъпила декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, в която се твърди, че на датата в която е установено процесното нарушение, МПС е било управлявано именно от жалбоподателя. Въз основа на тези данни от СДВР е издаден ЕФ серия К № 11274124, с което на жалбоподателя Д. Г. за нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лв., като е връчен на 19.08.2025г.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно:
Електронен фиш серия К, № 11274124/2025г.; Справка за собственост на МПС с рег. Номер ,,***''; Копие от заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г.; справка от Български институт по метрология ведно с удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както и сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“; справка картон на водача;
Копие декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП; свидетелски показания на собственика на автомобила – С. И.; заверени преписи на екранни снимки от 2
Viber кореспонденция.
От протокол за метрологична проверка № 095-СГ-ИСИС/19.03.2025г., Сертификат N: DORDON-M2 20200826/22, както и приложения снимков материал от заснет с техническо средство тип CORDON M2, се установява участъкът от пътя и наличието на сертификат за успешно завършен курс на обучение на В.С. А.. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал.
15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото и следва да се кредитира от съда.
От приложената по делото справка – картон на водача се установява наличието на предишни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
От представената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че регистрацията на лек автомобил марка МЕРЦЕДЕС модел ,,***'' е собственост на С. Н. И..
От показанията на св. С. И. се установяват факти, от значение за процесното производство, като съдът ги кредитира като логични, информативни и последователни.
От заверените преписи на екранни снимки от Viber кореспонденция между жалбоподателя и абонат с телефонен номер ******** е видно, че личните данни на Д. Н.а, съдържащи се в шофьорската й книжка са били предоставени на това лице за други цели, от преди нарушението, предмет на процесното производство.
По делото са представени и Разпореждане на прокурор при СРП от 25.09.2025г. за възлагане на проверка по жалба на Жалбоподателката Г., за злоупотреба с личните й данни във връзка с издадени четири електронни фиша, между които и обжалваният в настоящето производство.
Съдът кредитира събраните по делото доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
3
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Чл. 57 от ЗАНН регламентира изисквания към съдържанието на наказателното постановление и не е приложим при издаването на електронен фиш. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“.
От доказателствата по АНП се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с приложените към АНП Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 68 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скоростта. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава.
Необходимо е да се уточни, че електронният фиш представлява един своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който е приравнен едновременно към акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП), но само по 4 отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в чл. 189, ал.
11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (включително срокове) на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и редът за издаване на АУАН и НП, са неприложими по отношение на електронния фиш. Реквизитите му са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП – а именно:
Териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Настоящият състав следва да отбележи, че срок и начин на обжалване, както и чрез кого и пред кого следва да бъде обжалван ЕФ, не е посочено в разпоредбата на чл.
189 ал.4, изр.2 ЗДвП, което налага извода, че не могат да се приемат за „необходими реквизити“ по смисъла на закона и като такива не могат да са основание за отмяна на процесния ЕФ.
Същевременно в изр. 3 на същата разпоредба се предвижда, че образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Процесният електронен фиш съдържа всички изброени реквизити и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, образец.
На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно номерът на превозното средство, посочен в електронния фиш, а именно ,,***'', поради и което съдът намира, че нарушението е безспорно извършено и установено.
В същото време съдът споделя становището на защитата, че в този конкретен случай регистрационният номер не се явява основание да се направи извод, че автор на установеното нарушение е именно жалбоподателят Д. Г.. За пълнота, съдът следва да посочи, че макар и в материалите по процесното дело да е приложена декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, авторството й не може да бъде доказано, доколкото в съдебно заседание св. И. отрича да е попълвал и предоставял такава в структурите на МВР, като сочи, че на датата, на която е попълнена декларацията изобщо не е бил на 5 територията на РБългария, а в Италия и може да предостави самолетни билети, като при непосредствено представена информация чрез мобилно приложение в съдебно заседание, съдът установи, че е налична бордна карта за пътуване от 31.06.2025г. до 14.08.2025. с „Райън Ер“ за и от гр. Болоня, Италия. В този смисъл няма основание да не се довери на неговите показания, дадени под клетва и след предупреждение за носената наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, че той не е издател на приложената по делото декларация, респективно, че не познава жалбоподателката и не й е предоставял автомобила си.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а от ЗДвП. Жалбоподателят е наказан от АНО в качеството му на лице, което лично е извършило нарушение, като се уповава на декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП. Тъй като съдът прие, че не следва да кредитира декларацията като годно писмено доказателства, то прие, че не е безспорно доказано авторството на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, и неправилно е ангажирана нейна административнонаказателна отговорност.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложените по делото документи от жалбоподателя, заплатеното от същия адвокатско възнаграждение, както и направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът, като взе предвид естеството на делото, брой проведени съдебни заседания, приема, че следва да се присъдят в полза на жалбоподателя разноски в размер на 400 лв.
(за платено адвокатско възнаграждение), като оставя без уважение възражението на юрк. К. за прекомерност на адвокатското такова.
Разпечатката съдържа 47 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a55fb4c6-8571-4049-b7fc-90ec415050a3