Решение № 13120 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13120 гр. С, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110144287 по описа за 2024 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т С“ ЕАД, ЕИК:

*********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, срещу З. К. Ж., ЕГН: **********, адрес: с. Б, община А, обл. В, ул. „Л“ № 22, по по чл. 79 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С, ж.к. „Свобода“, бл. 5, вх. Б, ет. 4, ап. 29, аб.№ ****, при квота от 3/8:

3089,11 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 05.2020- 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането;

570,12 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 17.11.2023 г.;

31,30 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 10.202004.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането;

7,87 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 17.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№69167/2023 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава исковете чрез надлежно упълномощен представител (л. 87), като представя доказателства за погасяване на дълга, включително и с молба от 22.01.2026 г.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК – признатото право не 1 противоречи на закона или на добрите нрави и с него страната може да се разпорежда.

Предвид изложеното, следва постановяване на решение при признание на иска.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за исковото производство от 115,04 евро, от които 102,26 евро – държавна такса и 12,78 евро – юрисконсултско възнаграждение, и за заповедното производство о т 19,81 евро, от които 14,18 евро – държавна такса и 5,63 евро – юрисконсултско възнаграждение, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищцовия представител, както и материалния интерес по делото, имайки предвид и че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).

С оглед обстоятелството, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и при съобразяване с чл. 5 ЗВЕРБ, която норма предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от ДФЕС 1,95583 лева за 1 евро, дължимите суми по исковете следва да бъдат присъдени в български левове съгласно принципа на диспозитивното начало, но и в еквивалент на официалната парична единица от 01.01.2026 г. в Република България, доколкото решението бива постановено след м. 01.2026 г. – преходен период, през който българският лев е все още законно платежно средство съгласно въведения с чл. 24 ЗВЕРБ принцип на двойно обращение на лева и еврото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД, че З. К. Ж., ЕГН: **********, адрес: с. Б, община А, обл. В, ул. „Л“ № 22, дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С, ж.к. „Свобода“, бл. 5, вх.

Б, ет. 4, ап. 29, аб.№ ****, при квота от 3/8:

3089,11 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 05.2020- 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането;

570,12 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 17.11.2023 г.;

31,30 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 10.202004.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането;

7,87 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 17.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 69167/2023 г. на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. К. Ж., ЕГН: **********, адрес: с.

Б, община А, обл. В, ул. „Л“ № 22, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, следните суми за разноски за:

2

115,04 евро - исково производство;

19,81 евро - заповедно производство.

Решението е постановено при участието на „Д” ООД, ЕИК:******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Б. Б.“ №85, като трето лице помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3