Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1441 от 01.11.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3328/2024
Вид
Решение № 1441
Подписан
01.11.2024
В сила
18.03.2025
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, пар. 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1441 гр. Русе, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520103328 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност искове - по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Е. М. М., чрез процесуалния си представител адв. Д. Г., твърди, че между него, в качеството на кредитополучател и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. София, в качеството на кредитор, на 28.08.2023 г. бил сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № 40019658312, при следните условия: 3 500.00 лева - главница; 41 % - годишен лихвен процент;

49.00 % - годишен процент на разходите; 30 месечен срок за погасяване на кредита; 5643.38 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя. В договора били включени и следните допълнителни услуги: Фаст – предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за което била начислена допълнително сума в размер 1400.00 лв. и Флекси – предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което била начислена допълнително сума в размер 3010.00 лв. По този начин, общата сума на заема не била обявената в договора - 5643.38 лв., а 10053.38 лв. Твърди, че към момента на входиране на исковата молба е извършил плащания на първите 9 погасителни вноски в общ размер на 3015.99 лв.

Ищецът счита клаузите „Фаст“ и „Флекси“ за нищожни, а договорът недействителен, поради неточно посочен ГПР. Счита, че услугите по тези клаузи, представляват действия по усвояването и управлението на кредита и не са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Твърди, че тези клаузи са сключени в негова вреда като потребител, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като следвало да заплаща 30 месеца по 147.00 лв. за нещо, което не 1 ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е настъпила от датата на сключване на договора и без значение било дали някоя от тези услуги ще бъде използвана, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят да заплаща такси за реалното ползване на определена услуга, поради което клаузите били неравноправни на основание чл. 143, т. 3 ЗЗП.

Според него клаузите за допълнителни услуги са нищожни и поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на възнаграждението за тези услуги от общо 4410.00 лв., надхвърля размера на предоставения кредит от 3500.00 лв. и ако същите са били включени в ГПР, би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова в договора били отделени като допълнителни клаузи. Тези клаузи не били индивидуално уговорени по см. на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, тъй като не е имал възможност да влияе върху тях и не е могъл да ги откаже, без да се откаже сключване на самия договор за потребителски кредит.

Твърди се, че процесният договор е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая уговорените в възнаграждения за допълнителни услуги са разходи по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи в договор, надвишаващи този размер са нищожни, съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Добавяйки допълнителни 4410.00 лв. към сумата за погасяване при същия лихвен процент и същия срок, размерът на ГПР би бил в пъти по-висок от допустимия съгласно ЗПК и затова, според ищеца, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40019658312 от 28.08.2023 г., сключен между него и ответното дружество, като твърди, че той е недействителен на основание чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В условията на евентуалност, моли съда да постановите решение с което да признае клаузите, уреждащи закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от същия договор за нищожни на горните основания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, гр. София, депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за потребителски кредит при посочените в исковата молба условия, но счита, че в настоящия случай, всички императивни изисквания са спазени. Пояснява, че възнаграждението за допълнителните услуги, не е част от годишния процент на разходите и в договора за кредит няма неточно посочване на ГПР. Според ответника дори да е налице неправилно посочване на ГПР, то не може да се 2 приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Ползването на допълнителните услуги било по искане на кредитополучателя, а размерът на възнаграждението за тези услуги бил уговорен индивидуално с неговото съгласие. В приложимите към процесния договор общи условия било посочено, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е условие за сключването на договор.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 28.08.2023 г. между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД като кредитор и ответника Е. М. М. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № 40019658312 от 28.08.2023 г., съгласно който ответното дружество в качеството на кредитор е предоставило на ищеца в качеството на кредитополучател /клиент/ отпусната в заем сума в размер на 3500 лв., при годишен лихвен процент по заема 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,00 %. Срокът за погасяване на заема е 30 месеца, с месечна вноска по кредита в размер на 188,11 лв., или общото задължение по кредита е 5643,38 лв. В същия е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал за закупи допълнителна незадължителна услуга, като допълнителната услуга "Фаст" е предоставени и използвана от клиента към сключването на договора, а редът за използване на закупената незадължителна допълнителна услуга "Флекси" е описан подробно в общите условия на дружеството към договорите за потребителски кредит на физически лица.

Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Фаст" е 1400,00 лв.

Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Флекси" е 3010,00 лв.

Размерът на вноската за допълнителна услуга е 147,00 лв. и същата е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общото задължение по кредита става 1053,38 лева, а размерът на вноската е 335,11 лв.

В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел "Декларации"/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. А от раздел "Декларации"/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация втв формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги.

Декларирано е от кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора.

3

Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата "Фаст" представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без такава закупена услуга и в рамките на 1 час от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ответното дружество, а съгласно чл.

15. 2 от ОУ, услугата "Флекси" представлява право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния се план, но при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.

Страните не спорят, че сумата в размер на 3500,00 лева е била изцяло усвоена от ищеца. Видно от погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е 1-во число на месеца.

Ищецът е представил Общи условия към договор за потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потрбителските кредити и същите са подписани от договарящите се страни ищеца и ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019658312 от 28.08.2023 г поради противоречието му със закона.

Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда 4 на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания по чл. 11 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност, като в конкретния случай съдът намира за основателни доводите на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит не е посочен реално приложимият годишен процент на разходите по договора.

От събраните доказателства се изясни, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" срещу заплащане на възнаграждение от страна на ищеца - кредитополучател за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 1400,00 лева и за допълнителна услуга "Флекси" – 3010,00 лева.