Решение № 369 от 31.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

З. И.

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000503035 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответниците в първоинстанционното производство срещу решение № 2429 от 22.04.2024 г. по гр.д.

9608/2022 г. на СГС, Първо ГО 13 състав. С решението съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Й. С. Й. с ЕГН **********, М. Н. Й. с ЕГН ********** и Р. Й. Й. с ЕГН ********** всичките чрез адв. А. Т., че Л. С. В., ЕГН: ********** чрез адв.И. Г. е собственик по наследство на ½ /една втора/ ид. ч. от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 3, състояща се от: сутерен; мазе; приземен етаж; гараж и кухня с трапезария; първи жилищен етаж: входно антре, баня с тоалетна, кухня с трапезария, спалня, дневна и балкон; втори жилищен етаж: входно антре, баня с тоалетна, кухня с трапезария, спалня, дневна и балкон; тавански етаж: входно преддверие, библиотека, мивка склад, сушилня, стая за хоби и балкон, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор *** град София, общ.

Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-19-/20.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр.

***, район ***, квартал ***, улица *** №** с площ от 965 кв. м. при съседи:

***, ***, ***, ***, *** и

*** заедно с пристроените към жилищната сграда лятна кухня с идентификатор *** със застроена площ от 31 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване и тоалетна с идентификатор *** със застроена площ от 2 кв. м.

С решението е отменен на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК констативен нотариален акт № 103, том. I, рег. № 24724, дело № 82/2021 г. на нотариус К. С. – рег.

№ *** към СРС от 01.12.2021 г. в частта, с която Й. С. Й. и М. Н. Й. са признати за 1 собственици по давностно владение на над ½ ид. ч. от ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** заедно със пристроените към нея ЛЯТНА КУХНЯ с идентификатор *** и ТОАЛЕТНА с идентификатор

*** описана подробно в акта.

Отхвърлен е искът на Л. С. В. против Й. С. Й., М. Н. Й. и Р. Й. Й. иск с правно основание чл. 26,ал.2, предл. първо ЗЗД за прогласяване на нищожност на дарение, извършено на 21.12.2021 г., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том I, рег. № 26202, дело № 95 от 2021 г. на нотариус К. С. – рег. № *** към СРС до ½ част от дарените имоти като неоснователен.

Й. С. Й. с ЕГН **********, М. Н. Й. с ЕГН ********** и Р. Й. Й. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят по компенсация на Л. С. В., ЕГН: ********** разноски в размер на 82 лв.

В отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

След постановяване на решението Л. С. В. е починала и на нейно място СГС е конституирал наследниците й по закон – А. З. В. и Л. З. В..

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Изложени са оплаквания за недопустимост на решението поради нередовна искова молба на две основания: не е посочен конкретен придобивен способ за спорните сгради и не е обоснован интерес от предявяване на установителен, а не осъдителен иск срещу третия ответник. Неправилно била указана доказателствената тежест за оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост. Твърди се още, че съдът не е обсъдил всички доказателства, не е посочил кои свидетели кредитира и кои – не, неправилно бил оценил значението на декларацията по параграф 189 от ППЗПИНМ (отм.) от С. Г. за сина му Й.. Поискан е разпит на един свидетел за установяване на фактите на владение и неговото демонстриране, като се твърди процесуално нарушение на първата инстанция.

Постъпил е отговор от новоконституираните ищци в срок, в който жалбата се оспорва и се обосновава, че обжалваното решение е правилно и се възразява срещу доказателственото искане.

По повод твърдението за неправилно разпределена доказателствена тежест въззивният съд е приел, че не се налагат процесуални действия. Дадена е възможност на въззивния жалбоподател да бъдат посочени имена на свидетеля, чийто разпит се иска и владението на кой от ответниците ще установява. е дадена възможност да уточни доказателствените си искания във, от която той се е възползвал с молба от 09.12.2024 г.

Насрещната страна е подала становище в дадения й срок на 17.12.2024 г.

Въззивният състав е приел искането за разпит на един свидетел за установяване владението върху процесните имоти от Й. С. Й. и М. Н. Й. за неоснователно по следните съображения. Вярно е твърдението във въззивната жалба, че с отговора на исковата молба са поискани трима свидетели, а е допуснат разпит на един свидетел. В отговора е посочено, че искането за разпит на един свидетел за всеки от ответниците. В с.з. от 05.10.2023 г., е уважено искането на ответника и на ищеца и е допуснато изслушването на още по един свидетел за всяка от страните. В с.з. от 09.11.2023 г. процесуалният представител на ответниците е заявил, че няма други доказателствени искания. Ако се допусне, че искането в отговора е основателно, двамата разпитания свидетели са за установяване владението върху процесните имоти от Й. С. Й. и М. Н.

Й., т.е. за тези обстоятелства вече са разпитания двама свидетели съобразно искането в отговора на исковата молба. За третия ответник няма отказ на първата инстанция, но не е поискан разпит и от въззивния съд. Ето защо, няма процесуално нарушение, което да обоснове допустимостта на искането за разпит на свидетел, отправено към въззивния 2 съд.

В съдебно заседание адв. Т. от името на въззивните жалбоподатели твърди, че е налице предаване приживе на владението от общия наследодател С. Г., извършено с конклудентни действия и с изрична нотариално заверена декларация. Установеното и осъществявано повече от 30 години явно, спокойно, необезпокоявано и владение от страна на първите двама доверители – Й. и М. С.и Й.и, е изпълнило хипотезата придобито от тях по давност право на собственост върху постройките, новата къща и двете постройки на допълващо застрояване, ситуирани от частта от поземления имот, която още от наследодателя е била обособена като прилежаща част към новата къща. В писмена защита от 05.03.2025 г. адв. Т. развива подробни съображения за уважаване на жалбата.

Адв. Г. от името на въззиваемите пледира, че по безспорен начин не е установено, че жалбоподателите са манифестирали към починалата ищца субективният елемент на владението. В писмена защита от 06.03.2025 г. развива подробни съображения за потвърждаване на решението.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предявените искове са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗС.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба срещу допустимостта на решението.

Исковата молба не е нередовна. Ищцата е посочила е начинът на придобиване на земята, както и спорните сгради са построени от баща им, способът за придобиването и по приращение е правна квалификация, която съдът следва да даде въз основа на изложените факти. Допустимо е установителен иск, когато може да се предяви осъдителен, като изрично в този смисъл е ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място, налице е спор за материално право между страните, обективиран в издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт и оспорването му от ищцата, което прави производството по делото допустимо.

По делото се установява и не е спорно между страните, че Л. С. В. и Й. С. Й. са наследници по закон, низходящи на С. Й. Г., починал на 28.05.1985 г., който приживе придобил на 23.10.1963 г. по дарение от баща си дворно място в с. *** с площ 525 кв. м., съставляващо урегулиран парцел IV-a-4 (от кв. 39) по плана на София – *** чрез дарение и 334 кв. м. на 16.03.1970 г. по регулация. Заедно с Л. С. В. и Й. С. Й. наследник по закон на С. Г. е и тяхната майка - Д. Г. Г..

С нотариален акт № 87, том V, дело № 856/1970 за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация на нотариус Е. М. към Софийски народен съд на 16.03.1970 г.

С. Г. е придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост върху празно място от 334 кв. м., придадено към собствения му парцел IV-а-4 в кв. 39, местността „***“ по плана на гр. София. На 28.07.1971 г. С. Г. е подписал нотариално заверена декларация, в която заявява, че дава правото и съгласието си синът му Й. Г.

(сега Й.) да построи със собствени средства и за своя сметка една жилищна сграда върху собствения парцел на бащата IV-а в кв. 39 – *** и да бъде утвърден на негово име архитектурен план за същата. На 24.04.1970 и 22.12.1970 г., видно от протокол № 11/9/1970 и протокол № 40/9/1970 по заявление на С. Г. са определени строителни линии и ниво за построяване на имот в парцел IV-а по регулационния план на ***, София.

Съгласно удостоверение за сключен граждански брак от 10.05.1992 г., серия ГБ 91 г. № 064408, издадено от Общински народен съвет Красно село – София, Й. С. Й. сключва 3 брак с М. Н. С. (след брака - Й.) на 10.05.1992 г. В скица от заснемане на жилищна сграда за узаконяване на Й. С. Й., София – ***, кв. № **, парцел № ***, направено на 15 и 16.04.1989 г. е направена забележка, че сградата е с монтирана дограма и прокарана ел. инсталация, без в.к. инсталации и неизмазана отвътре и отвън. В скица №291/20.09.1990 г., изготвена за узаконяването на имота е направена забележка за идентичност на парцелите от кв. 39. Видно от приложения акт за узаконяване № 7 на 19.06.1991 г. е узаконен незаконен строеж на Й. Й., представляващ процесната двуетажна еднофамилна жилищна сграда. На 26.08.1996 г. е издадена служебна бележка от Столична община – район „***“ – кв. *** в уверение, че сградата, находяща се на ул. „***“ №**, е завършена. Видно от Удостоверение за наследници Изх. № РОК21-УГ01-5375/1/ от 13.09.2021 г. Д. Г. Г., вдовица, починала на 02.02.2017 г. е оставила наследници по закон Л. С. В. и Й. С. Й.. На 01.12.2021 г. е съставен Нотариален акт №103, том. I, рег. № 24724, дело № 82/2021 г. на нотариус К. С. – рег.

№ *** към СРС за собственост върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение, който признава правото на собственост на Й. С. Й. и М. Н. Й. върху „построените от тях по време на брака им и представляващи съпружеска имуществена общност три сгради“: подробно описана в същия еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, както и 2 постройки на допълващо застрояване: сграда – лятна кухня с идентификатор *** и сграда – тоалетна с идентификатор ***, построени в поземлен имот с идентификатор ***.

Спорно пред въззивната инстанция е дали Й. Й. и М. Й. са придобили по давност с десетгодишно владение сгради с идентификатори ***, *** и

***.

Твърденията на ищцата са, че е собственик по наследство от родителите си на ½ ид. ч. от сградите в общото дворно място, а останалата ½ ид. ч. е собственост на нейния брат – Й. Й.. Поземленият имот, върху който са построени трите процесни сгради (еднофамилна жилищна сграда, лятна кухня и тоалетна), бил собственост на общия им наследодател и баща – С. Й. Г.. С брат й никога не били имали спорове относно собствеността на процесните имоти и качеството й на собственик никога не е било оспорвано. В началото на 2022 г. узнала, че брат й и неговата съпруга се снабдили с нотариален акт за собственост на процесните сгради на 01.12.2021 г., с който са признати за собственици чрез давностно владение. В него се посочвало, че сградите са построени по време на брака от съпрузите и представляват СИО.

Твърденията в отговора на исковата молба са, че тъй като между частта от дворното място, придобита по дарение (525 кв.м.) и частта, придадена по регулация (334 кв.м.), общият на страните наследодател поставил ограда – телена мрежа, той владял двете части на имота разделно. С. Г. изразил воля за предаване на владението върху бъдещата сграда на сина си чрез нотариално заверена декларация от 28.07.1971 г. с негово съгласие синът му да построи жилищна сграда в поземления имот. От този момент Й. Й. установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността върху реалната част от поземления имот с площ от 334 кв.м. и върху правото на строеж за бъдещата сграда, което впоследствие се трансформирало в право на собственост върху построеното. Наследяването не било променило обстоятелството, че преди това един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт.