Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 31.03.2023, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 119/2023
Вид
Решение № 99
Подписан
31.03.2023
В сила
21.04.2023
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150а, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 10 и ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 9 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Свиленград, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200119 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Г. Н. Ч. с ЕГН ********** от град ****************************************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6742175 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 200 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че ЕФ бил издаден в нарушение на материалния закон – не било посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кого, както и дали може да се подаде възражение, не бил посочен органът – издател на ЕФ и датата на издаването му. Сочи, че на посочените в ЕФ място, дата и час не е бил там.

Алтернативно от Съда се иска да намали размера на Глобата, тъй като не било налице повторност.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Н. Ч., н е се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Съгласно обжалвания ЕФ н а 25.11.202 2 година в 11 . 1 7 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Сан Стефано” до казино „Империал”, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещо се в посока магазин МБАЛ - Свиленград, М П С – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер РВ 14 11 РХ, със скорост 75 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 25 км/ч. ОДМВР - Хасково издава процесния ЕФ серия К № 6742175 на името на жалбоподателя Г. Н. Ч. в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на посочения ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатираното нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, 2 ал. 4, вр.ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (цитираното правно основание е посочено в ЕФ, приложен към преписката; а в ЕФ, приложен към Жалбата е посочено различно правно основание - чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП). Фишът е връчен на лицето н а дата 29.01.2023 година (, видно от Справката за нарушител, Справката относно статуса на ЕФ, отразеното в Писмо с вх.рег.№ 1777 от 01.03.2023 година на РУ – Свиленград и изявлението на нарушителя, направено в Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 о т ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 25.11.2022 година е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година) , издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият, проверен от Началника на структурното звено, е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 25.11.2022 година и времето (09.00 часа до 12.00 часа), за мястото – второкласен път № 88, при км. 1+500, до разклона за село Мезек, посока ГКПП „Капитан Петко войвода”, за общото ограничение на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост като преди това е посочено, че ограничението е в резултат на поставен пътен знак, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като е налична една снимка за конкретния клип, на ко ито е виден автомобил. От същата се установява, че е заснет автомобил марка „Фолксваген” в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 78 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч.

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5 126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че 4 разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, част от които са идентични с тези, посочени от жалбоподателя в Жалбата му:

1. Н а л и ц е са нарушения, свързани с описание на инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като са съществени, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но липсва описание, явяващо се елемент от състава на нарушението, свързано с датата на влизане в сила на ЕФ серия К № 4224616. В издадения ЕФ не се съдържа и описание в достатъчна степен на обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП относно израза „същото по вид нарушение”. По този начин посочените обстоятелства са и останали извън предмета на доказване по делото, а наказаният водач не е могъл да организира своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху 5 неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай не е така. ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота не може да бъде заместена от посочването в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт.

С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Ч. за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.

2. В § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „повторно” – това е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същия вид нарушение. Настоящият Съд счита, че нарушението, предмет на настоящото производство, не е извършено в условията на повторност спрямо описаните в процесния ЕФ факти. Това е така, тъй като, на първо място, за въпросните нарушения са издадени ЕФ, а не НП. Според горецитираната дефиниция на понятието „повторно”, санкцията за предходното нарушение следва да е била наложена с НП, а не с ЕФ, както е в конкретния случай. Макар и да има силата на НП (аргумент от чл. 189, ал.

11 от ЗДвП), ЕФ е отделен административен акт и при липсата на изрично му посочване от законодателя, същият не може да бъде допълван в съдържанието на понятието „повторно” по силата на разширително тълкуване.