Решение № 1527 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1527 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330205179 по описа за 2024 година при участието на секретаря Вирджиния Танева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5179/2024 г. по описа на ПРС за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-001531 от 15.03.2024г. на Началник Група в ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Н. Х. С., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл.185 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.132, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.

Жалбоподателят, с жалбата си и в допълнително депозирано до съда становище оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Прави искане за отмяна на НП. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно призования повереник.

Въззиваемата страна, в молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за 1 неговото намаляване до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 20.02.2024 г. в гр.Пловдив жалбоподателят Н. С. изпълнявал трудовите си задължения като шофьор в градския транспорт по линия № 15 и управлявал автобус „Исузу Ситибус“ с рег.№ ***, собственост на

„АВТОТРАНС-2000“ ООД, ЕИК 115535593. На същата дата около 06:50 часа в гр.Пловдив, на ул.“Брезовско шосе“ срещу № 145А при управление на посочения автобус в посока село Войводиново, жалбоподателят спира внезапно, без да е осигурил безопасното превозване на намиращите се в автобуса пътници. В резултат на това пътничката Е. М. П., ЕГН ********** политнала напред, паднала и ударила главата си в предната дясна част на автобуса. Възникнало пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с пострадало лице. Въпреки, че бил участник в ПТП с пострадало лице, жалбоподателят не останал на мястото на произшествието и не изчакал пристигането на органите на МВР.

Мястото на произшествието било посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР – Пловдив, който след като установил обстоятелствата по инцидента, съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 109/20.02.2024г.

Поведението на жалбоподателя било квалифицирано като нарушения на чл.132, т.2 и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, за което св.К. М. Д., на длъжност „***“ при сектор „ПП“ Пловдив, ОД на МВР гр.Пловдив съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 1203565/20.02.2024г. актът бил подписан от жалбоподателя без отразени от него възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление от 15.03.2024 г. за извършени нарушения на чл.132, т.2 и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя К. М. Д..

В показанията си в качеството на свидетел, актосъставителят Д. сочи, че случая касае инцидент на Брезовско шосе с пострадал. Допълва, че на пътя имало неравност и водачът на автобуса спрял внезапно, в резултата на което пътник паднал и ударил главата си. Шофьорът разтоварил пътниците и продължил пътя си, без да остане на място. Свидетелят е категоричен, че 2 впоследствие водачът признал вината си.

Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя като обективни, последователни и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Разпоредбата на чл.132, т.2 от ЗДвП задължава водача при превозване на пътници, преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване. Съответно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП въвежда задължение за водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Съгласно §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП /ДР на ЗДвП/ "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съответно разпоредбите на § 6, т.26 и т. 27 от ДР на ЗДвП дават определения на понятията „Пътник“ – „лице, което се намира във или на пътно превозно средство, но не участва в управлението му“, съответно на "Участник в пътнотранспортно произшествие", а именно „всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му“.

Гореизложените принципни положения отнесени към установената по делото фактология и събраната доказателствена съвкупност, формират у съда категоричен извод за съставомерност на вменените на жалбоподателя Н. С. две административни нарушения на ЗДвП. Жалбоподателят в качеството си на водач по смисъла на Закона на посочените в акта и НП дата, час и място при движение на процесния автобус не съобразил поведението си с горецитираните законови разпоредби и спрял внезапно, без да осигури безопасността на превозваните от него пътници, при което допуснал ПТП с пострадало лице /пътничката Е. М. П./, след което като участник в ПТП не останал на мястото на инцидента да изчака органите на МВР.

От горното според настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че са осъществени от обективна и субективна страна нарушенията, за които е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, както и че именно жалбоподателят е техен автор.

Твърдението за липсата на категорични данни, че именно санкционираното лице е извършител на вменените му нарушения, недвусмислено се опровергава, както от кредитираните с доверие от съда показания на актосъставителя, който сочи за призната пред него от дееца вина, но и от 3 обстоятелството, че жалбоподателят не е възразил в тази насока нито при съставяне на АУАН, нито е упражнил правото си по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, където също е имал възможност да възрази отново относно авторството на деянията. Ето защо съдът намира, че това възражение представлява защитна теза на нарушителя, която не е годна да внесе убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН, респ. да опровергае неговата доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

За така установените нарушения на чл.132, т.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, правилно са приложени съответно разпоредбите на чл.185 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и жалбоподателят е санкциониран с налагането на предвидените административни наказания. По отношение на индивидуализиране размера на наказанията, съдът намира, че същите са съобразени, както с предвиденото в приложените санкционни норми, така и с изискванията на чл.27 от ЗАНН и обстоятелствата по така извършените две административни нарушения. За нарушението на чл.132, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, която е във фиксиран размер и не подлежи на редуциране от административнонаказващия орган и от съда.

Що се отнася до второто нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП АНО е наложил наказания в размер, ориентиран към средния на предвидения в Закона, а именно „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Според настоящият съдебен състав наложените наказания са справедливи и адекватни на обществената опасност на деянията и нарушителя и биха изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянията като маловажен случай. В тази връзка отчете, че се касае за две умишлени нарушения, засягащи изключително важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата.

Тяхната обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същите не биха могли да се квалифицират като “маловажен случай”. Касае се за една изключително специфична и отговорна високорискова дейност, каквато е превоза на пътници в градския транспорт, при осъществяването на която, видно от конкретиката на случая, упражнявайки я, жалбоподателят е застрашил безопасността на превозваните от него пътници, като един от тях е пострадал. Въпреки това, жалбоподателят не е останал на мястото на пътното произшествие, не само с оглед изпълнение на задължението му като участник в ПТП и с оглед оказване на помощ на пострадалия пътник. От значение за преценката за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен е и представената по преписката справка за нарушител/водач, видно от която след процесния случай, жалбоподателят е извършил и друго нарушение на ЗДвП. Следва да се вземе предвид, че в случая намира приложение чл.189з от ЗДвП, който изключва 4 приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени от компетентни лица като в тази връзка е приложената и приета по делото като писмени доказателства оправомощителна Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. И двата административни акта съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото фактическо описание на осъщественото административно нарушение съдържа всички необходими за това съставомерни елементи на извършените деяния. Описване на конкретните телесни повреди на пострадалото лице не са сред тях, макар в случая и в акта, и в НП е сочено, че пострадалата пътничка е ударила главата си. Посочен е и авторът на процесните деяния, както и нарушените законови разпоредби. По несъмнен начин са конкретизирани осъществените неправомерни действия на водача на ППС, за които е потърсена отговорност от жалбоподателя. Той е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които са осъществени вменените му нарушения, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно му поведение. Изрично в АУАН е отбелязано, че вписаните двама свидетели са свидетели, присъствали при съставяне на акта. Същите могат да бъдат както очевидци на извършване на нарушенията или установяването им, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. За свидетелите ЗАНН в чл.42, ал.1, т.7 предвижда посочване на техните имената, точните адреси и датата на раждане, но не и ЕГН, каквито са твърденията на жалбоподателя.