Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 935 от 13.11.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2392/2019
Вид
Решение № 935
Подписан
13.11.2019
В сила
13.11.2019
Състав
ДОРОТЕЯ ИВАНОВА МИШКОВА-КЕХАЙОВА, АНИ ЗАХАРИЕВА ЗАХАРИЕВА, ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.212 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.36, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.6 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.282, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.287, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, ………………….2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав в публично съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

2.

ПАВЕЛ ПАНОВ при участието на секретаря Мариела

Миланова и в присъствието на прокурора Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД №

2392/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

Образувано е по въззивен протест, подаден от Софийската районна прокуратура, по въззивна жалба от адв. С.Т. - упълномощен защитник на подсъдимия И.Р.К. и депозирани в срока по чл.320, ал.4 НПК допълнителни изложения към жалбата от адв. П.С., срещу присъда от

03.12.2018 г. по НОХД № 10773/2017 г. по описа на СРС, НО, 115 състав, с която подсъдимият И.Р.К.,

ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на 09.10.2014 г. в гр. София, в магазин на „Е.КК“ ООД, намиращ се в гр. София, бул. „Шипченски проход”, № 27А, чрез съставяне на неистински частен документ - договор за кредит за покупка на стоки № CREX-10959273/09.10.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София и Ц.И.Ч. от гр. Велинград, на който е придаден вид, че подписът в графата „кредитополучател“ изхожда от Ц.Ч., съзнателно дал възможност на търговско дружество „Е.КК”, ООД, ЕИК ******, да получи без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД - парична сума от 900 лв., поради което и на основание чл.303, ал.2 НПК във вр. с чл.54 НК е осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.212, ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК, с три години изпитателен срок.

Със същата присъда подсъдимият И.Р.К. е признат за невиновен в това на 09.10.2014 г. в гр. София, в магазин на „Е.КК“ ООД гр. София на адрес бул. “Шипченски проход” №27А, чрез съставяне на неистински частен документ - договор за стоков кредит с №1620793/09-10-2014г. между “У.К.Ф.” ЕАД гр. София и Ц.И.Ч. съзнателно да е дал възможност на търговско дружество „Е.КК” ООД да получи без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на “У.К.Ф.” ЕАД гр. София - парична сума от 1853.10 лв. и това да е осъществено в условията на чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.212, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал. НК.

На основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият К. е осъден да заплати в полза и по сметка на СРС направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 355.51 /триста петдесет и пет и 0.51/ лева, както и сумата от 5.00 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивния протест са развити съображения за неправилност на присъдата в оправдателната й част. Представителят на СРП застъпва становището, че второто деяние от инкриминираната продължавана престъпна дейност е доказано по косвен път дотолкова, доколкото времевия промеждутък между категорично изготвения неистински договор за кредит сключен между „БНП Париба

Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ц.Ч. и този между нея и “У.К.Ф.” ЕАД гр. София е само десет минути. Посочва се, че и върху двата договора в графа „кредитополучател“ подсъдимият К. е имитирал подписа на Ц.Ч., след което същите са били използвани, за да се даде възможност на представляваното от подсъдимия юридическо лице „Е.КК“ ООД да получи без правно основание чуждо движимо имущество. Прави се искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова осъдителна.

С въззивната жалба подадена от адв. С.Т. бланкетно се атакува осъдителният диспозитив на присъдата, като се претендират нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се за отмяна на присъдата в осъдителната й част и за постановяване на оправдателна такава.

На основание чл.320, ал.4 от НПК към въззивната жалба са постъпили допълнителни изложения от адв. П.С. –упълномощен защитник на подсъдимия. В него се аргументира, че присъдата е постановена при тежко опорочаване на съдебната процедура, т.к в кориците на делото се съдържат два броя обвинителни актове, които носят една и съща дата. Отправена е критика досежно констатирани разминавания между устното изявление на прокурора, вписано в протокола от съдебното заседание на 03.12.2018 г., с което се прилага института на чл.287 НПК и обстоятелствената част на втория обвинителен акт. Сочи се, че в цитирания протокол е очертана само едната форма на изпълнителното деяние, а именно „съставяне на неистински частен документ“, докато в обстоятелствената част на новия обвинителен акт е прибавено и „използването“ на неистинските частни документи. Просторно се набляга на това, че е създадена недопустима процесуална ситуация, при която неоснователно е приложен втори обвинителен акт без делото да е било връщано на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения. Застъпва се тезата, че наличието на два обвинителни акта може да попречи при изграждането на линията на защита, т.к се поставя въпросът кой е с по-голяма процесуална стойност. В тази насока са разгърнати разсъждения, че ако се приеме, че това е първият обвинителен акт, тогава присъдата следва да е оправдателна, т.к в него е описана деятелност, по която подсъдимият не се е защитавал и по-конкретно по факта, че инкриминираните суми са били преведени по сметка на търговското дружество „Е.КК“ ООД. Касателно втория обвинителен акт защитата повдига редица въпроси, които в основни линии засягат противоречия между мотивите му и диспозитива и липсата на действия по разследване по отношение дадената възможност „Е.КК“ ООД да получи без правно основание процесните суми.

Изразено е и съмнение относно „светкавичното“ изготвяне на втория обвинителен акт, предвид обстоятелството, че в съдебното заседание от 03.12.2018 г. не само е изменено обвинението, но е даден ход на съдебните прения, последна дума на подсъдимия и е постановена присъда.

На следващо място като нарушение на материалния закон е въздигната липсата на обективни и субективни елементи от състава на престъплението. Оповавайки се на мотивите на първата инстанция и кредитираните от нея показания на свидетелите Р.К.и П.Б.се изтъква, че няма доказателства за обстоятелството, че К. лично е подготвил неистинските договори. Оспорва се и авторството на създадения договор за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, т.к в заключението на графическата експертиза вещото лице само е допуснало наличието на съвпадения между инкриминирания подпис и образците, но същите са недостатъчни по обем. За несъставомерността на деянието от субективна страна е посочено, че по делото липсват, както свидетелски показания, така и писмени доказателства удостоверяващи, че именно подсъдимият К. е представил неистинските частни документи пред „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, както и че не е взето предвид обстоятелството, че „Е.КК“ ООД се е управлявало от двама съдружници и че всеки друг служител в търговските обекти на дружеството е могъл да представи обсъжданите документи.

Финално са релевирани оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Поставен е акцент върху това, че определеното от първата инстанция наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, т.к настъпилата материална вреда е в невисок размер - 900.00 лева. Допълнително се счита, че неправилно е преценена и обществената опасност на подсъдимия – добрите му характеристични данни, семейното му положение и трудовата му и социална активност. Недоволство е изразено и поради неотчитане на многобройните смекчаващи обстоятелства, изразяващи се в безупречно процесуално поведение свързано с редовното му присъствие в съдебните заседания и отзивчивото му съдействие при провеждане на разследването. Мотивирано е и несъответствие на наложеното наказание с целите по чл.36, ал.1 НК, поради прекомерност на изпитателния срок. В заключение се пледира за отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяването на нова оправдателна. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщанe на делото на първата инстанция за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, събирането на доказателства и изслушването на допълнителни експертизи, който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 07.10.2019 г., след изслушване становищата на страните.

В речта си в съдебните прения представителят на Софийската градска прокуратура не поддържа протеста, но апелира за оставяне на въззивната жалба без уважение. Изразява убеждението си, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че подсъдимият е извършил престъплението по пункт първи от обвинителния акт. В подкрепа на тезата си привежда като аргумент заключението на графическата експертиза, според която подсъдимият лично е положил подпис в договора за кредит с „БНП Париба Пърсънъл

Файненс” ЕАД и показанията на свидетелката Ч., според които същата не е пребивавала на територията на гр. София, нито е подписвала договори за стоки на изплащане. Прокурорът намира присъдата в оправдателната й част за правилна и законосъобразна, т.к са налице недостатъчни косвени доказателства. Прави искане за оставяне на протеста и жалбата без уважение, като неоснователнни.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично с упълномощените си защитници адв. П.С. и младши адвокат А.Х.. Последната изразява позиция за несъставомерност на деянието от обективна и субективната страна, поради съображенията, изложени в допълнението към жалбата. Счита, че в случая е налице неустановеност на авторството на деянието, поради особения механизъм, по който са се подготвяли договорите. Отново сочи, че изготвената по делото експертиза е неубедителна и съдът е кредитирал неясно заключение. Отправя искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяване на нова оправдателна.

Защитата в лицето на адв.

С.подържа въззивната жалба и допълнителните изложения.

Акцентира върху заключението на съдебнографическата експертиза, като счита, че от нея не може да се направи категоричен извод за доказаност на обвинението, т.к. се касае за извод, който не е категоричен. Навежда доводи за явна малозначителност и приложение на чл.9, ал.2 НК. В заключение отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт в осъдителната му част и постановяване на нова оправдателна присъда, отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция или за намаляване на отмереното районния съд наказание.

Подсъдимият К. подкрепя казаното от защитниците си, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:

Въззивният протест и въззивната жалба с допълнителните изложения към нея са подадени в законния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

На първо място съдът обсъди доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са изведени с приоритет пред другите две касационни основания, предвид на това, че евентуалното им констатиране обуславя необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, което би направило безпредметно изследването на доводите относими към материалния закон и наложеното наказание.

Необходимо е в началото да се отбележи, че прочитът на сезиращите въззивната инстанция протест и жалба сочи, че немалка част от оплакванията на държавното обвинение и на жалбоподателите са свързани именно с недоволство от съдържанието на следващите от аналитичната съдебна дейност фактически изводи.