Решение № 1777 от 15.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1777 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330101261 по описа за 2025 година

По делото е предявен иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Р. Т. Т., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. Д. Б., против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от ********** С.Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 340, 90 лева- недължимо платена без основание по договор за потребителски кредит № *****/ 06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба23.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 06.07.2021 г. ищцата получила от ответника паричен заем в размер на 5 000 лева, без обаче между страните да имало сключен писмен договор за кредит. В тази връзка на основание чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 от ЗПК договорът се явявал недействителен. По кредита до момента била изплатена сума от 12 000 лева и тъй като платеното драстично надвишавало полученото, предвид недействителността на договора, всичко платено над главницата подлежало на връщане- чл. 23 от ЗПК, като заплатено при начална липса на основание. В този смисъл се предявява иск за връщане на сумата от 50 лева, заявена като първоначален размер на иска. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че между страните имало сключен договор за потребителски кредит № *****/ 06.07.2021 г., с главница 5 000 лева, при ГПР- 49, 15 % и 1 фиксиран ГЛП- 41 %. Договорът отговарял на всички изисквания за редовност по ЗПК, като същият, ведно с ОУ, били подписани от потребителя. По отношение на ГПР се посочва, че в него се включвала само главницата и договорната лихва, като по разбираем начин клиентът можел да установи какво е оскъпяването на кредита. Посочва се, че ищцата поискала да закупи „пакет от допълнителни услуги“- фаст и флекси, като това не било задължително условие за получаване на заема, но пък за услугата се дължало съответно възнаграждение.

Изборът да ги закупи било решение на клиента, който приел тези условия. Максимално бързо на лицето бил отпуснат кредита, който бил усвоен веднага, но това изисквало допълнителни разходи за кредитора, които следвало да му бъдат заплатени. Отделно, към договора имало сключени четири анекса, като на два пъти ищцата се била възползвала от възможността да отложи погасителни вноски по плана и по веднъж- да намали погасителните вноски и да смени падежна дата, като всичко това било същността на допълнителната услуга „флекси“. Лицето било много добре информирано за вида, условията и параметрите на услугите, като се възползвало от тях и за целта били подписани допълнителни анекси към договора. По собствена воля клиентът решил да се възползва от допълнителните услуги, за които бил информиран и дал съгласие, като следвало да заплати и цената им, според условията на договора. По кредита били направени много вноски, възлизащи в общ размер на 5 340, 90 лева, като с тази сума били погасени, както следва: главница- 2 101, 90 лева, възнаградителна лихва- 2 137, 86 лева, допълнителни услуги- 1 094, 69 лева и лихви за забава- 6, 45 лева, видно от извлечени по сметка. В този смисъл било невярно твърдението, че по кредита била заплатена сумата от 12 000 лева, а предвид още дължимите плащания по пълното погасяване, искът се явявал неоснователен. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. Прави и възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище.

С допълнителна молба посочва, че действително между страните бил сключен въпросният договор за кредит, по който общо платената сума била в размер на 5 340, 90 лева. Същият обаче бил недействителен, защото на първо място не бил посочен начинът за изчисляване на ГПР и как точно е формиран, а освен това възнаграждението за двете допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ не било включено в него, поради което размерът бил неправилно изчислен и оттук имало нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. С включването щяло пък да се надвиши ограничението по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като това били разходи, които следвало да са в ГПР, но по този начин се заобикалял законът. Отделно, възнаграждение за тези две услуги не се дължало на основание чл. 10а от ЗПК, защото те били свързани с действия по усвояване и управление на кредита. Така целият кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и оттук- се дължало връщане само на чистата заемна сума, а надплатеното подлежало на възстановяване. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

2

С договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *****/ 06.07.2021 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 5 000 лева, при следните условия: срок- 36 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 41 %, годишен процент на разходите- 49, 15 %, при общ размер на всички плащания- 8 716, 83 лева, включваща възнаграждения за допълнителни услуги: „фаст“- 1 250 лева и „флекси“- 1 000 лева.

Като писмени доказателства са представени копие от договора за паричен заем, ведно със справка за извършените плащания по кредита, декларация, справка, искане за отпускане, погасителен план, СЕФ, четири анекса с погасителни планове.

Във връзка с представената от кредитора справка за плащанията по договора, от която се установява, че общият размер на платените суми е 5 340, 90 лева, е увеличен размерът на иска на сумата от 340, 90 лева, вместо първоначално предявения от 50 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да 3 преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 15 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 41 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно, по договора се дължат такси за допълнителни услуги, като в тази връзка е посочено, че клиентът е закупил допълнителни услуги, а цената за тях е в общ размер на 2 250 лева. Изрично е записано, че пакетът допълнителни услуги се закупува по избор на клиента и това не е условие за отпускане на кредита. Тази свобода на договаряне обаче не означава, че дадената клауза не може да бъде обявена за нищожна, ако се намира в противоречие със закона. Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Макар и оформени като „допълнителни услуги“ по договора, със самостоятелен характер, които не са задължителни, тези услуги по естеството си са свързани с усвояването и управлението на кредита. Според представените общи условия на кредитора, допълнителните услуги са свързани с приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума (услугата „фаст“), както и с промяна на погасителния план (услугата „флекси“). Правото на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност обаче е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- по- бързо разглеждане на искането за кредита, по- бързото отпускане на исканата сума, по- бързото оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По същия начин стоят нещата и с другата услуга, която пък е свързана с управлението на кредита, доколкото всяка промяна на погасителния план принципно касае промяна на условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна.

В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване/ намаляване на вноски, промяна на падеж и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, здравен статус, конкретна нужда и т.н.), това са именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план. Напротив- законодателят не забранява на страните възможността да предоговарят условията по договора или да променят по общо съгласие погасителния план, поради което това е законово предвидена възможност, а не предоставена такава от кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение и 4 то в размер на почти половината от стойността на отпуснатия заем. По този начин се плаща за права, които потребителят има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Още повече, че възнаграждението е предвидено предварително, т.е. без да е ползвана тази услуга, която може и въобще да не бъде използвана от клиента, но той с подписването на договора си я платил и в случай на неползване за кредитора не възникват никакви насрещни задължения, а той вече е получил цената на услугата.