Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 505 от 19.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 343/2024
Вид
Определение № 505
Подписан
19.04.2024
В сила
19.04.2024
Състав
Ивелина Солакова, Еманоел Вардаров, Димо Колев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Велико Търново, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20244100500343 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№4376/26.02.2024г. от страна на „Макроадванс“АД(чрез юрисконсулт Ж. Г.Т.) против Определение№246/31.01.2024г. по гр.дело№2215/2023г. на ВТРС, с което съдът е оставил без уважение искането от „Макроадванс“АД по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца М. Й. П., като неоснователно.

Решението на ВТРС било постановено на основание чл.237 от ГПК - пълно признание на иска от дружеството, като същото било осъдено за направените от М. П. разноски в общ размер 3304.00лв.

ВТРС бил приел, че дружеството дало повод за образуване на делото, доколкото извънсъдебно е претендирал да е носител на процесното вземане срещу М. П., поради което разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК не можела да намери приложение. Със същите доводи с

Определение№246/31.01.2024г. била оставена без уважение и молбата по чл.248 от ГПК. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, aко ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая „Макроадванс“АД направило признание на иска, а също не било предприемало никакви принудителни действия, няма и не е имало наличен изп.лист във фактическа власт и няма действащо изп.дело. Така двете предпоставки на разпоредбата били изпълнени. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не била повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влечала отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, но влечала отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се позовал на давност. Тези действия нито били неправомерни, нито изправяли длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. Моли да бъде отменено Определение№246/31.01.2024г. по гр.дело№2215/2023г. на ВТРС и разноските да бъдат оставени в тежест на М. П., при кумулативно наличие и на двете предпоставките, предвидени в чл.78 ал.2 от ГПК. Заявява, че в производството по чл 274 и сл. ГПК по обжалване на определение, постановено по чл. 248 ГПК, разноски не се дължат.

1

В срока за отговор по чл.276 от ГПК М. Й. П. не подава отговор и не вземат становище по частната жалба.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение№1453/28.11.2023г. по гр.дело№2215/2023г. ВТРС е: -приел за установено по отношение на „Макроадванс“АД с ЕИК:201127485, със седалище и адсрес на управление: гр.София, бул.“Г.С.Раковски“№147 ап.14, представлявано от Изп.директор Виктор Г.Сергиев, че М. Й. П. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.“Камен Зидаров“№18 ет. IV ап.7 не дължи на „Макроадванс“АД сумата 22592.16лв.(oт които главница 6843 .52лв., законна лихва 6419 .66лв. за периода: 06.01.2004г.-15.11.2010г., разноски 451 .06лв. и законна лихва 8877 .92лв. за периода:

15.11.2010г.-17.07.2023г.) по договор за кредит от 2003г., поради погасяване по давност на вземанията; -oсъдил „Макроадванс“АД с ЕИК:201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.С.Раковски“№147 ап.14, да заплати на М. Й. П. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.“Камен Зидаров“№18 ет. I V ап.7, сумата 3304.00лв., представляваща направени разноски(за ДТ и адв.възнаграждение) по гр.дело№2215/2023г. на ВТРС.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е постъпила молба от „Макроадванс“АД, в която е направено искане за изменение на постановеното по гр.дело№2215/2023г. на ВТРС решение в частта за разноските, присъдени в полза на М. Й. П., като дружеството счита, че не следва да дължи разноски, след като е признал предявения срещу него иск.

С Определение№246/31.01.2024г. по гр.дело№2215/2023г. ВТРС оставил без уважение молбата от „Макроадванс“АД по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца М. Й. П., като неоснователна. В мотивите си ВТРС е посочил, че при приложението на чл.78 ал.3 от ГПК, „Макроадванс“АД макар да бил признал иска, не била налице първата предпоставка - да не бил дал повод за завеждане на делото. Чрез представените писмени документи до ищеца М. Й. П., многократно, в продължение на много години, считано от 2011г. и към 2023г., са изпращани от дружеството писма-покани за изпълнение на задължения по процесния договор за кредит, в т.ч. и с предупреждение към адресата, че при незаинтересованост към поканата за доброволно изпълнение, „Макроадванс“АД ще предприеме незабавни действия за принудително събиране на задълженията по предвидения в закона ред. ВТРС е счел, че след като дружеството отправяло покани до М. Й. П. за заплащане на задължения по договор за кредит, това било повод П. да установи недължимост на задълженията, които бил поканен да заплати по съдебен ред, с упражняване право на установителен иск. При образуване на съдебното производство М. Й. П. направил разноски, които следвало да му бъдат заплатени с оглед изхода на производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.248 ал.3 от ГПК е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Ето защо съдът е длъжен да се произнесе по искането на страните за разноски, а като не е сторил това с прекратителното определение, следва да стори това с определение по реда на чл.248 от ГПК. Разноските съставляват акцесорно 2 вземане, обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в спорното право, а се изразяват като правна последица, поради което са и извън предметния обхват на осъдителния иск, който цели да установи със сила на присъдено нещо наличието на конкретно облигаторно задължение, произтичащо от правоотношение, различно от процесуалното, обуславящо отговорността за разноски - чл.78 от ГПК в общия случай.

Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. Настоящият съдебен състав намира, че с отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество е направило признание на иска, с което е заявило, че се отказва от защита срещу иска, защото той е основателен, тъй като вземането му е погасено по давност.

Ответникът „Макроадванс“АД не е разполагал с изпълнителен титул и не е предприел действия за принудително събиране на вземането. Отговорност за разноски би възникнала за дружеството-кредитор, ако предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията на дружествотокредитор, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. В тази връзка без правно значение е извънсъдебната покана/съобщение или др. на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, тъй като не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Без правно значение е и дали дружеството-кредитор е отписало едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане, тъй като доброволно плащане от длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо – чл.118 от ЗЗД. Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на присъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно(вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск). При такива обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции(от кредитора или негови правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.

С оглед изложеното, налице са и двете кумулативни предпоставки по чл.78 ал.2 от ГПК и ищецът няма право на разноски, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, поради което обжалваното определение следва да се отмени, респ. по този начин следва да се измени по реда на чл.248 от ГПК решението на ВТРС - в частта му за разноските, като заплащането на същите от ответника бъде отменено.

Съдебни разноски пред настоящата инстанция не се дължат. В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, 3 поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.

Водим от изложено и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение№246/31.01.2024г. по гр.дело№2215/2023г. на ВТРС, с което съдът е оставил без уважение искането от „Макроадванс“АД с ЕИК:201127485, със седалище и адсрес на управление: гр.София, бул.“Г.С.Раковски“№147 ап.14, представлявано от Изп.директор Виктор Г.Сергиев, по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на М. Й. П. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.“Камен Зидаров“№18 ет. I V ап.7, като неоснователно, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение№1453/28.11.2023г. по гр.дело№2215/2023г. на ВТРС в частта за разноските, като отменя осъждането на „Макроадванс“АД с ЕИК:201127485, със седалище и адсрес на управление: гр.София, бул.“Г.С.Раковски“№147 ап.14, представлявано от Изп.директор Виктор Г.Сергиев, да заплати на М. Й. П. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.“Камен Зидаров“№18 ет.I V ап.7, сумата 3304.00лв., представляваща направени разноски(за ДТ и адв.възнаграждение) по гр.дело№2215/2023г. ВТОС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4