Решение № 1568 от 21.10.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1719/2021
- Вид
- Решение № 1568
- Подписан
- 21.10.2021
- В сила
- 21.10.2021
- Състав
- Даниела Илиева Писарова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.16, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.236 · Закон за задълженията и договорите
- чл.236, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.294 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1568 гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Даниела Ил. Писарова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100501719 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.от ГПК.
Образувано е по ВЖ вх.№282863/12.04.2021г. на ИТЕРАЦИО ЕАД, чрез адв.В.К., срещу решение №260941/16.03.2021г., постановено по ГД №19763/2019г. по описа на ВРС, XLIX състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „ИТЕРАЦИО“ ЕАД, ЕИК 201070270, гр.София, ул.“Галилео Галилей“ №20 против УНИПАРК ЛОДЖИСТИК ЕООД, ЕИК 103955059, гр.Варна, ул.“Цар Симеон I"№29, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 3 520.49 лв. представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г., дължим след изтичане срока на договора, ведно със сумата 636 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода от 21.03.2019г. до датата на подаване на исковата молба на 04.12.2019г., както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условие на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск, да бъде осъден ответника да върне сумата 3 520.49 лв. като получена на отпаднало основание - чл.55, ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 7 604.27 лв., като получена от ответника без основание по фактура №0000000553/15.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 1
04.12.2019г. до окончателното изплащане; сумата 7604.27 лв., представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г., дължима от ответника, считано от 21.03.2019г. на прекратяване на договора, ведно със сумата 547 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 21.03.2019г. до датата на исковата молба 04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответникът да върне сумата 7 604.27 лв. като получена на отпаднало основание съгласно чл.55, предложение трето ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че постановеното решение на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита за неправилен извода на съда, ответникът има основание да задържи претендираните суми поради насрещно вземане за неплатен наем за м.март 2019г., суми за неустойки и консумативи, дължими при прекратяване на договора за наем с предизвестие от наемателя. Претендира се отмяна на решението с уважаване на исковете и присъждане разноските за две инстанции.
По същество в жалбата се излага, че първият договор за наем от 22.02.2017г. е прекратен на 22.02.2018г. като се дължи връщане на платения по него депозит.
Неоснователно съдът приел, че този депозит е внесен по договора от 22.02.2018г., каквито твърдения не са правени и не произтичат от договорите. Оспорват се направените от ответника възражения за прихващане. Твърди се, че ответникът няма насрещно вземане за наем, за месец март 2019г., тъй като ищецът валидно е упражнил право на задържане за това вземане с писмо от 27.02.2019г., получено от насрещната страна . Това право на ищеца е установено чрез свидетелски показания. По отношение на насрещното вземане за неустойка се твърди, че съдът е игнорирал ОУ, при които са сключени договорите за наем , чл.11, ал.1 от същите, където е предвидено наемателят да предаде на наемодателя депозит – да послужи след прекратяване на договора за наем за заплащане на дължими текущи разноски и покриване нанесени на обекта вреди. В случая не се твърдят тези основания за задържане на депозита да са налице.
Въззивникът сочи, че в мотивите на съда е налице противоречие относно основание и момент на прекратяване на договорите за наем – от една страна като развалени с изявление на ответника от 12.03.2019г., а от друга страна – с предизвестие от ищеца, на 21.03.2019г.
Съдът неправилно е приложил ОУ в редакция, която е изготвена за целите на процеса от ответника като не е взел предвид направените в тази връзка оспорвания от ищеца и императивната разпоредба на чл.16, ал.3 ЗЗД. Прави се довод, че по договорите с продължително изпълнение, какъвто е настоящият, промяната в ОУ следва да бъде съобщена на наемателя в достатъчен срок. Щом ответникът не е уведомил ищеца за новите ОУ, то последните нямат сила за него. Съдът изобщо не е разгледал възражението за нищожност на клаузата на чл.20, ал.4 от изменените ОУ, поради противоречие с императивна разпоредба на чл.238 ЗЗД, евентуално поради накърняване на добрите нрави.
2
Прави се довод, че всяка страна може да се откаже от безсрочния договор за наем с едномесечно предизвестие като упражняването на това право не може да представлява форма на неизпълнение на договора и да влече задължение за неустойка. Твърди се, че съдът е отхвърлил исковете поради уважени насрещни възражения за прихващане на ответника, за които последният е образувал отделно исково производство – висящо в момента пред СГС, ТО, VI-5 състав, ТД №1764/2020г.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна УНИПАРК ЛОДЖИСТИК ЕООД чрез адв.Ст.Иванова, в който се твърди неоснователност на жалбата.
Според въззвиваемата страна решението е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, за всички отхвърлени искове. Поддържат, че спорът се фокусира относно предназначението на внесения по договор за наем депозит. Според страната, съдът правилно е тълкувал волята на страните, обективирана в договорите за наем като приел, че след прекратяване на договора за наем се дължи връщане на депозита, но че е налице основание наемодателят да задържи сумата поради насрещно задължение, произтичащо от наема – за наемна цена и неустойка, съгласно чл.11, ал.2 от ОУ. Налице е основание за задържане на сумите от наемодателя и на основание чл.10, ал.2 от договорите за наем. Поддържа се, че освен право на задържане, наемодателят има насрещни вземания от наемателя за неустойка в трикратен на наемната цена размер, поради което следва да задържи изцяло внесените депозити по договорите за наем, което е било правилно обсъдено и възприето от първата инстанция. Поддържа се, че договорите за наем са развалени от ответника поради виновното им неизпълнение от страна на наемателя. Поддържа се, че ответникът е разгласил по подходящ начин изменението в ОУ като наемателят не е упражнил в 7 дневен срок правото си на възражение срещу същите, поради което клаузите им са противопоставими. Доколкото между страните е налице изрично уговорен начин на съобщаване на измененията, то разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗЗД е неприложима.
В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззивника /и ищец/ адв.К. поддържа жалбата на изложените оплаквания. Поддържа оплакване за процесуално нарушение на РС, изразяващо се в непроизнасяне по направено своевременно възражение на ищеца.
Насрещната страна, представлявана от адв.Д., оспорва основателността на жалбата; не прави възражения по доклада.
За да се произнесе по предмета на въззивно обжалване, съставът констатира, че производството е било образувано пред РС по искова молба на Итерацио ЕАД, ЕИК 201070270, гр. София, ул.“Галилео Галилей“ 20, против „УНИПАРК ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК: 103955059, гр. Варна , ул." Цар Симеон I "№ 29, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва: сумата 3520.49 лв. представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г., дължим след изтичане срока на договора, ведно със сумата 636 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода от 3
21.03.2019г. до датата на исковата молба както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 3 520.49 лева като получена на отпаднало основание съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
С исковата молба се претендира и сумата 7 604.27 лв., като получена от ответника без основание по фактура № 0000000553/15.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Предмет на иска е и сумата 7 604.27 лева, представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г., дължим от ответника, считано от датата 21.03.2019г. /поради прекратяване на договора/, ведно със сумата 547 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.03.2019 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 7604.27 лв като получена на отпаднало основание -чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.02.2017г. страните са постигнали съгласие по съществените условия на бъдещ договор за наем на складово помещение №12 в Логистичен парк -с. Слънчево, ул.“27-ма“ № 28, общ.Варна, за което ответникът издал данъчна фактура № 0000000389/21.02.2017г., включваща депозит по договора за наем, на стойност 3 520.49 лв., както и 704.10 лв.- наем за м.февруари 2017г., или общо сумата 5 069.51 лв. без ДДС.
Твърди се, че на следващия ден страните обективирали съгласието с подписване на договор за наем от 22.02.2017г. , съгласно който ответник ът се задължил да предостави на ищеца ползване на складово помещение №12 с площ от 900 кв.м. за срок от 1 година, срещу задължението на ищеца да му заплаща месечна наемна цена в размер на 1 800 евро.
Договорът бил сключен при действието на Общи условия и Правила за вътрешния ред описани като неразделна част от наемния договор, като съгласно р.III, чл.11, ал.1 и 2 от ОУ, наемателят се задължавал да предаде на наемодателя гаранционен депозит в размер на 1 месечен наем, уговорен да послужи за евентуално покриване задълженията на наемателя за текущи разноски и покриване на евентуално нанесени вреди върху наетото имущество, подлежащ на връщане при отсъствие на такива насрещни вземания. Твърди се, че с наредената по банков път сума, включена във фактурата от 21.02.2018г., ищецът е изпълнил задължението да внесе гаранционен депозит (1800 х 1.95583 = 3520.49 лв.) с начисления ДДС, като плащането е извършено с преводно нареждане от 23.02.2018г. Твърди се, че договорът бил изпълняван коректно от двете страни до изтичане на уговорения срок, а веднага щом срокът изтекъл, страните сключили нов договор за наем от 22.02.2018г. за същото складово помещение както и за допълнителна открита площ от 200 кв.м., за срок от 6 месеца срещу наемна цена в размер на 1 800 евро за помещението и 200 евро за откритата площ или общо 2000 евро месечно. Твърди се, че сумата за депозит по първия договор за 4 наем, заплатен от ищеца по фактура № 0000000389/21.02.2017г., в размер на 3 520.49 лв (без ДДС ) останала в патримониума на наемодателя. Твърди се, че впоследствие страните сключили Договор за наем от 15.03.2018г., съгласно който ответникът се задължил да предостави на доверителя ползването на Складове №1 и №5 с обща площ от 1 944 кв.м., за срок от 6 месеца срещу задължение на ищеца да заплаща наемна цена в размер на 3888 евро месечно, като съгласно ОУ на ответника -наемодател, ищецът поел задължение да предаде на ответника гаранционен депозит в размер на 1 месечен наем (3888 евро). Твърди се, че ответникът включил това парично задължение във фактура №0000000553/15.03.2018г., ведно с наем до края на текущия м. март, но вместо да фактурира един депозит (3888 х 1.95583= 7604.27лв.), фактурирал двоен размер (2 х 7604.27=15 208.54) ведно с ДДС. Твърди се, че ищецът заплатил сумата по тази фактура с преводно нареждане от 30.03.2018г., с което в патримониума на ответника постъпила на правно основание сумата 7604.27 лева без ДДС, а останалата разлика от 7604.27 лева са платени неоснователно на ответника. Твърди се, че в хода на изпълнение на договорите, отношенията между страните били коректни и съобразени с уговореното и закона, като изпълнението продължило и след изтичане на уговорените срокове, като досежно складово помещение №12 и откритата площ уговореният 6-месечен срок изтекъл на 22.08.2018г., а за складове №1 и №5, съответно на 15.09.2018г.
Разпечатката съдържа 28 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a55bfe8f-dfae-4a54-b1f4-0418052651c4