Решение № 155 от 02.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. С.З. 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

ЧлЕ.е:

А. Д. А.ов

Орлин Н. ЛЕ. при участието на секретаря Таня Д. КемЕ.а Митева като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно гражданско дело № 20255500500227 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивни жалби на ищеца Е. Б. Д., действащ чрез адв. Д.

П. – Г., и на ответницата М. Б. Б., действаща чрез адв. А. С., срещу решение № 46/16.01.2025 г. по гр.д.№ 3398/2024 г. по описа на Районен съд – С.З.

С жалбата на Е. Б. Д., действащ чрез адв. Д. П. – Г., първоинстанционното решение се обжалва в частите му, в които е отхвърлен предявеният от този въззивник иск за прекратяване ползването от М. Б. Б. на семейното жилище на страните, представляващо лична нЕ.а собственост; е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за ползването на жилището за периода от 18.05.2022 г. до 18.07.2024 г. за разликата над 3366 лв. до 5049 лв., и е отхвърлен иска за определяне на наем, който М. Б. Б. следва да заплаща за ползването на жилището за разликата над 150 лв. месечно до 225 лв. месечно, като неправилно поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че в нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението си съдът не е обсъдил всички твърдения на 1 страните и всички събрани доказателства, което е довело до необосновани изводи, обусловили неправилното приложение на материалния закон.

Въззивникът излага доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че не е настъпило основание за прекратяване на уговореното като безсрочен заем за послужване ползване от страна на М. Б. Б. на семейното жилище поради едностранното прекратяване на този договор от нЕ.а страна и поради отпадане на жилищната й нужда след придобиването от Б. на друг недвижим имот.

Изложени са и доводи за неправилно приложение на материалния закон при определяне на размера на дължимото обезщетение, което М. Б. Б. е следвало да заплати на въззивника за ползването на жилището за периода от 18.05.2022 г. до 18.07.2024 г. и за периода след постановяване на съдебното решение, т.к. първоинстанционният съд не е отчел, че тя следва да заплаща и половината от припадащата се част от наема, дължим за ползването на жилището от ненавършилото пълнолетие дете на страните.

Претендира се частичната отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявеният иск за прекратяване на ползването на имота от М. Б. Б. бъде уважен, както и на Е. Б. Д. бъдат присъдени още сумите от 1683 лв. – обезщетение за ползването на имота за периода от 18.05.2022 г. до 18.07.2024 г., представляваща половината от дължимия за детето наем, а при условията на евентуалност и сумата от още 75 лв. месечно, представляваща половината от дължимия за детето наем за ползването на жилището занапред. Претендира и присъждането на направените разноски.

В законоустановения срок въззиваемата по тази жалба М. Б. Б., действаща чрез адв. А. С., е подала отговор, с който я е оспорила като неоснователна.

Излага съображения, че решението в обжалваните му части не страда от твърдените пороци.

В тази връзка излага доводи за правилност и обоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че към момента на предявяване на иска и постановяване на обжалваното жилищната нужда на М. Б. Б. не е отпаднала, поради което при съблюдаване на интереса на ненавършилото пълнолетие дете предоставеното й ползване на семейното жилище не следва да бъде прекратено.

Излагат се и доводи за съответствие на изводите на съда с материалния закон досежно отхвърлянето на иска за прекратяване на ползването на семейното жилище от М. Б. Б..

Доводи се излагат и за правилност на решението в останалите му обжалвани части, касаещи наемът за ползване на жилището от ненавършилото пълнолетие дете на страните за минал и бъдещ период, предвид правилно 2 прилагане на материалния закон относно недължимост на наем за ползваната от детето площ.

Претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба на М. Б. Б., действаща чрез адв. А. С., решението на Районен съд – С.З.се обжалва в частта му, в която въззивницата по тази жалба е осъдена да заплати на Е. Б. Д. обезщетение за ползването на жилището за периода от 18.05.2022 г. до 18.07.2024 г. в размер на 3366 лв., и в частта, в която е определен наем, който М. Б. Б. е осъдена да заплаща за ползването на жилището занапред в размер на 150 лв. месечно, като неправилно поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснованост и като частично недопустимо.

Излагат се оплаквания за допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради необсъждане на доводите на защитата обусловило неправилност на изводите на съда, че уговореното със споразумението по чл.50 от СК между съпрузите ползване на семейното жилище като заем за послужване е безсрочно и може да бъде прекратено едностранно от съпругасобственик на имота преди навършване на пълнолетие от страна на детето на страните, освен при отпадане на жилищната й нужда или сключване на друг брак от упражняващият родителските права съпруг.

Оплакванията за частична недопустимост на решението на Районен съд – С.З.се отнасят до частта, в която съдът е определил наем, дължим от въззивницата за ползването на жилището занапред, като се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск.

Претендира се обезсилване на обжалваното решение в тази му част.

В случай, че решението бъде прието за допустимо се претендира нЕ.ата частична отмяна в тази обжалвана част и постановяването на ново, с което този иск бъде отхвърлен.

Претендира се и частичната отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което искът за обезщетение за ползването на имота за минал период бъде отхвърлен.

Претендира се присъждането на направените по делото разноски.

В законоустановения срок въззиваемият по тази жалба Е. Б. Д., действащ чрез адв. Д. П. – Г., е подал отговор, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е съображения за правилност на изводите на Районен съд – С.З. че уговореното със споразумението по чл.50 от СК между страните ползване на собственото му жилище е основано на безсрочен договор за заем за послужване, който надлежно е бил прекратен от нЕ.а страна, поради което е възникнало наемно правоотношение, по силата на което М. Б. Б., като 3 съпругът на който е предоставено ползването на жилището, дължи на съпруга-собственик наем за периода на ползването.

Претендира се оставянето на жалбата без уважение и присъждането на разноските по делото.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Е. Д. се явява лично и се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени в рамките на очертаните с въззивната му жалба предели; оспорва въззивната жалба на М. Б. Б. и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му с нея части. Претендира и за присъждането на разноските по делото.

Въззивницата М. Б. Б. се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощника си – адвокат, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му с нея части и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени; оспорва въззивната жалба на другата страна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му от нея части. Претендира присъждането на разноски.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Двете въззивни жалби са допустими, т.к. всяка от тях е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол в съответните му части съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Е. Б. Д., с която той е предявил срещу М. Б. Б. три обективно съединени иска – 1/ иск по чл.56, ал.4 от Семейния кодекс за прекратяване на предоставеното по силата на утвърденото от брачния съд споразумение по чл.50 от СК ползване на семейното жилище, представляващо лична собственост на ищеца, на съпругата М. Б. Б., поради настъпване на основания за промяна; 2/ осъдителен иск по чл. 57, ал.1 от Семейния кодекс за присъждане на сумата от 7800 лв., представляваща дължимо обезщетение под формата на месечен наем в размер на 300 лв. за ползването на семейното жилище без основание за периода от 18.05.2022 г. до 18.07.2024 г.; 3/ евентуален иск по чл.57, ал.2 от Семейния кодекс за определяне на месечен наем в размер на 300 лв., дължим за ползване на семейното жилище-лична собственост на съпруга, в случай че не бъде уважен главният иск за прекратяване на ползването.

Ищецът е изложил твърдения, че заедно с ответницата са бивши съпрузи, които имат родено от брака си едно дете. С решението за 4 прекратяване на брака на страните чрез развод по взаимно съгласие съдът утвърдил споразумение, съгласно което ползването на семейното жилище, представляващо лична собственост на съпруга, било предоставено безвъзмездно на упражняващата родителските права върху роденото от брака дете майка - М. Б. Б..

С връчена на 18.05.2022 г. на М. Б. Б. нотариална покана ищецът я уведомил, че прекратява сключеният помежду им със споразумението договор за заем за послужване на жилището и я поканил да му предаде имота, а в случай на неизпълнение за в бъдеще и да му заплаща обезщетение в размер на 300 лв. месечно. Въпреки отправената й покана ответницата не предала на ищеца държането на имота и не му заплатила претендираните от него суми.

Твърди също така, че след получаване на поканата ответницата е придобила в собственост недвижим имот, поради което следва да се приеме, че е отпаднала жилищната й нужда, представляващо по смисъла на чл.56, ал.4 от Семейния кодекс основание за прекратяване на ползването.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете, като е възразила, че ползването на семейното жилище й е било предоставено по силата на съдебно решение, поради което не може да бъде прекратено с едностранно волеизявление на ищеца, въпреки че представлява заем за послужване поради безвъзмездния си характер. В тази връзка е изложила доводи, че срокът за ползване е предвиден в закона и той е до навършване на пълнолетие от детето, при положение че тя упражнява родителските права върху него. Сочи, че законът е предвидил хипотезите, при които основанието за ползване отпада, но възразява че такава хипотеза не е настъпила. Във връзка с това оспорва твърдяното от ищеца отпадане на жилищната й нужда поради придобиването в собственост на недвижим имот, като излага съображения, че не притежава такъв.

Оспорва и иска за определяне на наем за ползването с доводите, че правоотношението между страните вече е възникнало като заем за послужване, който не може да бъде прекратен едностранно от заемодателя, т.к. е с определен срок – до навършване на пълнолетие от детето. Оспорва и дължимостта на наем за ползваната от детето част.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска за прекратяване на ползването на семейното жилище, като е приел, че то е било предоставено на ответницата до навършване на пълнолетие от роденото от брака дете, върху което тя упражнява родителските права и не е настъпило основание, предвидено в закона - чл.56, ал.4 от СК, за прекратяване на ползването. В тази насока е приел, че въпреки придобиването от М. Б. Б. на друго жилище, жилищната й нужда не е отпаднала, т.к. скоро след придобиването на този имот тя се е разпоредила с него в полза на друго свое пълнолетно дете, и към момента на постановяване на решението по делото не 5 притежава друго жилище. Искът за присъждане на обезщетение за ползване на жилището за периода от 18.05.2022 г. до 18.07.2024 г. съдът е уважил частично до размера на 3366 лв., а за разликата до пълния му предявен размер от 7800 лв. го е приел за неоснователен. Приел е, че със споразумението страните са договорили безвъзмездност на ползването на семейното жилище, поради което отношенията помежду им следва да се уреждат като при договор за заем за послужване. Този договор е бил надлежно прекратен от заемодателя на 18.05.2022 г. с връчването на ответницата на нотариалната покана и за в бъдеще отношенията между страните следва да се уреждат като при договор за наем. Тъй като ползването е от родителя, упражняващ родителските права и ненавършилото пълнолетие дете, което не дължи наем, дължимият за ползването наем следва да бъде намален наполовина. При тези аргументи и с оглед на приетото заключение на съдебно-икономическа експертиза съдът е приел иска за основателен до размера на 3366 лв., представляващ половината от дължимия за процесния период наем за ползването на жилището като необзаведено, и е определил наем от 150 лв. месечно, който М. Б. Б. следва да заплаща на Е. Б. Д. за бъдещото ползване на имота.