Определение № 13 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Пазарджик, 12.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500445 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба от жалбоподателя „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П.Д.“№25, Офис сграда Л., ет.2, офис4, представлявано от Ю.Ю., с която се искам изменение на решението в частта за присъдените в полза на ответника разноски.

В молбата се твърди, че позовавайки се на мотивите, изложени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 върховният административен съд е приел, че спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата- да е обоснован и справедлив. Върховният административен съд аргументира тезата ,че наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора , без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл.36, ал.2 от ЗАдв., тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани и определя дължимите възнаграждения по справедливост. Според Съда на Европейския съюз следва да се вземат предвид обективните критерии при определяне на адвокатските възнаграждения. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение на два критерия – обем и сложност на извършената работа, както и величината на защитавания интерес. Твърди се в молбата, че в т.47 от решението на СЕС е прието, че националната правна уредба и по- конкретно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съдържа какъвто и да било точен критерий , който би могъл да гарантира, че определените от Висшия 1 адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес.С оглед практиката на СЕС въпросната

Наредба може да служи единствено за ориентир на съдилищата относно механизма за определяне на адвокатските възнаграждения при различите видове дела с оглед защитаваното в процеса субективно материално право. Поддържа се, че Наредбата противоречи на правото на Европейския съюз чл.101 и чл.12 от ДФЕС и чл.47 от ХОПЕС, доколкото е приета от Висшия адвокатски съвет- орган на сдружението на адвокатите , действащ в частен икономически интерес , който е насърчен от държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренция в същия сектор , в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите и на второ място тези решения императивно обвързват съда в преценката му какъв е размера на разноските, който подлежи на възстановяване в съдебното производство, участник в което производство са и членовете на сдружението на адвокатите като в Наредбата не е предвидена възможност съдът да се отклони от тези правила дори когато с оглед спецификата на делото справедливостта го налага, какъвто именно е настоящия случай.

Сочи се в молбата, че осъществената от юрисконсултите правна помощ като труд се оценява по различен начин и в по-нисък размер, чиято регламентация е в Наредбата за заплащане на правната помощ / чл.78, ал.8 от ГПК/. Така съществуват два паралелни режима на заплащане и оценяване на труда на юристите , което трудно се оправдава с оглед правилата на свободна конкуренция на вътрешния пазар на ЕС. С приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието съдът служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Когато съдът е сезиран с такова искане , той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора , тоест да съобрази доказателствените факти и доказателства , които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай като пример за по-ниска степен на сложност е наличие на задължителна практика, разрешаваща основни спорни въпроси. Признаците за фактическа и правна сложност не са посочени в закона. Законодателят е предоставил тази преценка на съда с оглед обстоятелствата по делото. Твърди се, че по делото е предявен един иск за недължимост на вземания на общо за тях основание, а именно поради недействителност на договора за кредит на специално основание по чл.22 от ЗПК. Прави се искане да се измени решението в частта за разноските като се намалят присъдените разноски за процесуално представителство пред двете инстанции.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна, с който се изразява становище ,че молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че доводите на молителя, позоваващи се на практиката на СЕС и практиката на ВАС са относими към периоди, през които е била атакувана наредба№1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения пред ВАС. От този момент наредбата е претърпяла две изменения, които до настоящия момент не са обжалвани, поради което наредбата е действащ подзаконов нормативен акт.Разсъжденията на молителя за противоречие на подзаконов нормативен акт със закона е в прерогатив на 2

Върховния административен съд, а такова произнасяне няма. Неоснователно е съпоставянето на труда, осъществяван от юрисконсулт и адвокат като знак за равенство е немислим, най- малко поради очевидни разлики в начина , по който двете категории лица осъществяват своята работа. Адвокатът е самоосигуряващо се лице , което е задължено да се осигурява само , да внася данъци за своя сметка, да осигурява за своя сметка помещение и персонал, съответно да внася осигуровки и данъци и да заплаща възнаграждение са своя персонал, да поддържа за своя сметка собственото си обучение и за своя сметка да поддържа техника, включително и софтуер за осъществяване на дейността си.

Юрисконсултът работи по трудово правоотношение с всички произтичащи от това последици. Поддържа се в отговора ,че съдът е извършил правилна преценка на фактическата и правна сложност да делото дори е подходил снизходително към молителя, тъй като при съобразяване на броя на исковете минималният размер би следвало да е повисок от присъдения.

Съдът след като съобрази молбата, инициирала настоящото производство и данните по делото, счита че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в срока на обжалване на съдебното решение, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По същество съдът намира следното:

С решение №347 от 23.10.2023г, постановено по настоящото дело е потвърдено решение №459 от 03.05.2023г. по гр.д.№3556/2022г. по описа на РС-Пазарджик в обжалваната му част. Със същото решение е отменено определение №1377 от 29.05.2023г по гр.д.№3556/2022г по описа на РС-Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на адв. В. В. за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските .

Допълнено е първоинстанционното решение в частта за разноските като е осъден ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК 203670940 да заплати на адвокат В. И. В., с персонален номер 1900001575 по списъка на Адвокатска колегия-Силистра сумата от 1237.86лв. адвокатско възнаграждение са осъществено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. процесуално представителство пред районния съд. Със същото решение е осъден жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК 203670940 да заплати на адвокат В. И. В. сумата от 1237.86лв. адвокатско възнаграждение са осъществено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Следва да се отбележи, че съдът е определил адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции в размери, които са в законовоустановения минимум съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските размери ,в каквато насока е направеното от адв.В. В. искане. Жалбоподателят- ищец както в исковата молба, така и във възивната жалба изрично е формулирал възражение за прекомерност на разноските на ответната страна, но с изричното искане същите да бъдат намалени до нормативно установения минимален размер на адвокатския хонорар.

В практиката на ВКС, обективирана в определение №28 от 21.01.2022г по ч.т.д.

№2347/ 2021г по описа на ВКС, ТК второ отделение, постановено в производство по 3 чл.274, ал.3 от ГПК, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав, е даден отговор на въпроса: Обвързан ли е съдът при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв от предвидените от Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв минимални размери?

Отговорът е положителен и е даден в светлината на решение от 23.11.2017г по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС.

Съгласно константната , в т.ч и задължителна практика на ВКС /ТР№6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г на ОСГТК на ВКС/ при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдилищата с оглед разпоредбите на чл.36, ал.2, чл.38, ал.2 от ЗАдв.и чл.78, ал.5 от ГПК са обвързани с предвидените в Наредба№1/2004г минимални размери.

В решение от 23.11.2017г по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС се посочва, че когато приема наредби за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, без правната уредба да съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените минимални размери са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес, професионална организация като Висшия адвокатски съвет, състояща се само от адвокати,избрани от други свои колеги адвокати, следва да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на чл.101 от ДФЕС- липсват разпоредби, гарантиращи че Висшия адвокатски съвет действа като носител на публична власт в общ интерес при наличие на ефективен контрол и на правомощия на държавата за вземане на решения като последна инстанция. Действително СЕС констатира, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката-да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокати като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. В решението си обаче СЕС приема, че тази правна уредба не попада непременно в обхвата на забраната на чл.101, пар.1 от ДФЕС, а преценка в този смисъл следва да бъде направена от националния съд след като отчете общия контекст , в който наредбата на Висшия адвокатски съвет е приета или проявява последиците си и по- конкретно какви са легитимните цели на националната правна уредба и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тези цели. При това положение не може да се приеме, че решението на СЕС позволява неприлагане на Наредбата само поради посочената в него евентуална възможност за противоречие между чл.101 пар.1 от ДФЕС и предвидените в националното законодателство , с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение.Решението на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.1 от Наредба №1/2004г са приети в изпълнение и насочени 4 към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите , са присъщи на преследването на тази цел.