Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 14.11.2022, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 551/2022
Вид
Решение № 194
Подписан
14.11.2022
В сила
09.02.2023
Състав
Невена Иванова Несторова

Цитирани разпоредби

  • чл.104, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.78, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Ямбол, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20222330200551 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.Д..Д. – едноличен собственик и управител на „Т. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.... против Наказателно постановление № 22-0000273/15.06.2022 г., издадено от директора на РД „АА” Бургас, с което на основание чл.104, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция 1000 лв. за нарушение на чл.11, § 1 от AETR ДВ 28 от 1995 г. във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. В депозираната жалба се сочи, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като се излага, че за същото нарушение на 09.01.2022 г. в Норвегия на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция, поради което и настоящото производство подлежи на прекратяване. Сочи се, че неточно и посочена законовата разпоредба, която е нарушена и нарушението е непълно описано, като по този начин са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5, чл.57, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за същият се явява адв. Н. от АК-Ямбол. Последният пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление на посочените в жалбата основания.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

С изпращане на административнонаказателната преписка се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй като е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 02.06.2022 г. от свид. П. – инспектор при РД „АА“ гр.Бургас на лицензираният за международен превоз превозвач „Т. транс“ ЕООД гр.Ямбол било установено, че дружеството превозвач „Т.

ТРАНС“, притежаващо лиценз на Общността № 1449 за превоз на товари при извършване на международен превоз на товари от Испания до Норвегия, видно от CMP № 1ЕХР22/1756 от 05.01.2022 г. не е организирал от офиса на дружеството в гр.... за периода от 05.54 часа на 27.12.2021 г. до 18.40 часа на 09.01.2022 г. работата на водача М.А.А. с ЕГН: ..., управлявал МПС Волво ФХ от категория N3 с рег. № ..., собственост на превозвача по такъв начин, че да спазва изискванията за общото време за управление през всеки две последователни седмици, съгласно чл.6, пар.3 от AETR. За описания период водачът Атанасов е управлявал ефективно МПС – 92 часа и 2 минути, като превишението е с 2 часа и 2 минути. С оглед горната констатация бил съставен АУАН с бланков № 319486/02.06.2022 г., като нарушението е квалифицирано по чл.11, § 1 от AETR във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Акта бил съставен и връчен на представителя на дружеството-жалбоподател – Т.Д..Д., който не направил възражения при съставянето му. Възражения не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. В НП е описана фактическата обстановка, така както е възприета в АУАН и е дадена същата правна квалификация на нарушението. НП е връчено на нарушителя на 17.06.2022 г.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя П., дадени в съдебно заседание и приобщените 2 към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна да е основание за отмяна на атакуваното НП. Според настоящият състав съвсем точно в АУАН и НП е описано извършеното и констатирано от контролните органи нарушение, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Посочено е мястото на извършване на нарушението, в случая съвпадащо със седалището и адреса на управление на дружеството превозвач, а именно гр...., като е посочен и периода, в който е извършено нарушението. Правилно в АУАН и НП са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Всичко това води до извода, че са спазени разпоредбите на ЗАНН по отношение на съставянето и издаването на АУАН и НП.

Съгласно чл.11, §1 от AETR, предприятието трябва да организира автомобилните превози и надлежно да инструктира членовете на екипажите по такъв начин, че да бъдат в състояние да спазват разпоредбите на тази спогодба. Разпоредбата на чл.6, параграф 3 от AETR (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г. , в сила от 20.09.2010 г.) гласи: Общото време на управление през всеки две последователни седмици не трябва да надвишава 90 часа. Съгласно чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по3 нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.)", наричана по-нататък "AETR". Съгласно чл.2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 - За международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2, вместо настоящия регламент се прилага AETR. Съгласно чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози, превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

По същество съдът счита, че нарушението е безспорно доказано и същото е извършено от жалбоподателя. Последното се доказва по категоричен начин от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел. По безспорен начин по делото се доказа, че водачът Марин Атанасов е управлявал 92 часа и 2 минути в горния период от време, като по този начин жалбодателят не е организирал работата на водача така, че да спазят изискванията за общо време за управление през всеки две последователни седмици, така както изисква разпоредбата на член 6, параграф 3 от AETR (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г. , в сила от 20.09.2010 г.) . С това дружеството жалбоподател е осъществило състава на нарушението по описаните в АУАН и НП текстове, за което правилно е била ангажирана неговата административно наказателна отговорност и му е било наложена имуществена санкция.

Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана и административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.104, ал.1 от ЗАП. Касае се за абсолютно определена от законодателя санкция, поради което съдът не може да намаля същата.

Правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя, като съдът намира, че наложеното административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и безспорно не е явно 4 несправедливо.

Съдът намира, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Определението на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. „Маловажен случай” е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, които да сочат, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от разглеждания вид, настоящата инстанция счита, че настоящият случая не представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Що се отнася до представените с жалбата документи от Пътната администрация на Норвегия /без превод на български език/ за установено нарушение на 09.01.2022 г. и наложена санкция в размер на 9000 норвежки крони, както и банков документ за заплатена сума, съдът намира, че от този документ не може да се установи за какво точно нарушение е съставен, дали се припокрива с нарушението, предмет на настоящото производство /още повече, че НП, предмет на настоящото производство е издадено за нарушение, извършено на територията на Република България – гр.Ямбол/, поради което съдът намира, че не счита, че се касае за едно и също нарушение, за което жалбоподателя да е понесъл своята административно наказателна отговорност.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление – предмет на жалбата е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000273/15.06.2022 г., издадено от директора на РД „АА” Бургас, с което на Т. ТРАНС ЕООД, 5

ЕИК ..., на основание чл.104, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция 1000 /хиляда/ лв. за нарушение на чл.11, § 1 от AETR ДВ 28 от 1995 г. във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6