Решение № 38 от 02.03.2020, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 02.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Ангелина

Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 54 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000735 от 01.11.2019 година на Началник Група в РУ –

Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на М.С.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Жалбоподателят М.С.К. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и от некомпетентен орган. Сочи, че не бил извършил нарушението, за което бил санкциониран. Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложената санкция.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. се явява. Пледира за отмяна на обжалвания акт.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) - Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 02.09.2019 година около 16.00 часа в град Свиленград, област Хасково, свидетелите Е.Й.Д. и И.А.Т. (първият служител на ОДМВР – Хасково, командирован в РУ – Свиленград и вторият – служител на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) при изпълнение на служебните си задължения виждат моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума” с държавен регистрационен номер Х 30 85 ВВ – собственост на Илян Мустафа Исуф от град Хасково (Писмо с вх.рег.№ 1882 от 03.02.2020 година, ведно с приложената към него Справка в системата АИС-КАТ) да спира на бензиностанция „Тин оил”, находяща се на улица „Д-р Страшимир Дочков” и на кръговото в близост до казино „Ефбет” и казино „Империал”. Автомобилът е управляван от жалбоподателя М.К.. След като полицейските служители спират до процесния автомобил и се представят, жалбоподателят извършва маневра на заден ход и потегля. Автомобилът е установен в последствие от други полицейски служители в друго населено място.

Констатирана е липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за текущата 2019 година, респ. към датата на проверката, за процесния лек автомобил. В допълнение свидетелите изясняват и уточняват, че е извършена проверка относно наличието на действително сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”, преди издаването на Акта, която е реализирана чрез справка в масивите на Гаранционния фонд. Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен договор, потвърждават в показанията си разпитаните свидетели (И.Н.И., Е.Й.Д. и И.А.Т.). В този смисъл е и служебно извършената справка в общодостъпния и публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд.

Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите в сградата на РУ – Свиленград и в кръга на службата си, на дата

03.09.2019 година, свидетелят И.Н.И. – Младши полицейски инспектор към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), съставя против жалбоподателя К. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д с бланков № 802714.

Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Е.Й.Д. и И.А.Т.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС при неизпълнение на задължение за сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя К. като ползвател на МПС. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя М.К., който не сочи възражения против констатациите, изложени в него.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения

АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 19-0351-000735 на 01.11.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ и налага на жалбоподателя К., в качеството му на водач на МПС и негов ползвател, административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 06.01.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно

АУАН и НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетите по делото Заповед № 1253з-260/05.12.2018 година,

Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година, последните две на на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че И.Н.И. заема длъжността „Младши полицейски инспектор към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№ 351000-276 от 15.01.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ – Директора на ОДМВР - Хасково по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят К. е извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено администратгивно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от която има множество наложени наказания за нарушения на ЗДвП и КЗ с влезли в сила НП и Фишове, както и налагани принудителни административни мерки (ПАМ), включително са му отнети и всички контролни точки.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 17.02.2020 година свидетели – И.Н.И., Е.Й.Д. и И.А.Т..

Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите И.Н.И., Е.Й.Д. и И.А.Т. да имат личностно отношение към жалбоподателя. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, респ. на ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното

НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.