Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261595 от 13.05.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12271/2020
Вид
Решение № 261595
Подписан
13.05.2021
В сила
29.11.2021
Състав
КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52, ал.7 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.142 · Кодекс на труда
  • чл.262 · Кодекс на труда
  • чл.264 · Кодекс на труда
  • чл.285 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 13.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12271 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.262 КТ и чл.285 КТ и чл.86 ЗЗД от Л.П.Ц. срещу „М.”ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 852.71 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г., както и обезщетение за забава в плащането на възнагражденията в размер на 207.29 лева за периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г., както и сумата от 308 лева, представляваща стойността на полагаща се храна за отработени от него 154 дни за периода 12.03.2018г. до 11.02.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -30.09.2020г. до окончателното изплащане.

Ищецът излага, че по силата на сключен трудов договор с ответното дружество на 07.03.2018г. бил назначен на длъжността „ охранител“ с характер невъоръжена охрана с работно време 8-часов работен ден с продължителност на работни процес 5 дни в седмицата, при основна заплата в размер на 510 лева. До прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът работил с поставени месечни поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на работодателя. Излага, че за исковия период 07.03.2018г. до 11.02.2019г. за всеки месец е получавал трудово възнаграждение в размер на 510 лева, платимо до 30-то число на следващия месец.

Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си да начисли и заплати трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г. Претендира заплащане на труд положен по график за работа на смени по 12 часа : дневни – от 07.00 ч. до 19.00 ч. и нощни – от 19.00 ч. до 07.00 ч. на следващия ден, като поредността на смените била : дневна смяна, нощна смяна и два почивни дни.

Твърди, че не са му изплатени суми за храна в размер на лева на ден съгласно чл.285 КТ и Наредба №11/2006г. В тази връзка сочи, че има отработени 154 дни за процесния период.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на исковете.

Сочи се, че първият работен ден на ищеца е бил на 12.03.2018г.

Не се оспорва, че е бил сключен трудов договор между страните.

Излага се, че съгласно чл.5 от трудовия договор ищецът се е съгласил да работи при пълно работно време на смени, по график и при сумирано отчитане на работното време.

Със Заповед №ЗД010-0045/17.01.2018г. на управителя на дружеството било установено сумирано изчисляване на работното време на основание чл.142 КТ с период на отчитане четири месеца, като били посочени и съответните периоди на отчитане, на смени при норма с 12 часа продължителност на смяната и два последователни почивни дни. За конкретния обект, на който полагал труд ищеца работили общо пет лица, като с оглед на разпределението на работата и за спазване на сумарно изчисляване на работното време, същите полагали труд, така че да няма надвишаване на месечната норма и за да се избегне полагане на извънреден труд. Твърди се, че работодателят надлежно е отчел реално отработеното от ищеца време и съответно заплатил дължимото му трудово възнаграждение в срока за плащане. Служителите на длъжност ‚невъоръжена охрана“ работели на смени по от 12 часа, обичайно по схемата дневна смяна- нощна смяна- два почивни дни, като за този обект бил установен и по-дълъг период на почивка между смените за част от месеците, с цел спазване на нормативната уредба и избягване полагане на извънредния труд. Били съставяни месечни графици за работа с предварителна информация за графика и смените на лицата, както и таблици за отчитане явяването и неявяването на работа.

Оспорва се изцяло претенцията на ищеца за заплащане на положен от него труд, както и изчисленията дадени в исковата молба. Сочи се, че изчисленията са напълно погрешни и в противоречие с нормативните разпоредби при сумирано изчисляване на работното време и били направени при норма 8 часа продължителност на работната смяна без да е отчетен факта, че в дружеството е въведено сумарно изчисляване на работно време.

Оспорва се ищецът да е престирал труд, така както е посочил в исковата молба, за месец ноември 2018г. Твърди се, че през този месец той е ползвал своя годишен отпуск в периода 13.11.2018г. – 04.12.2018г., което било видно от Таблицата за отчитането и явяването и фиша за работна заплата. Същото се отнасяло и за месец декември 2018г. Твърди се, че на 01.12.2018г. ищецът не е бил на смяна и не е полагал труд, а за 03.12.2018г. и 04.12.2018г. бил в отпуск. Не бил полагал труд и на 05.12.2018г.

Твърди се също, че след отчитането на съответния период от 4 месеца в случаите, когато за определен период ищецът имал извънреден труд, същият бил надлежно заплатен изцяло от работодателя.

Оспорва се претенцията за парична равностойност на безплатната храна. Излага се, че разпоредбите на Наредбата са неприложими по отношение на полагания от ищеца труд в дружеството, тъй като работодателят не бил имал задължение за осигуряване на безплатна храна, тъй като характерът на работата, извършвана от ищеца не бил специфичен.

Твърди се, че работодателят е осигурявал на лицата, работещи на смени чай и кафета в изпълнение на задълженията си за осигуряване на ободряващи и тонизиращи напитки.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

По делото не е спорно, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество за периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г., което се установява от представения трудов договор №427/07.03.2018г. и от представената справка за актуално състояние на трудови договори, издадена от НАП.

Ответникът е представил графици за отчитане явяването и неявяването на работа за процесния период, както и фишове за начислена и заплатена заплата, книга за инструктаж, правилник за вътрешния трудов ред на дружеството, приемо-предавателни протоколи за раздадени тонизиращи напитки за месеците ноември-декември 2018г.; октомври 2018г.; август и септември 2018г.; юни 2018г..

Свидетелят Хр. Йо. Ив. излага, че е бил служител в „М.“ЕООД –невъоръжена охрана и познава ищеца като колега. Сочи, че дневната смяна била от 09:00 ч. до 19:00 ч., а нощната смяна от 19:00 ч. до 07:00 ч. Имало утвърден график, който се изготвял и подписвал от отговорника на всички охранители В. Р.

Имало Книга за издаване и приемане на дежурството, която се разписвала и обикаляла всички обекти. Между двете смени се почивало два дни. В месеца се събирали около 15 смени, а когато в месеца имало 31 дена –ставали 16, а понякога ставали и 17 и то било по извънредна причина, ако някой е болен.

Излага, че не са им давали храна, а в началото им давали кафе.

Свидетелят И. Ж. Ив. излага, че е служител на „М.“ЕООД на длъжност „инспектор“ регион Шумен, Разград, ТЪрговище, Силистра, а от 26.03.2021г. и за Варна и Добрич.през 2018г-2019г. не бил имал общо с Варненски регион с изключение на това, че познавал регионалния инспектор, защото работели заедно и получавали едни и същи указания, явявали се на събирания пред управителите в София. Сочи, че на всички обекти организацията на работата била една и съща – двусменен режим на работа от 08:00 ч. до 20:00 ч. и от 20:00ч. до 08:00 ч. според спецификата на работата били по 5 човека на пост. Излага, че по заповед на управителя графиците трябва да се изготвят от отговорника на групата за охрана на конкретния обект и да се утвърждават от регионалния инспектор. Графиците се изготвяли предварително до 20-то, 25-то число на месеца. Не бил виждал графиците за работа за Варна за 2018г. било задължително да има Книга за предаване на обектите. На графиците за работа трябвало да се подпише всеки охранител, че се е запознал с графика и отдолу да се подпише от отговорника на групата. Ежедневно се извършвал инструктаж по мерки за безопасност за всеки застъпващ дежурство охранител. Излага, че ваучери за храна не са давани. Давали се ободряващи напитки според брой нощни смени.

По делото е изготвена ССчЕ, съобразно която за периода 12.03.2018г. до 11.02.2019г. по трудовия договор на ищеца е начислено БТВ в размер на 6125.14 лева и НТВ в размер на 4 803.41 лева.

За периода н.09.2017г. до м.08.2019г. при работодателя има открита Книга за отчитане на извънредния труд, като за този период ищецът не е вписан като работник, положил извънреден труд, респ. не му е начислявано възнаграждение за положен извънреден труд. Съобразно Таблицата за отчитане явяването и не явяването на работа, изготвена от работодателя за периода 12.03.2018г. до 11.02.2019г. ищецът е положил извънреден труд след преизчисляване на нощните часове в дневни в размер на 53 часа, за което му се дължи възнаграждение в брутен размер -248.33 лева и в нетен размер 192.70 лева; Съобразно твърденията на ищеца същият е положил извънреден труд след преизчисляване на нощните часове в дневни в размер на 231 часа, за което му се дължи възнаграждение в брутен размер 1098.88 лева и в нетен размер 852.71 лева. При първия вариант дължимата лихва за забава е в размер на 45.96 лева, а при втория 207.29 лева върху брутния размер от 1098.88 лева. При първия вариант ищецът е отработил 1734 часа при сумирано изчисляване на работното време при отработени 138 смени в т.ч.

1656 часа, отработени по смени у прибавени нощни часове в дневни 78 часа. При втория вариант ищецът е отработил 1935 часа при сумирано изчисляване на работното време при отработени 154 смени в т.ч. 1848 часа по смени и прибавени приравнени нощни часове в дневни 231 часа.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е същества валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността заемал длъжността „охранител” в ответното дружество за периода от 07.03.2018г. до 11.02.2019г.

По предявения иск с правно основание чл.262 КТ.

Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от 50 на сто за работа през работните дни, 75 на сто за работа през почивните дни и 100 на сто за работа през дните на официалните празници.

Съобразно чл.9г от

Наредба за работното време, почивките и отпуските отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.

9б, се отчитат за извънреден труд.

Работодателят оспорва, че ищецът е полагал извънреден труд. Видно от заключението на вещото лице в процесния период ищецът е полагал извънреден труд както по неговите твърдения, така и въз основа на графиците за полагане труд, представени от работодателя като разликата е в размера на положените часове извънреден труд.

Не се спори и от събраните доказателства се установява, че ищецът е полагал труд на 12 часови смени – дневна и нощна смяна с два дни почивка по предварително утвърден график при сумирано отчитане на работното време. Установява се също, че графикът е изготвян от отговорника на групата и е бил подписван от него и утвърждаван от регионалния инспектор. В обектите на работа е имало Книга за приемане и предаване на дежурство, в която всеки от охранителите се е подписвал при започване на смяната си. Тази книга не се съхранява от работодателя, тъй като бил изтекъл 18 месечния срок за съхранение по Закона за частната охранителна дейност.

В действителност съобразно чл.52, ал.7 ЗЧОД и във връзка с чл.13,ал.2, т.6 дневникът за приемане и предаване на смяната на екипите в обекта се съхранява до изтичане на 18 месеца след прекратяване на договора съответно след фактическото снемане на самоохраната. Твърденията на ответника, че договорът за охрана е прекратен през месец февруари 2019г, поради и което срокът за съхранение по ЗЧОД е изтекъл.