Решение № 260110 от 13.10.2020, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ № гр.ВРАЦА, 13.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 12.10.2020г. година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

При секретаря СТЕФКА РАДЕВА в присъствието на прокурора : като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 5137 по описа на 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, представлявано от Д.Б., е предявила при условията на обективно съединяване искове против Н.И.В. ЕГН

********** с адрес ***, с които се иска да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца 980,90 лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен на 30.01.2018 г. с номер *** с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чиито вземания по договора са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; 90,87 лв. договорнна лихва от 15.03.2018 г. до 27.09.2018 г.; 18,00 лв. такса разходи; 522,84 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 26.04.2018 г. до 27.09.2018 г.; 108,65 лв. обезщетение за забава от 16.03.2018 г. до 30.08.2019 г.; законната лихва върху главницата,считано от 30.08.2019 г. до изплащането на главницата; разноските по делото-34,43 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 , чл.92 и чл.86 ЗЗД вр.с чл.422 ГПК.

Исковите претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез назначения особен представител адв.Д. е оспорил исковите претенции по съображения подробно изложени в отговора.

От приложеното ч.гр.д.№3565/2019г. по описа на ВРС се установява,че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца против ответника за неиздълженията предмет на настоящите искови претенции.С оглед факта,че ответника не е открит/няма регистрирани действащи трудови договори/ е последвало връчване по реда чл.47, ал.5 ГПК, в следствие на което са предявени - 2 - настоящите искови претенции за установяване дължимост на вземанията по исков ред.

Налице е договор за паричен заем, сключен на

30.01.2018 г. с номер *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, чиито вземания по договора са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. Видно съгласно и приложение №1 към този договор подписано от цедента и цесионера, е налице и реално прехвърляне на вземанията по процесния договор.Факта съобщена ли е или не цесията на длъжника е без значение за изискуемостта и наличието на непогасени вземания и има значение само по отношение на кой следва да се издължи ответника.

Предоставената по договора сума на ответника е

1250 лв.

В чл.2,т.2 от договора е посочен размер на погасителна вноска 82.76 лв.

Срок на заема е 34 седмици,брой погасителни вноски-17.Посочени са помесечните дати на погасителни вноски-последната е с дата 27.09.2018г.,фиксиран годишен лихвен процент 35.00 %.

В чл.8, ал.2 ГПК е договорено,че при забава на плащанията по договора длъжника дължи законна лихва за забава.

В чл.4 е договорено,че ако ответника не представи в три дневен срок визираните гаранции по заема за обезпечаване погасяването му-поръчител ,банкова гаранция и др./ няма данни такива да са представени от ответника/ същия дължи неустойка в размер на 740.69 лв.

Налице е подписан от страните договор при горните параметри, по който са платени 4 погасителни вноски,като последното плащане е по вноска от 29.03.2018г.-видно от заключението на вещото лице по изслушаната счетоводна експертиза,която подтвърждава и неиздълженията като размери така както са претендирани.

С оглед на изложеното съдът намира,че исковата претенция за главница и договорна лихва за посочения период и лихва за забава за посочените периоди и неустойка са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така както са предявени като в тази насока съдът не споделя възраженията за недействителност .

Но съдът намира,че същите са основателни по отношение на сумата от 18,00 лв. такса разходи; 522,84 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 26.04.2018 г. до 27.09.2018 г . По отношение на претендираната такса не е ясно как е формирана,какво точно включва,какви разходи са направени за събиране на просрочени вземания. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с

- 3 - усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което обосновава вероятна неравноправност на тази клауза.

Предвидената неустойка 522,84 е уговорено да се начисли за всяко отделно неизпълнение на задължението на длъжника в тридневен срок от усвояване на сумата да осигури поръчител, който да отговоря на подробно описани многобройни изисквания или да предостави банкова гаранция в размер на цялото задължение. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. С оглед изложеното е налице вероятност за неравноправност и на тази уговорка.

С оглед на изложеното тези две искови претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани и също като нищожни на осн.чл.26,ал.2 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и на осн.чл.146, ал.1 от ЗПК с оглед неравноправния им характер.

С оглед частичното уважаване на исковите претенции следа да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното и исковото производство съразмерно уважената част от исковите претенции за внесени държавни такси,юристконсулстско възнаграждение и разноски за особен представител и експертиза в размер на 685.78лв.

С оглед на изложеното, съдът

Р Е Ш

И :

ПРИЗНАВА за установено,че Н.И.В. ЕГН ********** с адрес *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ

НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление , представлявано от д.б. следните суми 980,90 лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен на 30.01.2018 г. с номер *** с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чиито вземания по договора са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; 90,87 лв. договорнна лихва от 15.03.2018 г. до 27.09.2018 г.; 108,65 лв. обезщетение - 4 - за забава от 16.03.2018 г. до 30.08.2019 г.; законната лихва върху главницата,считано от 30.08.2019 г. до изплащането на главницата.В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение на 18,00 лв. такса разходи; 522,84 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 26.04.2018 г. до 27.09.2018 ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Н.И.В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление , представлявано от д. Б. сумата 685.78 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното и исковото производство съразмерно уважената част от исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: