Решение № 36 от 26.01.2022, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 829/2021
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 26.01.2022
- В сила
- 02.03.2022
- Състав
- Гергана Любчева Антонова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Габрово, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Гергана Любч. Антонова Попова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20214210100829 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2020г. ответникът в качеството си кредитополучател, сключва с ищеца, в качеството на кредитодател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №288102.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава писмо на електронен адрес, в което се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт на сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на електронния си адрес Договор и общи условия за писмено потвърждаваме, чрез електронно подписване. Електронният адрес, който е посочил ответникът е : ruma [email protected]. Активиращият код е 0357. На посочения от клиента мобилен номер *** е осъществен договор със същия, който е записан, за което кредитополучателят е уведомен. Целта на този разговор е да се потвърди устно волята н а страните за сключване на договорни отношения помежду им. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени в посочената от него банкова сметка.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит е в размер на 600лв., която сума е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: на каса на „Изи пей” АД.
Видно от чл.4,ал.3,т.2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 600лв. за вноска за 04.03.2020г. Няма плащания по главницата. Поради това дължима е вноската за 04.03.2020г. в размер на 600лв.
При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва. Тя е фиксирана и не подлежи на изменение през целия период на договора. Начислява се еднократно върху цялата главница. Съгласно чл.2,ал.1,т.3 от него годишният лихвен процент е в размер на 40.15%. Няма плащания по лихвата.
Поради това дължимата възнаградителна лихва е за периода 04.03.2020г.-03.04.2020г, като е в размер на 19.80лв..
1
Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно:03.4.2020г. Същият не е погасен. Поради наложения мораториум е посочена начална дата на обезщетението за забава края на мораториума-15.07.2020г.. За периода от тази дата до 20.12.2020г. тече лихвата за забава. Затова се претендира лихва за забава в размер на 26.50лв. за периода 15.07.2020г.- 20.12.2020г.
Предвид така създалата се ситуация, ищецът прави опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но тъй като същите остават без успех и ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното, ищецът депозира пред Районен съд - гр. Габрово заявление по реда на чл,410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.528/2021г. По същото е издадена заповед за изпълнение, но Р. ИВ. М. депозира възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
ИСКА СЕ, съдът да признае за установено, че ответницата Р. ИВ. М. дължи на „Изи Финанс” ЕООД сумата от 646.30лв., представляваща: главница- 600лв.; договорна лихва за периода 04.03.2020г.-03.04.2020г. в размер на 19.80лв. и лихва за забава за периода 15.07.2020г.-20.12.2020г. в размер на 26.50лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението-18.02.2021г. до изплащане на вземането.
Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски в исковото, и в заповедното производство.
Ответницата във възражението по чл. 414 от ГПК и в отговора си признава фактите, че е сключила договора за предоставяне на кредит от разстояние и че е получила договорената сума от 600 лв. Прави възражение, че не дължи процесните суми, тъй като е била въведена в заблуждение от лице, с което е запознала по интернет, че има спешна нужда от лечение, за което му е предоставила получената сума. Уговорката между тях била той да поеме вноските по кредита.
По делото са събрани писмени доказателства.
От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№528/2021г. на Габровски районен съд е издадена
Заповед
№271/23.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът Р.И. М. да заплати на “Изи Финанс” ЕООД следните суми: сумата 600лв.- главница ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата 19.80лв.- договорна лихва за периода 04.03.2020г.- 03.04.2020г.; сумата 26.50лв.-обезщетение за забава за периода 15.07.2020г.- 20.12.2020г..
В указания срок длъжникът е депозирал възражение с вх.№1480/09.04.2021г. срещу издадената заповед за изпълнение.
С определение №228 от 13.04.2021г. съдията- докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение, получено на 22.04.2021година.
Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителни искове срещу длъжника на 13.05.2021г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.
Касае се за искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си , 2 като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен интерес, тъй като вземането му е оспорено от ответника.
По делото са представени: договор за предоставяне на кредит от разстояние № 288102 от 04.03.2020 г.; Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние; платежни нареждания за извършени плащания от страна на „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, кореспонденция по повод сключване на сключване на договор за кредит от разстояние; дискове със записани текстовете на договора за кредит и общите условия - с доказателствената стойност на чл.
184 от ГПК - 2 бр.; диск със записания разговор, в който ответника потвърждава сключването на договора за кредит; снимана лична карта и образци за сравнение; както и справка за движението на ДП № 58/2020 г. по описа на ОСлО при ОП- Габрово с вх.
№5076/15.10.2021 г., заверено копие - разписка № 0700010566492114 от 04.03.2020 г.
16:59:52 ч. удостоверяваща изплащането на паричен превод на стойност 600 лв. нареден от Изи Финанс ЕООД в полза на Р. ИВ. М., от които се установява следната фактология:
Безспорно между страните по делото и от гореописаните писмени доказателства се установява, че е сключен договор за кредит от разстояние №288102/04.03.2020г., по силата на който ищецът „Изи Финанс” ЕООД е предоставило на ответницата Р.И. М. кредит в размер на 600лв. Тя е получила в брой сумата от 600лв. на 04.03.2020г. на каса на „Изи пей” АД, за което е издадена разписка с №0700010566492114.
Съгласно чл.2,ал.1,т.3 от договора годишният лихвен процент е в размер на 40.15%.
Възнаградителната лихва е определена в размер на 19.80лв., като общата дължима сума по кредита е в размер на 619.80лв., съгласно чл.2,ал.1,т.4 от договора.
В чл.7 от договора е предвидено, че при забава плащането на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на кредитора законната лихва за всеки ден забава. В случай, че потребителят забави плащането на погасителна вноска с повече от пет календарни дни, кредиторът ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на писма и електронни съобщения, както и в провеждането на телефонни разговори.
Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно на 03.04.2020г.. Същият не е погасен. Поради наложения мораториум е посочена начална дата на обезщетението за забава края на мораториума- 15.07.2020г.. За периода от тази дата до 20.12.2020г. е начислена лихвата за забава в размер на 26.50лв..
По делото няма данни ответникът да е погасявал задълженията си по процесния договор. В отговора си възразява, че е предоставил получения кредит в размер на 600лв. на трето лице, с което е имал уговорка да поеме вноските по кредита. Техните отношения не са предмет на установяване в настоящото производство, поради което са неотносими към предмета на спора. Сключеният договор за предоставяне на кредит от разстояние с №288102/04.03.2020г. пораждат права и задължения само за страните по заемното правоотношение, които са: дружеството ищец:” Изи и Финанс” ЕООД в качеството на кредитор и ответника Р. ИВ. М., в качеството на потребител.
3
По изложените съображения, възраженията на ответницата за недължимост на процесното вземане са неоснователни.
Уважаването на иска за главница е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за кредит от разстояние, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът - на кредитополучател; 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4/ неизпълнение на това задължение.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника Р. ИВ. М. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние №288102/04.03.2020г., с включен в него погасителен план, и общи условия към него, по силата на които ищецът, като кредитор, е предоставил на ответника, като потребител, кредит в размер на 600 лева, със срок на кредита – 30 дни, а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на три месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени съгласно погасителен план в два варианта, подробно описани в чл. 4, ал. 3 от договора. Тези факти се установяват от приложените писмени доказателства, цитирани по-горе, които удостоверяват по безспорен начин и изложените от ищцовата страна твърдения относно сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние №288102/04.03.2020г. между страните по делото чрез използване на средства за комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР.
От приетата по делото разписка с №0700010566492114, издадена от „Изи Пей” АД, съдът намира за установен по делото факта, че ищецът – кредитор е изпълнил задължението си да предаде предоставения от него потребителски кредит в размер от 600лв., която сума ответникът е получил в брой на 04.03.2020г..
Предвид изложеното, се налага извода, че за ответника Р. ИВ. М. е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, да погасява предоставения потребителски кредит в сроковете и при условията, посочени в договор за предоставяне на кредит от разстояние № 288102/04.03.2020г. , погасителния план, подробно изложен в чл. 4, ал. 3, т.1 и т.2 от този договор, както и съгласно ОУ към договора. Кредитополучателят не е заплатил нито една от дължимите три месечни вноски, посочени в погасителния план по чл.
4, ал. 3 от договора за предоставяне на кредит от разстояние, вкл. и до приключване на съдебното дирене не са ангажирани доказателства за плащане, като падежът за заплащане на последната вноска е настъпил на 03.04.2020г..
Процесния договор за кредит съдържа и подробна информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, срока на договора за кредит, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, размера, броя и периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, годишния процент на разходите, пояснен чрез представителен пример, общата сума, дължима от потребителя, годишния процент на 4 разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.