Решение № 8920 от 15.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8920 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20231110128559 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по искова молба на „С...“ АД против „Б...“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните с у м и : 3241,46 лв., представляваща продажна цена на стоки по фактура №0030345478/01.06.18 г., №0030350243/ 03.07.18 г. и №**********/23.08.18 г. , ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 26.05.2023 г., до окончателното плащане; 1 566,60 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2018 до 25.05.2023 г.

В исковата молба ищецът „С...“ АД, твърди, че страните са в трайни търговски отношения по набавяне и доставка на стоки от страна на ищеца по заявки на ответника.

Излага, че по повод на заявка от ответника, ищецът е набавил и доставил на същия стоки, за които били издадени следните фактури: №0030345478/01.06.18 г. на стойност 1 427,66 лева, №0030350243/ 03.07.18 г. на стойност 1 672,20 лева и №**********/23.08.18 г. на стойност 141,60 лева. Излага, че срокът за изпълнение на плащане на цената е 60 дни от деня на издаване на съответната фактура, като въпреки, че е настъпил падежа за плащане на процесните суми, ответникът не е изпълнил задължението си, с което е изпаднал в забава за заплащане на продажната цена. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по производството.

Ответникът „Б...“ ЕООД, в срока за отговор оспорва предявените искове с твърдението, че е заплатил сумите по процесните фактури, още при получаване на стоките.

Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните, както и доставката на стоките, за които са били издадени процесните фактури. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

Предявените искове са за реално изпълнение на парично задължение по договори за доставка на стоки. За основателността на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения, възникнали с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по които е престирал, като е предал стоките, предмет на продажбата, както и размера на претендираната цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.

С доклада по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на трайни търговски отношения между страните, изпълнение задължението на ищеца за предаване на процесните стоки, за които са били издадени фактури №0030345478/01.06.18 г.,

№0030350243/

03.07.18 г. и

№**********/23.08.18 г. на обща стойност 3 241,46 лв.

Всички обстоятелства от доказателствената тежест разпределена на ищеца са отделени за безспорни между страните.

Единственото възражение на ответника, че сумите по трите фактури са платени в брой при получаване на стоките остана недоказано. Въпреки дадените от съда указания с доклада по делото, ответникът не прояви процесуална активност да проведе доказване на своето правопогасяващо възражение.

При тази фактическа обстановка съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде стоките, предмет на продажбите, за което са издадени фактури № 0030345478/01.06.18 г., № 0030350243/03.07.18 г. и № **********/23.08.18 г. на обща стойност 3 241,46 лв., съответно за ответника е възникнало задължението да заплати договорената цена, като същият е признал, сключването на договорите, получаването на стоките и цената.

С оглед на изложеното, несъмнено е, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде на купувача стоките, предмет на договора за продажба, поради което и има право да получи цената. Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, „С...“ АД е осчетоводило процесните фактури, като е увеличило вземанията си от„Б...“ ЕООД с общата сума по фактурите в размер на 3241,46 лв. На експертизата не е предоставена счетоводна справка от „Б...“ ЕООД за осчетоводяването на процесните фактури, поради което и процесуалното поведение на ответника следва да бъде ценено при прилагане на последцитите на чл.161 ГПК. Съгласно Аналитичната и хронологична справка от „С...“ АД на сметка 411 – клиенти - „Б...“ ЕООД за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2023 г. няма извършени плащания от ответника на ищеца.

Неоснователно е възражението на ответника, че сумите по фактурите са платени.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказва, да е погасил вземанията на ищеца по процесните фактури, поради което дължи стойността на същите в заявените размери. Ето защо, исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени до пълните предявени размери.

С оглед липсата на доказателства за извършено плащане по процесните фактури и уговорения в тях срок за плащане, ответникът е изпаднал в забава за плащането им, поради което основателни се явяват и акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва върху всяка една от главниците по фактурите, поради което на ищеца следва да се присъди сумата от 1 566,60 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2018 до 25.05.2023 г.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на държавна такса 192,32 лв., държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, 2 определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ „Б...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „..., да заплати на „С...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „..., сумата от 3241,46 лв., представляваща продажна цена на стоки по фактура №0030345478/01.06.18 г., №0030350243/ 03.07.18 г. и №**********/23.08.18 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 26.05.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 1 566,60 лв., на основание чл.

309а ТЗ представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2018 до 25.05.2023 г., както и разноски по делото от 592,32 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3