Решение № 20896 от 17.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2127/2025
- Вид
- Решение № 20896
- Подписан
- 17.11.2025
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270,ал.3,изр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.220,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1,т.12 · Кодекс на труда
- чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.359 · Кодекс на труда
- чл.201,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.204 · Наказателен кодекс
- чл.23,т.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 20896 гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110102127 по описа за 2025 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба пълномощниците на ищцата С. А. Б. твърдят, че връчената на доверителката им на 15.11.2024г. заповед № ЧР-127/24.10.2024г. на главния директор „Човешки ресурси” на Ф”АД, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовите й задължения за длъжносттта ”Агент информация Терминали”, в Главна дирекция Операции” , Дирекция „Оперативно управление на Терминали”, Отдел „Терминали”, е незаконосъобразна поради неосъществяване на посоченото от работодателя уволнително основание, защото към датата на уволнението на ищцата липсата на пропуска , осигуряващ достъп до зоните за сигурност на територията на Летище София – мястото , на което ищцата е престирала труда си, и без който пропуск тя изпада в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения”, се е дължала на бездействие на ответника като нейн работодател , защото според ищцовата страна „само той като летищен оператор е единственият компетентен орган да издаде нов служебен пропуск” , след като предишния пропуск № 109974 на ищцата е бил предаден от нея доброволно на „органите на реда” , за което е съставен Прототол за доброволно предаване от 08.10.2024г., в който е посочено , че предадената вещ ще остане на съхранение в ГПУ-София от РД „Гранична полиция” – Аерогари при ГД”Гранична полиция”- МВР. Допълва се , че ищцата е подала молби за възстановяване на доброволно предадения от нея пропуск до ГД „Гранична полиция” и до „ГД”Главна въздухоплавателна администрация” , но с писмо № 99-640/11.11.2024г. от 1
ГД”ГВА” е уведомена , че издаването на нов пропуск е от компететност на летищния оператор – ответното дружество.Посочва се , че за ищцата не са налице пречките по чл.2.6 , букви „а” , „б” , „в” и „г” от Приложение 1-А от НПСГВ за издаване на пропуск до зоните за сигурност с ограничен достъп на Летище София , тъй като срещу нея няма повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер видно от представеното с исковата молба Удостоверение от 18.11.2024г. от НСС , а по отношение на нея са извършени само обиск в дома й и разпит като свидетел от следствените органи във връзка с образуваното досъдебно производство за липсващ часовник на пътник.
Искането на ищцата към съда е да отмени заповедта за уволнението й, да я възстанови на заеманата преди това длъжност ”Агент информация Терминали”, в Главна дирекция Операции”, Дирекция „Оперативно управление на Терминали”, Отдел „Терминали” и да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа поради уволнението в размер на 10 939,56 лв за периода от 16.11.2024г до 16.04.2025г., както и законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцата поддържат исковете.
При устните състезания в съдебното заседание на 15.10.2025г. адвокат на ищцата е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представената на 21.10.2025г. писмена защита от адвоката на ищцата.
Ответникът Ф”АД оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на пълномощника му в представения на 28.02.2025г. отговор на исковата молба. Посочва се , че в конкретния случай „пропускът , който дава достъп и позволява на Б. да работи в зоните с ограничен достъп на Летище София , е отнет от държавен орган , който няма нищо общо със Ф”АД като работодател и в рамките на процедура, в която Ф”АД като работодател не взима участие и няма отношение” , а нов пропуск не е издаден от същия компетентен държавен орган и в рамките на същата процедура , с които ответникът Ф”АД няма нищо общо. Уточнява се , че според Регламент (ЕО) № 300/2008 и Регламент (ЕО) № 1998/201, както и според ЗГВ и подзаконовата НПСГВ органът , който контролира функционирането на пропускателната система в летищата и другите обекти на гражданското въздухоплаване , е ГД”ГВА” , като по силата на посочените нормативни актове достъпът на физически лица , които изпълняват служебните си задължения до зоните за сигурност на гражданските летища, се осъществява след извършване на успешна цялостна проверка от ДАНС по критерии , посочени в НПСГВ и се съгласува с ГД”Гранична полиция” по критерии , определени в НПСГВ. Изтъква се , че „единственото участие на Ф”АД се изчерпва с отправяне на искане до ГД”ГВА” за преиздаване на отнетия пропуск , което и той като работодател е направил” с подаването на писмо, изх.
№ 100-8873/14.10.2024г. до ГД”ГВА” , в отговор на което писмо работодателят е получил писмо № 60-06-1389/18.10.2024г. от ГД”ГВА” , с което е уведомен , че срещу С. А. Б. е образувано ДП № 81773М109/2024г. за извършено престъпление по чл.204 НК и пропускът й до зоните за сигурност на летище София е отнет от служители на група ОИД в ГПУ2 София в съответствие с правомощията им по точка 1.2.3, подточка 1.2.3.5.1, буква ”в” на Глава 1 от НПСГВ , като съгласно т.2.6, буква „б” от Приложение 1-А, Глава1 от НПСГВ тя не отговаря на условията и реда за преиздаване на пропуск , образец „Постоянен” от ГД”ГВА”, като е добавено , че в конкретния случай е налице отказ от РДГП- Аерогари в хода на „Процедура за проверка на миналото”, поради което според НПСГВ преиздаването на пропуска е преустановено ог ГД”ГВА”. Според ответната страна в конкретния случай уволнителното основание по чл.328 ,ал.1, т.12 КТ е налице , тъй като липсата на нов пропуск за дъстъп в зоните на сируност на ищцата обективно препятства изпълнението на трудовите й задължения , като тази обективна невъзможност е настъпила след възникване на трудовото й правоотношение.
Ответникът е предявил и възражение за прихващане на присъденото евентуално от съда обезщетение по чл.225,ал.1 КТ с изплатеното от работодателя на ищцата обезщетение по чл.220,ал.1 КТ в размер на 1 823,26 лв.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното заседание на 15.10.2025г. юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Аргументи за неоснователността им са обосновани и в представената на 21.10.2025г. писмена защита от юрисконсулт на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 12021/14.01.2025г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.
Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.).
Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По 3 настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред , което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 – чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310 и сл. ГПК.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ:
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдебно производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с оглед основанията за неговата незаконност, изрично посочени от ищеца в исковата молба или впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск по реда на чл.214 , ал.1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.6,ал.2 ГПК). Следователно в производството по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за незаконосъобразност на съответното уволнение , посочени от ищеца. Предметът на защитата на ответника и на проверката на съда по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ се определят от конкретните аргументи, наведени от ищеца във връзка с твърдяната от него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъобразността на уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в исковата молба ,нито покъсно в хода на процеса до приключване на първото заседание чрез искане за изменение на основанието на конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл.214, ал.1 ГПК, не следва в съответствие с принципа за т.нар. диспозитивно начало да бъдат предмет на съдебния спор относно това уволнение. Законосъобразността на уволнението се изследва от съда само в рамките на правния спор , така както е очертан от твърденията и исканията на ищеца, предявени до приключване на първото заседание пред първата съдебна инстанция.
Отмяната на съответното уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава произнасяне от съда по непредявен иск, т.е. постановяване на недопустимо решение (чл.270,ал.3,изр.3 ГПК).
В конкретния случай основанието за незаконосъобразност на процесното уволнение,на които се позовава ищцата, е едно :неосъществяване на посоченото от работодателя уволнително основание. Но от представените по делото доказателства се установява , че в конкретния случай е налице посоченото от ответника като работодател основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Страните по делото не спорят , а и от представените трудов договор № 646/ 20.04.2007г. и допълнително трудово споразумение № 1355/28.05.2024г. се установява, че 4 между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявана от ищцата длъжност е била ”Агент информация Терминали”, в Главна дирекция Операции”, Дирекция „Оперативно управление на Терминали”, Отдел „Терминали”.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № ЧР-127/24.10.2024г. на главния директор „Човешки ресурси” на Ф”АД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328,ал.1,т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовите й задължения за длъжносттта ”Агент информация Терминали”, в Главна дирекция Операции” , Дирекция „Оперативно управление на Терминали”, Отдел „Терминали”. Видно от съответното отбелязване върху цитираната заповед, удостоверено с подписа на ищцата , тя й е връчена на 15.11.2024г. На същата дата – 15.11.2024г. на ищцата е връчено и Предизвестие № ЧР-126/24.10.2024г. за прекратяването на трудовото правоотношение , което е със същото съдържание като уволнителната заповед.