Решение № 79 от 09.07.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Търговище, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. И.

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253500600038 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 9/27.06.2023 г., постановена по НОХД № 222/2021 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, подсъдимият С. А. О. от с. Г..., общ. Котел, е признат за виновен в това, че на 26.08.2020 г., в землището на с. П..., общ. Антоново, причинил на П. И. Б. от с.

Г..., общ. Котел, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната третина на лакътната кост на лявата предмишница, което довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник със среден срок на възстановяване около 2,5-3 месец, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във чл. 54 НК му наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

С присъдата подсъдимият С. А. О. е осъден да заплати на гражданския ищец П. И. Б. сумата в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от деня на извършване на деянието – 26.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

На подсъдимия С. А. О. са възложени и направените разноски по делото, като е осъден да заплати по сметка на ОД МВР - Търговище сумата от 109.80 лева, представляваща разноски за изготвяне на експертиза в досъдебното производство, и по сметка на Районен съд – Омуртаг сумата в размер на 30.00 лева, разноски за явяване на вещо лице в съдебно 1 заседание, както и сумата в размер на 200.00 лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С. А. О., чрез защитника адв. П. С.. Жалбата е бланкетна, като в нея се навеждат оплаквания най – вече за недоказаност на обвинението от събрания на съдебното следствие доказателствен материал.

С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени осъдителната присъда, като постанови нова, с която да признае за невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение и на това основание да отхвърли и гражданския иск.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.

Подсъдимият С. А. О. се явява в съдебно заседание лично и с защитник адв. П. С..

Защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея.

Счита, че постановената осъдителна присъда е неправилна, тъй като събраните по делото доказателства не са достатъчни да се приеме обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин. Изтъква, че е налице противоречие между показанията на пострадалия свидетел и други двама свидетели, които според самия пострадал са очевидци на инцидента, като тези свидетели отричат възникнал инцидент между подсъдимия и пострадалия.

Районният съд не се произнесъл по тези противоречия, поради което и присъдата почивала на предположения. Според защитника вещото лице по съдебно медицинската експертиза в съдебно заседание е предложило няколко варианта за причиняване на инкриминираното телесно увреждане, което и с оглед закъснялото посещение при ортопед не изключва то да е причинено по друг начин, както и по друго време. В тази връзка подчертава, че според пострадалия веднага след инцидента той е управлявал МПС, при което отново позовавайки се на разпита на вещото лице в съдебно заседание, прави предположение, че е възможно тогава да е причинено увреждането. По същество отново прави искане въззивния съд да отмени осъдителната присъда, като постанови нова, с която да признае за невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение и на това основание да отхвърли гражданския иск..

Подсъдимият С. О. поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли съда да бъде оправдан.

Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Търговище счита жалбата за неоснователна, като пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Изразява становище, че първоинстанционния съд е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия. Определеното наказание прокурорът счита за справедливо, а присъденото обезщетение за неимуществени вреди съответно на претърпените от пострадалия болки и страдания.

В съдебно заседание частния обвинител и граждански ищец П. И. Б. се представлява от редовно упълномощен повереник адв. В. М.. Последният пледира за пътвърждаване на първоинстанционната присъда както в наказателната, така и в гражданската част, с която на 2 пострадалия е присъдено справедливо обезщетение.

Окръжен съд – Търговище, след като направи собствен анализ на доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и е следната:

Подсъдимият С. А. О. е роден на 23.02.1971 г. в гр. Габрово, живее в с. Г..., общ.

Котел. Същият е с основно образование, неженен, неработещ, неосъждан (реабилитиран).

Подс. С. О. и пострадалия П . Б. живеели в с. Г..., общ. Котел и се познавали.

Подсъдимият и св. Б. работели в сферата на дърводобива като секачи без трудови договори.

И двамата често работели на обектите на св. Т.Т. с прякор „Генерала“, който бил подпомаган в тази дейност от св. Г.В.. Св. Тодоров се обаждал на подсъдимия О. и св. Б., когато имал обекти и нужда от секачи.

На 26.08.2020 г. св. П. Б. и съпругата му – св. М.Г. работели на обект, находящ се в с.

П..., общ. Антоново. Б. отсичал и разкройвал дърветата на т. нар. „метровки“, а Гайдарджиева ги събирала на купчини. С оглед естеството на работата Б. бил с облекло с дълги крачоли и ръкави. Отсечената дървесина се товарела и извозвала от свидетелите М.Я. и С.Ч.. Около обяд при Б. и съпругата му дошъл подс. О.. По същото време там били с товарен автомобил и свидетелите М . Я. и С . Ч. които товарели изсечената и разкроена дървесина. Подсъдимият О. започнал да държи сметка на Б. защо със съпругата му работят на този обект, заявил им заплашително, че не трябва да идват повече на работа там, като говорел на ромски език и започнал на висок тон да се заканва на Б., да го обижда и псува. В разгара на конфликта подс. О. взел едно дърво от т. н. „метровки“, с диаметър около 6 – 7 см,. и посегнал да удари с него св. Б. по главата. Последният вдигнал лявата си ръка над главата за да се предпази и ударът попаднал в долната част на лакътя на пострадалия. По това време свидетелите Чавдаров и Яшаров се намирали от другата страна на камиона, нямали видимост към подсъдимия и пострадалия, като само чули виковете на ромски език, но не владеели този език и не разбрали какво точно се казва. След насения от подсъдимия удар по лявата му ръка Б. изпитал силна болка в областта на удареното място и тъй като подсъдимият продължавал да се държи агресивно свидетелите Б. и Г. побягнали.

Пострадалият и съпругата му се придвижили до лекия си автомобил, с който били дошли до обекта. Същия ден двамата се срещнали със св. Т. Т., на когото казали за случилото се. Той счел, че ръката на Б. е натъртена или навехната и им дал пари, за да се приберат и за лекарства. След това в гр. А.... Б. и Г. се срещнали и със св. Г. В., на когото Б. казал, че го 3 боли ръката. След това пострадалият и съпругата му се прибрали в с. Г..., общ. Котел. Тъй като нямало кой ги да прибере от обекта, въпреки изпитваните силни болки в лявата ръка и подпомаган от съпругата си пострадалия Б. управлявал автомобила от обекта до с. Градец.

Впоследствие свидетелите Яшаров и Чавдаров също съобщила за случая на работодателите си Т. Т. и Г. В.

Вследствие на нанесения от подсъдимия удар ръката на пострадалия се подула и почервеняла, а впоследствие посиняла. След като се прибрали в дома си Б. и съпругата му се опитали да лекуват наранената му ръка с народни средства, но нямало подобрение и пострадалият продължавал да изпитва силни болки. Поради това Б. посетил кабинет на групова практика „АПИМП – д-р Пенкова ЕООД – гр. Сливен, находящ се в с. Градец, общ.

Котел, в който работели свидетелките Хараламова и Хасанова. Тъй като не бил пациент на практиката, св. Б. не бил обслужен и посещението му не било отбелязано във водената в практиката документация. На 31.08.2020 г. П. Б. отишъл на преглед при ортопед в гр.

Сливен, като при направената рентгенова снимка се установило, че има счупване на лакътната кост на лявата ръка. Пострадалият подал жалба до РП – Търговище, с копие до РУ – Омуртаг, и след извършена проверка по случая било образувано ДП.

Според заключението на вещото лице по извършената съдебно – медицинска експертиза пострадалият П. И. Б. е получил масивен оток на меките тъкани на лявата предраменница, в долната й половина със счупване на лакътната кост на лявата предмишница в долната й трета. Според вещото лице установените увреждания са в резултат от действието на твърд, тъп предмет и добре отговарят да са получени от нанесен удар с дърво по гръбната повърхност на лявата предмишница, при опит на пострадалия да предпази главата си от удара. Видно от заключението, счупването на лакътната кост на лявата предмишница е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на лявата ръка със среден скок на възстановяване 2.5 – 3 месеца. В съдебно заседание пред първия съд вещото лице аргументирано е защитило заключението, като е било категорично относно механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Подробно е разяснило какво е видимото състояние на увредения крайник в периода след причиняване на увреждането и на какво се дължат отока и зачервяването и впоследствие посиняването на ръката на пострадалия. Отговорило е на въпроса, че липсата на охлузвания и рани по кожата в областта на травмата се дължи на факта, че пострадалият е бил с облекло с дълъг ръкав.

Разяснило е възможността непосредствено след причиняване на увреждането пострадалия да управлява сам автомобил, както е изказало предположение, че констатираната лека дислокация на костните фрагменти е възможно да се дължи именно на предприетото управление на автомобила от страна на пострадалия.

По доказателствата:

Първоинстанционният съд е извършил обоснован анализ на събраните доказателства и в този смисъл упреците в жалбата относно аналитичната дейност на съда не могат да бъдат споделени.

Настоящият въззивен съд намира, че гореизложената фактическа обстановка се 4 потвърждава категорично от свидетелските показания, заключението медицинската експертиза, както и от писмените доказателства по делото. на съдебно

Възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е изградил най - вече върху показанията на пострадалия свидетел П. Б. и съпругата му – св. М.Г.. При анализа на показанията му съдът е взел предвид и евентуалната им заинтересованост в качеството на първия като пострадал и граждански ищец по делото. Независимо от това въззивния съд, както и районният, оцени показанията им като подробни, информативни и достоверни, като в тях свидетелите хронологично и в детайли описват появяването на подсъдимия О. на сечището, причините за поведението му, изречените заплахи и обидни думи и нанасянето на удар с т. н. „метровка“ по лявата ръка на св. Б.. Показанията на св. Б. и Гайдарджиева са категорични, последователни, вътрешно логични, непротиворечиви, неизменчиви в хода на наказателното производсво, като в различните си части кореспондират изцяло и с показанията на останалите свидетели по делото. Показанията на двамата свидетели изцяло са в унисон и със заключението на съдебно медицинската експертиза относно нанесените На Б. телесни увреждания и начина на причиняването им.