Решение № 8376 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8376 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110149621 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, от ЮАБ С.к., дружество регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република **********срещу „Б.Е.“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 488,96 лева - главница, представляваща обезщетение за закъснял полет *********/04.10.2024 г./Анталия-София по договор за въздушен превоз, сключен между М.Е.В., с ЕГН:**********, и „Б.Е.“ АД, ведно със законна лихва от 17.06.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 35726/2025г. по описа на СРС. Твърди се, че вземането произтича от договор за въздушен превоз, сключен между длъжника и М.Е.В., по който паричното вземане е прехвърлено с договор за цесия на кредитора, за което длъжникът е уведомен.

Ответникът оспорва иска с довод, че процесният полет *********, изпълнен на 04.10.2024 г. по маршрута летище „Анталия“ - летище „Варна“, е имал планиран час на кацане 17:10 часа и реален час на кацане 20:08 часа.

Закъснението на полета е 2 часа и 58 минути, което е под изискуемия праг от три часа; освен това не е доказано от ищеца явяването му навреме за регистрация.

Навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че вземането, предмет на искова молба, произтича от договор за въздушен превоз за полет *********/04.10.2024 г. от 1 международно летище Aнталия, Tурция, и пристигащ на летище София, България, сключен между ответника и М.Е.В., по който паричното вземане е прехвърлено с договор за цесия на кредитора, за което длъжникът е уведомен; разстоянието на полета определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е до 1500 км; размер на иска.

Съдът приема, че ангажираните писмени доказателства, неоспорени от страните, доказват пълно и главно всички правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане за ищеца -наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник, съобразно приетия електронен билет, явяването на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза. В случая не е спорно, че цедентът е превозен с полета, поради което се предполага, че са се явили навреме за регистрация.

Ответникът не представи убедителни писмени и/или други доказателства, в т.ч. ползващи се с достоверност; няма съобщения и детайлна справка, изготвена от Евроконтрол по делото; не са събрани доказателства какво точно обстоятелство е наложило ограничение за изпълнение на полета и не установи за факти по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 – закъснението да е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Ответникът представя справка от система „Нетлайн“ съдържаща номера и кодове, за която съдът по реда на чл. 185 от ГПК даде ясни указания на страната, ако желае да се ползва от документа в срок да представи в превод на български език, ведно с легенда на символи и съкращения използвани в документа. Поради процесуалното бездействие на страната документът не е приет. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е изправна страна по договора, респ. изпълнил договора точно, а с оглед наведените от него твърдения именно часът на кацане. За това не бяха ангажирани доказателства, от една страна, а от друга – писмените доказателства на ищеца, неоспорени, установяват, че полетът е изпълнен със закъснение над 3 часа, като е излитащ по разписание на 04.10.2024г. в 18:10ч. от международно летище Aнталия, Tурция, и пристигащ по разписание на 04.10.2024г. в 20:10ч. на летище София, България, а фактическите твърдения на ответника са неотносими. При това следва да се отчете часът на излитане по местно време. Ответникът не твърди и не доказва плащане на предявеното парично вземане до края на съдебно дирене. Искът за главница подлежи на уважение по основание и в предявения размер. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде присъдена.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът претендира и доказва до края на съдебното дирене съдебни разноски, както следва 25,56 евро –държавни такси, и по 205 евро или общо 410 евро - адвокатско възнаграждение за заповедно и исково производство.

Ответникът навежда възражение за прекомерност за платеното за правна помощ.

Съдът, като взе предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, с оглед фактическата и правна сложност, с явяване в открито съдебно заседание, намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

2

Ответникът е предупреден за евентуалните неблагоприятни правни последици, съгласно указанията на съда, обективирани в заповедта за изпълнение, че при неоснователно възражение може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта. Ищецът е платил за правна помощ за настоящото производство именно поради обстоятелството, че длъжникът е подал едно неоснователно възражение по чл. 414 от ГПК, и същият дължи в пълен обем разноската, или общо 435,56 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЮАБ С.к., дружество регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република **********рег.№ ********, **********гр.**********, срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **********, иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, във вр. чл. 99 от ЗЗД, че „Б.Е.“ АД, с

ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **********, дължи на ЮАБ С.к., дружество регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия

(SECR) в

Република

**********рег.№

********,

**********гр.**********, сумата 250,00 евро (488,96 лева) - главница, представляваща обезщетение за закъснял полет *********/04.10.2024 г./АнталияСофия по договор за въздушен превоз, сключен между М.Е.В., с ЕГН:**********, и „Б.Е.“ АД, ведно със законна лихва върху тази сума, считан от 17.06.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 35726/2025г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на ЮАБ С.к., дружество регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република **********рег.№ ********, **********гр.**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 435,56 евро – съдебни разноски по ч. гр. дело №35726/2025 г. и гр. дело №49621/2025 г., и двете по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3