Решение № 102 от 04.10.2022, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Айтос, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20222110200207 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление (НП) № 22-0335-000067/01.06.2022 г., издадено от Началник група в ОД-МВР-Бургас, РУ-Р., с което за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Моли съдът да отмени атакуваното НП, т.к. към момента на проверката не знаел, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена и не бил уведомен за това.

АНО редовно призован, изпраща представител. Намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на НП. Жалбоподателят вече бил заплатил доброволно наложената му глоба, т.е. бил съгласен с наказанието.

От събраните по делото доказателства от факт.страна се установява следното: На 02.04.22 г. около 00,05 ч. на път 208, с. Д., с посока гр.А., жалбоподателят управлявал л.а.

Фолксваген Голф, рег. № ***, собственост на Г.Г. от гр.Я., като МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП /не е регистрирано по надлежния ред/. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, като се установява, че регистрацията на л.а. е служебно прекратена въз основа на чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 21.03.22г. /л.5 и л.29 от делото/.

Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения, но посочил пред полицейските служители, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация /л.5 от делото и показанията на свидетелите-служители на РУ-Р./. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН 1 допълнителни писмени възражения не били депозирани. Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, ТО-Айтос, като с постановление РП преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК, поради което и отказал да образува ДП. Фактическата обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, който не отрича, че в посоченото време и място е управлявал процесния л.а., но заявява, че не е знаел, че регистрацията била служебно прекратена.Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което по идентичен начин са отразени установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на автомобила, както и извършеното нарушение по ЗДвП, вкл. правното му основание.

Установява се, че процесното МПС е било прехвърлено от продавача Г.Г. на купувача А.Д. на 17.1.22г., както и че жалбоподателят го е ‘‘закупил‘‘ от лицето Т. през м.март 22г., ползвайки л.а. и заплащайки му пари /единствено по делото е представен като доказателство посоченият валиден договор за продажба от 17.1.22г., като жалбоподателят не е закупил МПС-то в предвидената от закона форма-пред нотариус, препятстващо валидно придобиване на собствеността върху л.а. от страна на жалбоподателя/.

При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима. Административнонаказателното производство е било образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен орган при спазване на чл. 42 ЗАНН. НП е било издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН – от компетентен орган, съдържащо реквизитите по чл. 57 ЗАНН. Според чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП сочи, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Субект на административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е водачът на МПС, който е длъжен да регистрира закупеният автомобил в предвидените от закона срокове. За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП не е необходимо да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за 2 съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

По делото няма спор относно факта, че на 02.04.22 г. в хода на извършваната проверка е установено, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС, собственост на друго лице /към 02.04.22 г. жалбоподателят не е бил собственик на л.а., управлявайки МПСто по устна договорка срещу заплатена цена/, със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая са доказани обективните признаци на състава на нарушението. За да се приеме обаче, че нарушението е извършено, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, считано от 21.03.22г., каквито доказателствата по делото липсват, поради което не може да се формира несъмнен извод за наличие на умисъл у него /още повече, че нарушението е констатирано от полиц.служители в един твърде кратък срок след 21.03.22г/. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП прави деянието несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по см. на чл. 14 НК. За наличието на непредпазливост е нужно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценя конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като ползвател /но не и като собственик/ на процесното МПС жалбоподателя е длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. В разглеждания случай той не би могъл да предвиди, че управлява служебно дерегистрирано МПС, защото обективно не е могъл да узнае, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация, като липсват какви да е доказателства, че същият е бил уведомен за това от собственика на автомобила, от съдоговорителя му /Т./ или по друг начин, поради което следва да се приеме, че е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта като форма на вина /в т.см. Решение № 636 от 12.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 270/2022 г./.

Доколкото към 02.04.22 г. жалбоподателят е нямал задължение да предприема действия за пререгистрация и след като не се спори, че автомобилът е бил оборудван с два броя регистрационни табели, поставени на съответните места, както и с всички необходими документи, съпътстващи неговото управление, следва да се приеме, че са липсвали каквито и да е признаци за прекратяване на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди да предприеме управление на превозното средство, за да осъществи виновно или непредпазливо подобно нарушение, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, налагащо отмяна на атакуваното НП /в т.см.

Решение № 177 от 15.02.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2665/2021 г., Решение № 737 от 19.05.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 750/2021 г., Решение № 928 от 24.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 941/2020 г., Решение № 1199 от 27.06.2019 г.

3 на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1025/2019 г./. Обстоятелството, че жалбоподателят е заплатил наложената му глоба с атакуваното НП /за което обаче липсват какви да е доказателства/ нито препятства правото му на обжалване, реализирано в настоящото производство, нито следва да се тълкува в негова вреда по арг. от чл. 303 НПК /ако се приеме, че е налице такова плащане/, респ. че чрез него е признал вмененото му нарушение, и не е в състояние да обуслови извод, различен от обоснования по-горе в мотивите.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0335-000067/01.06.2022 г., издадено от Началник група в ОД-МВР-Бургас, РУ-Р., с което за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на М. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4