Решение № 3064 от 12.10.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3064 гр. Варна, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Г. Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110105008 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от С. Т. П. срещу Д. Ю. Р. кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Р. Д. Р.а, родена на 07.05.2019 г., на майката, като местоживеенето на детето бъде определено при нея, за определяне режим на лични отношения между бащата и детето, както и за определяне на дължимата от бащата издръжка в полза на детето в размер на 600 лв. месечно, платима от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всеки месец забава, и 2) с правно основание чл. 149 СК бащата на детето да бъде осъден да заплати сумата от 2400 лв., представляваща издръжка за периода от 27.01.2022 г. до 18.04.2022 г.

Твърди се в исковата молба, че страните са били във фактическо съжителство от 2014 г. до 27.01.2022 г. и на 07.05.2019 г. се родила дъщеря им Р.. Излага се, че в началото на съвместния им живот отношенията на страните били добри, но с времето между тях възникнали сериозни и съществени противоречия, ежедневно имало неразбирателство и проблеми в отношенията им, което създавало нездравословна семейна среда за детето, лишена от хармония и спокойствие. Навежда се, че по време на съвместното им съжителство е имало многократни ситуации, в които ответникът е проявявал грубо и агресивно поведение, а на 27.01.2022 г. е осъществил акт на домашно насилие спрямо ищцата в присъствието на детето им, за което била издадена заповед за защита с наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие с Решение № 884/31.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1442/2022 г. по описа на Районен съд – Варна. Поддържа се, че след инцидента детето започнало да се напикава, постоянно повтаряло, че не иска да има коса, защото „тати скуби мама“, „тати бие мама“, страхувало се да влиза в жилището, а когато някой споменавал баща му започвало да плаче. Ищцата твърди, че към настоящия момент е в непрекъснато безпокойство, че ответникът може отново да посегне на нея или детето, като актът на домашно насилие и предхождащите го ситуации на неадекватно и агресивно поведение създават у нея основателен страх за нейното здраве и живот и тези на Р., както и желание след фактическата им раздяла да бъдат уредени отношенията им като 1 родители. Описва се детайлно съвместния живот на страните и конфликтите между тях по повод отглеждането и възпитанието на общото им дете, както и отношенията с членовете на разширения кръг на семейството. Сочи се, че от раждането на Р. досега единствено ищцата се грижи за нея, успяла е да създаде емоционална връзка, скрепена с много обич и непрестанни грижи, като осигурява всичко необходимо за нормалното израстване на дъщеря си. Счита, че предвид осъществения акт на домашно насилие в присъствието на детето, би следвало да се определи режим на лични отношения на ответника с детето без преспиване, като твърди, че същият няма навици и умения в отглеждането на Р., не е оставал сам с нея, не познава ежедневието и нуждите й.

Притеснява се, че бащата и семейството му са избухливи и биха могли отново да травмират детето. Ищцата излага, че бащата има неприемливи за нея възпитателски методи, като неведнъж е заключвал дъщеря им сама в детската стая, въпреки истеричния рев, в който е изпадала. Поддържа, че детето има специфични здравословни нужди, обусловени от преждевременното му раждане, боледува и трябва да се реагира своевременно и адекватно. Ищцата била ангажирана изцяло със спазването на препоръките на лекарите, назначените терапии, закупуване на медикаменти и грижи, а бащата никога не се интересувал от здравословното състояние на детето, не осъзнавал степента на проблема и нуждата от сериозна и адекватна грижа за Р.. Обвинявал я и вдигал скандали, че майката „харчи прекалено много пари за лекари и лекарства“, които според бащата били ненужни. Твърди, че през повечето време от годината ответникът не е в България за дълги периоди от време, поради естеството на работата му на пасажерски кораб, като по време на връзката им, така и след раздялата им не й е помагал нито с грижи и внимание към детето, нито с финанси за храна, сметки и пр. Сочи, че Р. има нужда от качествена храна, дрехи, обувки, забавления, лекарства, прегледи при различни специалисти, както и че следва да й се осигури кръг на социални и културно-масови контакти и инвестиране в нейното интелектуално, социално и морално развитие. Твърди, че бащата няма задължения за издръжка към други лица, както и наличието на други препятстващи причини да се заплаща издръжка, които да утежняват финансовото му положение, като има възможност да поеме ангажимент към детето си, изплащайки месечна издръжка в размер на 600 лв. Посочва, че бащата получава семейни помощи за деца на територията на Конфедерация Швейцария, платими еднократно в годината, следваща годината, за която се дължат, в размер на 1000 евро, които ответникът получава по лична сметка и използва за собствени нужди, като по този начин ощетява детето и накърнява неговия интерес. Поддържа, че цялостната издръжка на дъщеря им е поета от нея и изпитва материални и финансови затруднения по отглеждането на детето. При тези съображения моли за уважаване на предявените искови претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Д. Ю. Р., с който оспорва изцяло изложените от ищцата твърдения в исковата молба, като счита същите за изопачени и ирелевантни за спора. Твърди, че към настоящия момент детето е на 3-годишна възраст и е в перфектно здравословно състояние, като боледува колкото всяко друго дете в тази възраст. Поддържа, че никога не е оставял ищцата и детето без пари за издръжка. Не оспорва качествата на родител на майката, но намира, че ищцата цели да отдалечи емоционално и физически детето от него и неговите роднини, които много обичат Р., което не е в интерес на детето.

Изразява съжаление за извършения акт на домашно насилие, като твърди, че не е осъществен в присъствието на детето, макар да не е успял да докаже това в производството, както и че същият е бил следствие от непрекъснатия психологически тормоз от ищцата. Сочи, че не е налице страх у ищцата, което се установява от комуникацията между тях. Детето също не се страхувало от него – на рождения ден на Р. бащата бил с нея, като майката позволила въпреки заповедта за защита да се види с дъщеря си. Детето било развълнувано, усмихнато и щастливо в неговата компания. Не оспорва, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се предоставят на майката, но счита, че следва да бъде определен по-разширен режим от 2 предложения, за да кореспондира с интересите на детето. Моли да бъде взето предвид, че към момента в голяма част от годината отсъства от страната, поради спецификата на работата му, което на практика означавало, че ще осъществява контакт с детето в половината от времето от предложения режим, а това би създало отчуждение между тях. Счита, че детето трябва да остава с нощувка при него, за да имат пълноценен уикенд. Оспорва твърдението, че не се справя с отглеждането на детето и заявява, че е оставал сам с дъщеря си, докато страните са били във фактическо съжителство и майката е излизала вечер с приятелки. Навежда довод, че от раждането си детето празнува всички християнски и мюсюлмански празници, поради това че е от смесен произход, затова намира за редно детето да има възможност да празнува и с неговото семейство – родителите и семейството на брат му. При определяне на размера на издръжката моли да бъде отчетено обстоятелството, че реализира доходи от контракти като „стюард“ на пасажерски кораби, няма постоянен трудов договор и изпитва несигурност за всеки следващ контракт. Твърди, че доходите му възлизат в приблизителен размер на 950 лв. средно месечно. Освен това работодателят му не му осигурявал самолетните билети, които са за негова сметка и при последното му прибиране през м. май 2022 г. е заплатил сумата от 640 лв. за транспорт. Относно визираните семейни помощи за деца на територията на Конфедерация Швейцария пояснява, че за тази финансова помощ се кандидатства всяка година и при наличието на определени предпоставки за изплащането й се превежда сума от 900 евро за предходната кандидатстването година. Излага, че за текущата година не е подавал съответните документи и не е получавал сума, която да изразходва за свои нужди. За предходните години всички получени суми били част от семейния бюджет. Поддържа, че не разполага с имот, от който да се издържа, а имотът в м-ст Боровец се нуждаел от сериозен ремонт, за да бъде пригоден за живеене, като същевременно имал разходи за данъци и такси в размер на 257,40 лв. за тази година. Сочи, че майката получава доходи в размер на 900 лв. Твърди, че от раждането на детето всички дрехи и обувки са купувани от Швейцария, което ще продължи да се случва. Обръща внимание на обстоятелството, че от м. април тази година всички детски заведения се посещават безплатно. Не смята, че нуждите на детето надхвърлят сумата от 300 лв. месечно, която следва да се поеме от двамата родители, като сумата от 250 лв. месечна издръжка бъде платима от него, а майката да поеме разликата до пълния размер – 50 лв.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че са родители на роденото по време на съвместното им съжителство дете Р. Д. Р.а, родена на 05.07.2019 г., както и че от 27.01.2022 г. са разделени, като детето се отглежда от неговата майка.

Не е спорно и обстоятелството, че с Решение № 884/31.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1442/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, е уважена молбата на С. Т. П. за защита от домашно насилие, извършено от ответника спрямо нея и в присъствието на детето, като е задължен Д. Ю. Р. да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и детето, отстранен е от съвместно обитаваното жилище за срок от 6 месеца и за същия срок му е забранено да приближава молителката и детето на разстояние по-малко от 100 метра, както и жилището, в което живеят и това на нейните родители.

Съгласно представеното удостоверение от 12.12.2019 г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, към посочената дата ищцата не е получавала семейни помощни за детето, а ответникът е пожелал да се възползва от правото си да получава такива в Швейцария.

Според приложената справка от Агенция по вписванията – гр. Варна, на 19.02.2021 г. ответникът е придобил поземлен имот с площ от 592 кв.м. и жилищна сграда с площ от 78 кв.м. в гр. Варна, с.о. „Боровец север“.

3

Видно от представеното удостоверение от 06.04.2022 г., издадено от ДГ № 17 „Д-р Петър Берон“, ищцата е получила за м. март 2022 г. нетно трудово възнаграждение в размер на 623,68 лв., за м. февруари 2022 г. в размер на 362,65 лв., а за предходния период м. октомври 2021 г. – м. януари 2022 г. не е получавала трудови доходи.

Приобщени към доказателствения материал са писмени доказателства, удостоверяващи проведени прегледи и изследвания на детето, както и закупени лекарствени и други медикаменти, както и козметични продукти, в периода 06.06.2019 г. – 09.09.2022 г. (л. 17 – 72 и л. 121 – 129 и л. 145 и 152 от делото) по повод заболявания на детето (остри инфекции на горните дихателни пътища), лечение на стомашни проблеми (синдром на раздразненото черво) и др., за които са назначени множество изследвания за наблюдение на състоянието на Р.. Представени са доказателствата за направени разходи на 27.06.2022 г. за отопление в размер на 570 лв., както и за закупуване на климатик на стойност 1390 лв.

От страна на ответника са представени следните писмени доказателства: закупен самолетен билет на стойност 640 лв., извлечение от банкова сметка на ответника за периода 01.01.2022 г. 03.05.2022 г., удостоверяваща постъпването на сумата от 813,37 евро на 01.04.2022 г. и на сумата от 1587,37 евро на 29.04.2022 г. от Viking Catering AG, както и съобщение от Община Варна за задължения към 01.03.2022 г. за данък върху превозно средство „Опел Инсигния“ в размер на 126,13 лв. и за друго превозно средство „КийУей“ в размер на 20 лв., както и за данък върху недвижими имоти в размер на 62,12 лв. и такса битови отпадъци в размер на 49,15 лв. за имот, находящ се в гр. Варна, Боровец Север. От последния документ е видно, че собственик на посочените движими и недвижими вещи е ответникът.