Решение № 322 от 28.04.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1858/2023
- Вид
- Решение № 322
- Подписан
- 28.04.2025
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Антоанета Драганова Андонова Парашкевова
Цитирани разпоредби
- чл.17 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.148 · Закон за устройство на територията
- чл.154 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.163,ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл. 173 · Закон за устройство на територията
- чл.225 и сл. · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 322 гр. Бургас, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антоанета Др. Андонова
Парашкевова при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20232100101858 по описа за 2023 година Ищцата Е. Д. К. с посочен адрес: гр.А. И. р. № *,общ.П.,обл. Б. чрез пълномощника адв. Анни Георгиева с адрес на адвокатската кантора гр.Варна,ул.“Тодор Шишков“ № 5 е предявила иск против Р. Н. Ч. с посочен адрес : гр.П.,кв.К.,ул.“Е.“ №*,общ. П.,обл.Б. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 183540 лева/след направено изменение на предявения иск чрез увеличение по размер/,представляваща обезщетение за некачествено изпълнение на строително-монтажни работи при строителството на едноетажна жилищна сграда с използваемо подпокривно пространство,състояща се от един жилищен етаж със застроена площ от 71,53 кв.м.,който съдържа антре,дневна с хранене,спалня,баня-тоалетна и използваемо пространство с площ от 64,94 кв.м. ,изградена в дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот XXIV-103 в кв.8 по плана на с.Каменар,общ.Поморие ,урегулиран на площ от 726 кв.м. с административен адрес : гр.П.,кв.К.,ул.“Т. м.“ № *, ведно със законната лихва,считано от датата на исковата молба до окончателното й заплащане .Твърди,че е закупила дворното място ,заедно с изградената в него сграда през 2022 год. от ответника и бившата му съпруга,като имотът е нейна лична собственост.
Посочва,че се е нанесла в имота през м. май 2023 год. като при нанасянето е 1 установила,че дървените тавани са проядени от дървояди,които продължават да нанасят вреди по дървените части.Твърди,че веднага е уведомила ответника,но от негова страна не е последвала никаква реакция. Заявява,че е наела фирма,която да третира дървените тавани срещу дървоядите,като след сваляне на изолацията на тавана по препоръка на фирмата,е констатирано,че следва да се третира всичко дървено на покрива,вкл. гредите.Твърди,че с откриване на гредите е установено,че те са опасни-захватът между тях е толкова малък,многократно по-малък от предвидения по стандарт,поради което те са видимо увиснали.Заявява,че е установила,че сградата не е строена от тухли,както е по проект,а от итонг,че изолация на сградата-на втория етажподпокривното пространство е само 2 см. и без мрежа,без захващане на стената,че около сградата няма отводнителна-дренажна система и сградата откъм северната й страна е изцяло подкопана,че коминът откъм северната страна не е изграден ,изолацията на стените не е прикрепена към зидовете.Посочва,че многократно е молила ответника да поправи некачествено изпълнените СМР,но той не й е обърнал внимание. Твърди,че някои от вредите е отстранила сама,а други предстои да бъдат отстранени.Заявява,че няма изпълнени противоветрови връзки,налице е видима арматура в излятите бетонни елементи,не е изпълнена хидроизолация на терасите,покривната конструкция е изпълнена извън всякакви правила и е с недостатъчна носимоспособност ,не е изпълнена хидроизолация на покрива,основите са поддали откъм северната фасада,не е изпълнена топлоизолация по проект.Първоначално претендираното обезщетение по исковата молба е било в размер на 169900 лв. ,като начинът на изчисляване на тази сума,въпреки,че не е изрично описан в исковата молба,се установява от приложената към нея частна строително-техническа експертиза,находяща се на листи от 58 до 61 от делото,на която ищцата се и позовава. В обстоятелствената част на исковата молба е възпроизведено съдържанието на констативната част на тази експертиза,а изчислителната й част е извършена на база констатациите.От молбата за увеличение на иска по размер се констатира,че сумата от 183540 лв. е формирана като сбор от две суми:168540,13 лв.,която сума е получена чрез умножение на квадратура по цена за 1 кв.м. и по-точно 159,58 кв.м. по 540 евро,където 159,58 кв.м. е РЗП на процесната сграда по разрешение за строеж № 212 от 06.11.2019 год.,а 540 евро е цена за 1 кв.м. РЗП, която възложител би платил на строителна фирма 2 по сключен помежду им договор за възлагане на извършване на СМР за построяване на сградата и 15000 лв.,цена за изготвяне на проекти по всички части с коректни данни. Претендира разноски .Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в чл.163, ал.3, вр. чл.160 ал.3 от
ЗУТ във вр. с чл.21 от Наредба №2/31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Ответникът Р. Н. Ч. чрез пълномощника адв. Живко Харизанов с адрес на адвокатската кантора :гр.Поморие,ул.“Васил Левски“ № 11 в своевременно подадения писмен отговор оспорва предявения иск по основание и размер.
Счита,че ищцата като последващ купувач на сградата няма нищо общо с нейния инвестиционен и строителен процес, и не може да търси обезщетение по реда на чл.163,ал.3 от ЗУТ за формални отклонения,ако са налице такива,от проектната документация ,които не са свързани с реално претърпени щети.Намира,че ищцата може да търси гаранционна отговорност от него само за реално претърпени от нея щети в резултат на некачествено извършени от него СМР за частта от сградата ,която той е изпълнил.Посочва,че ищцата месеци преди покупката е правила лично множество огледи на сградата ,събирала е информация за строителството,задавала е множество въпроси на ответника,той й е изпращал стари снимки от процеса на строителството,поради което тя е била детайлно запозната с всеки етап от строителството, с технологията му, влаганите материали,включително с изпълнението на строежа с тухли „Итонг“ и качествата им, получила е и цялата строителна документация,като многократно е настоявала да купи този имот.Сочи,че в хода на този дълъг предварителен период на проучване преди сделката на 20.07.2022 год. тя е била удовлетворена напълно от състоянието на сградата,могла е да установи дори скрити недостатъци в детайли, не е установила явни или скрити дефекти или,ако е открила такива, ги е приела преди сключване на сделката.Оспорва всички твърдения в исковата молба за некачествено изпълнено строителство и опасност и негодност на строежа.
Заявява,че топлоизолацията на сградата е по-добра от средния стандарт с материали с по-добър коефициент на топлопроводност,строителството на сградата е изпълнено с по-качествени и по-скъпи строителни материали в 3 сравнение с тези,които се използват при стандартното строителство,покривната конструкция е здрава и надеждна и същата е подсилена със стоманен П-образен носещ профил по цялата й дължина с изключително добра носимоспособност,няма провиснали греди.Твърди,че е възложил изпълнението на покрива и покривната конструкция на известни и ползващи се с добро професионално име строители на покриви на територията на община Поморие,които могат да гарантират качеството на изпълнението им. Заявява,че строителството на сградата е извършено качествено по всички строителни правила и норми,сградата към момента на предаването на владението й на ищцата е била в изключително добро състояние,без каквито и да е недостатъци по нея.Посочва,че не е бил уведомен от ищцата за изложените в исковата молба оплаквания,тя не е поискала от него да направят съвместен оглед,да съставят двустранен протокол и ако са налице недостатъци ,те да бъдат своевременно отстранени и ремонтирани,като за оплакванията й узнава едва със завеждане на настоящото дело.Заявява,че ищцата е влязла във владение на имота в деня на покупкопродажбата-20.07.2022 год. като от тогава и до два месеца преди завеждане на настоящото дело е поддържала лично или по телефона или по приложението „Вайбър“ постоянна връзка и комуникация с него.Посочва,че през целия този период тя е търсила и получавала пълно съдействие и помощ от ответника за поискани от нея услуги и въобще за всякакви битови и лични нужди, както и за извършването на някои промени по вътрешния интериор, които тя лично е поискала като допълнителна услуга.Твърди,че повече от година ищцата не е имала абсолютно никакви оплаквания,свързани с къщата и нейното строителство,дори напротив,била е изключително доволна от покупката на имота,постоянно го е търсила по всякакви лични поводи,дори в някои от дните в края на 2022 год. и началото на 2023 год. многократно в рамките на един ден,канила го е и в ресторанти. Сочи,че постоянната му служебна ангажираност и системната настойчивост на ищцата са довели до разреждане на контактите и разговорите с нея.Намира,че ищцата цели да се обогати неоснователно за негова сметка,тъй като претендира обезщетение за некачествено изпълнени СМР по процесната сграда в размер равен или дори по-голям от нейната продажна цена,а същевременно желае тя да остане в нейния патримониум.Намира,че твърдените в исковата молба недостатъци водят до извод,че закупената сграда е изцяло негодна за използване и е 4 опасна за обитаване,трябва да се разруши ,от което следва,че според нея е налице пълно неизпълнение по договора за покупко-продажба от негова страна.Счита,че тези фактически твърдения не сочат на иск с правна квалификация по чл.163,ал.3 от ЗУТ и намира,че не е предявен иск такъв иск,а тя следва да поиска договорът да бъде развален поради пълно неизпълнение. Намира,че петитума на исковата молба следва да бъде за разваляне на договора за покупко-продажба ,поради неизпълнение,а вместо това е направено искане за осъждането му да й заплати сумата от 169900 лв.,представляваща щети от некачествено изпълнени СМР на основание чл.163,ал.3 пот ЗУТ,евентуално на основание чл.45 от ЗЗД.Така,смята,че вместо да развали договора поради неизпълнение с последващо връщане на разменените престации по договора,ищцата от една страна задържа получената престация-дворното място и жилищната сграда,а от друга страна иска той да бъде осъден да й заплати парична сума,равна или по-голяма от продажната цена,т.е. да и върне продажната цена. Разсъждавайки върху възможностите на купувача по чл.195,ал.1 от ЗЗД и съпоставяйки ги с фактическите твърдения по исковата молба,счита,че единствено приложима е първата хипотеза на чл.195,ал.1 от ЗЗД -разваляне на договора за покупкопродажба,ако бъде доказано наличието на недостатъци и претендирания размер на тяхното отстраняване.С оглед на това счита,че петитумът на исковата молба следва да бъде уточнен.Счита,че дори да са налице посочените от ищцата недостатъци,тя е узнала за всички тях преди сключване на договора за покупко-продажба,поради което той не е отговорен за тях на основание чл.195,ал.2 от ЗЗД.За твърдените недостатъци открити след извършване на продажбата и предаване на владението на имота,твърди,че не е изпълнила задължението си по чл.194 от ЗЗД и не е уведомила незабавно след откриването им ответника-пропуск който има за последица преклудиране на правата на ищцата по чл.195 от ЗЗД за търсене на отговорност за недостатъците от продавача.Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове като твърди,че исковата молба е депозирана след изтичане на преклузивния срок и погасителния давностен срок,започнали да текат с предаване на владението на процесния имот на ищцата като купувач.В условията на евентуалност прави възражение за разваляне на договора за покупко-продажба,обективиран в нот. акт № 109 от 20.07.2022 год. Оспорва предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.45 от ЗЗД 5 за непозволено увреждане като недопустим,а разгледан по същество,като неоснователен.Намира,че искът е недопустим,тъй като урежда деликтна отговорност,а между странитие са налице договорни отношения,породени от сключения между тях договор за покупко-продажба.Счита,че с оглед на това ищцата има право да търси отговорност за недостатъци на договорно,а не на деликтно основание,като ангажира отговорността на продавача по реда на чл.195,ал.1 от ЗЗД.Претендира разноски.Представя и ангажира доказателства.
Окръжен съд Бургас като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното: