Решение № 2597 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2597 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100105675 по описа за 2023 година производство по чл. 250 от ГПК:

Ответникът – Р. Х. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*********, съд.адр.: гр.

София бул. „*********, телефон: *********, ел. поща: ***************, чрез адв. А. Л. В. член на САК, с личен № **********, моли да се допълни решението, тъй нямало произнасяне по първата претенция.

Ищецът – Ц. Г. А., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. „************, чрез адв.

С. К. – ДАК, счита, че молбата е основателна. от фактическа и правна страна:

Фактите, изложени в исковата молба, могат да се квалифицират правно само по един начин.

В тази връзка в мотивите на Решение от 14.02.2024г. е посочено следното:

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д.

№ 5/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев: … тезата за абсолютна нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, и на която нищожност може да се позове всяко трето лице, е в пряко противоречие както с буквалното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, така и с очевидната цел и защитна функция на установената с нормата недействителност. Тази теза е в противоречие и с възприетия в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, основен критерий, при наличието на който абсолютна нищожност не е налице, а именно - когато правната норма, установяваща недействителност, цели да защити само определен кръг лица и определени техни имуществени интереси, каквато очевидно е и разпоредбата на чл. 40 ЗЗД. Ако се възприеме тезата, че договорът, сключен при споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, е абсолютно нищожен и че на тази нищожност може да се позове и насрещната страна по договора, би се стигнало до абсурдния резултат, на недействителността да може да се позове недобросъвестната страна по договора, която заедно с представителя съзнателно уврежда представлявания, т. е. - тази недобросъвестна страна да може да се позове на собственото си морално-укоримо и противоправно поведение. …Не на последно място, възприемането на тезата, че недействителността по чл. 40 ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и че на нея може да се позове не само представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на 1 гражданския оборот.

Така, при тази фактическа обстановка, не може да се приеме, че има и трета претенция – по чл. 26 от ЗЗД (ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù съдържание - 18-60-ІV).

Първоинстанционният съд се е изчерпил целия предмет на производството.

По изложените съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:

Остава БЕЗ УВАЖЕНИЕ за допълване на решението, постановено на 14.02.2024г. по гр.д. № 5675/2023г. по описа на СГС, ГК, I-22 с-в.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2