Решение № 2210 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100514612 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20194907 от 06.10.2021г., постановено по гр. д. № 34552/2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 54 състав, е отхвърлен като неоснователен предявения от П.

Н. М. срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение на уврежданията, получени от ищцата вследствие на ПТП от 09.07.2017г., настъпило по вина на водача на л. а. „Сеат Ибиза” с рег. № ******* И.Й.О., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, включващи сумата от 900 лв. за избор на екип, платена на 20.11.2018г. по фактура № 030051802 от 20.11.2018г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” ЕАД и сумата от 600 лв. за престой в самостоятелна стая в болнично заведение на 23.11.2018г. по фактура № 0300518638 от 23.11.2018г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД. С посоченото решение ищецът П. Н. М. е осъдена да заплати на „ДЗИ –Общи застраховане4 ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250 лв. –представляващи разноски за производството.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца по делото П. Н. М., действаща чрез процесуалния си представител адв. В. О., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на претендираните суми - застрахователно обезщетение и лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2019г. и разноските по делото.

Въззиваемата страна „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно да бъде 1 потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от П. Н. М.. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ като неоснователен- чл. 272 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Отговорността на застрахователя при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане - на основание деликт. Гражданската отговорност възниква при реализиране елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане /чл. 45 ЗЗД/противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка.

Прякото право по чл. 432, ал. 1 КЗ на увредения срещу застрахователя по риска "Гражданска отговорност" за изплащане на застрахователно обезщетение и правото му да търси обезщетение на деликтно основание възникват в един и същи момент- този на настъпване на застрахователното събитие- в случая ПТП, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняването на това право от увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да е била установена със сила на присъдено нещо.

В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, обуславяща възникване и на отговорността на застрахователя- ответник на основание застрахователно правоотношение по застраховка срещу гражданска отговорност, не е установено по безспорен начин по делото, което обосновава извод за недоказаност на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ по основание.

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 09.07.2017г. на път II-19, в района на 22+700 км. Е настъпило ПТП между мотоциклет марка „Хонда” с рег. № *******, на който пътувала ищцата, и лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с рег. № *******, чийто водач е бил застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно застрахователна полица № BG/06/117001554531, че вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия автомобил И.Й.О., като в резултата на ПТП на ищцата били причинени следните увреждания: счупване на бедрена кост и открито счупване на лява подбедрица.

От представените по делото писмени доказателства-епикризи с № 23265/2017г. с ИЗ № 24597/2017г. и с ИЗ № 43038/2018г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” ЕАД, се установява, че ищцата е претърпяла множество хирургични интервенции за преодоляване уврежданията от настипилото ПТП, в което е участвала. Установено е още, че последното й постъпване в болница е на 19.11.2018г. по повод лечение на суспектни данни за псевдоатроза на лява бедрена диафиза след квърна рипозиция с вътрешна фиксация и итрамодуларна остеосинтеза на бедрен пирон. Причина за постъпването й в болница на посочената дата е наличие на оплаквания от болка и ограничени движенвия в областта на лявото бедро. От медицинските документи по девото се установява, че ищцата е постъпила за последното болнично лечение на 19.11.2018г. , при което били остранени винтовете и 2 интрамедуларният дълъг бедрен пирон, поставен при предишна кръвна репозиция извършило се римиране на канала на костта по топичен начин, а в областта на псевдоартрозата се извъришило опрестяване на костните ръбове и автостеопластика по съседство. След това бил поставен дълъг антерграден интрамедуларен бедрен пирон, който бил засторопен с винтове. Ищцата е изписана на 25.11.2018г. с гладък следоперативен статус и дадени препоръки за ХДР и лечение. Установява се от представените епикризи, приети по делото като писмени доказателства, че медицинският оператор при първата и втората кръвна репозицияе е един и същ. Оперативното лечение е извършено в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”ЕАД

От представените по делото фактура № 0300518002 от 20.11.2018г. и фактура с № 0300518638 от 23.11.2018г., както и от приложените към тях фискални бонове,се установява, че ищцата е заплатила на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”ЕАД по време на престоя си в болницата сумата от 900 лв. за избор на екип и сумата от 600 лв. за престой в самостоятелна стая за 6 нощувки, с цена по 100 лв. всяка.

По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се уставновява, че увреждането, от което се е лекувала ищцата П.М. е в пряка причинна връзка с претърпянното от нея ПТП като пасажер на мотоциклет. При този инцидент тя е получила закрито счупване на тялото на лява бедрена кост, нетежко трета степен открито счупване на костите на лявата подбедрица и двуглезенно счупване на кости на лява подбедрица. Според вещото лице извършената операция на 20.11.2018г. е с голяма сложност и се е нуждаела от опитни специалисти. В заключенитео си той излага мнение, което и настоящия състав на въззивната инстанция споделя, че всеки екип от травматолози и анестезиолози, който има необходимата квалифиация и с каквито разполага здравното заведение като УМБАЛСМ „Пирогов” би следвало да може да провежда оперативната намеса, от която си нуждаела ищцата. Разходът за самостоятелна стая, доколкото теорегично предполага по - добър комфорт би могъл да повлия е на благоприятното лечение като съкрати и подобри възможностите за въстановяване също не е бил необходим.

При така установеното от фактическа страна доводите на въззивника са неоснователни. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно следствена връзка между сторените от въззвника разноски, предмет на предявения иск, и пряката отговорност на въззиваемото дружество. Относно пораждащите спорното материално право факти и обстоятелства и причинно - следствената връзка с твърдените вреди, ищецът дължи пълно главно доказване, каквото в случая не е проведено. По делото са представени медицински документи, относно болничен престой и извършени оперативни манипулации на въззивника. Представени са и платежни документи за извършени разходи по престоя на ищцата в болничното заведение, които са в косвена връзка, а не пряка връзка с увреждащото дейние. Така, при прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ отговорността на застрахователя - ответник, в случая не е изпълнен. Отговорността на ответното дружество като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е пряко зависима от отговорността на застрахователния деликвент. От представените от ищцата доказателства за извършени от нея разходи за престой и болнично лечение не може да се направи безспорен извод, че те са пряк, непосредствен и необходим разход за лечението й.

В подкрепа на този извод е и заключението на допусната и изслушана в първоинстанното производство съдебно-медицинска експертиза. Съгласно вещото лице сторените от ищцата разходи макар да са били оправдани от гледна точна предоставяне на допълнителна сигурност и комфорт при престоя на ищцата в болницата, лечението й би било проведено успешно и без тях. Вещото лице е дало заключение, което и настоящата инстанция кредитира напълно, че всеки един екип от квалифицирани специалисти в лечебното заведение, в което е била настанена ищцата, би могъл да проведе оперативната намеса, която е извършена. Освен това от страна на ищцата не са ангажирани доказателства, че именно липсата на компетентност на някой от екипите са довели до неуспешна първоначална интервенция, наложила повторна оперативна намеса. По отношение на 3 втората претенция - за репариране на разходите за престой в самостоятелна стая, по делото не са ангажирани доказателства те да имат връзка с оперативното лечение, а са имали за цел създаване на психически и физически комфорт на ищцата по време на болничния й престой. По изложените съображения предвид липсата на безспорно установена пряка причинна връзка между сторените от ищцата разходи, предмет на настоящото производство и деликветното поведение на застрахованото лице, то исковата претенция е изцяло неоснователна.

При тези съображения, тъй като не се установява да е възникнала отговорността на причинителя на основание деликт, не може да се приеме в случая, че е възникнала и отговорността на застрахователя му на основание застрахователно правоотношение по застраховка срещу гражданска отговорност, т. е. предявеният от П. Н. М. пряк иск п о чл. 432 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер на 100 лв. - за юрисконсулство възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20194907 от 06.10.2021г., постановено по гр. д. № 34552/2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 54 състав.

ОСЪЖДА П. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „******* ******* да заплати на „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД , ЕИК ******* ,със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.