Решение № 1917 от 06.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4087/2021
- Вид
- Решение № 1917
- Подписан
- 06.11.2021
- В сила
- 03.12.2021
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100 , ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1917 гр. Пловдив, 06.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330204087 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-0432-000597/21.05.2021 г. на ** сектор към 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на К. Р. В. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП и глоба м размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл 100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за липса на управление и непосочен в АУАН час на извършеното нарушение.
Въззиваемата страна 01 РУ ОД на МВР гр. Пловдив взема становище по жалбата с писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество енеоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 17.04.2021 г. жалбоподателят К. Р. В. се черпел с приятели, между които свид. К. и свид. М. К., в заведение находящо се в имот № 199, в имота имало Масивна жилищна сграда, означена в схемата от АГКК като МЖ2. Същият употребил алкохол и когато решил да си тръгва се обадил на своя приятел – свид. К., който си бил тръгнал по-рано, за да дойде обратно и да го закара до дома му. Свид К., дошъл, качил се в собствения на жалбоподателя автомобил марка Субару Форестър с рег № *** и тръгнали по черен път и когато стигнали до сградата (МЖ2) свид. К. се сетил, че си е забравил документите. Спрял автомобила под един от прозорците на сгадата и тръгнал към к-с Оазис 6, за да си ги вземе. Междувременно бил получен сигнал на 112 за 1 употребил алкохол водач на автомобил Субаро, на който се отзовали свид. И.П. и К..
Докато автомобила на жалбоподателя стоял до сградата на черния път си тръгнали и другите посетители на заведението, минавайки покрай него. В даден моментжалбоподателят се преместил на шофьорското място и решил да си тръгне. Той привел автомобила в движение и излязъл на асфалтовия път – бул. Македония като шофирал с много ниска скорост. Там бил засечен от свид. П., който възприел движението на автомобила и двамата служители на МВР спрели служебния автомобил срещу движещия се автомбил Субаро Форестер с цел да бъде извършена проверка на водача. За това същите поискали чрез ОДЧ съдействие от сектор Пътна полиция, като се отзовали свид. С.Б. и К. А.. Свид. П. направил снимка на местоположението на автомобила, собственост на жалбоподателя. При пристигането си свид. Б. заварил обстановката, такава каквато я бил снимал свид. П., а именно автомобилът на жалбоподателя бил на асфалтовия път.
Около 23.15 ч. Свид. Б. поканил водача на автомобила да бъде изследван за употреба на алкохол, но същият отказал, за да избегне наказателна отговорност, като заявил че не бил управлявал автомобила. Не представил контролен талон. Бил съставен АУАН, който нарушителят отказал да подпише, като връчването било оформено при отказ. В 23:55 ч. бил съставен и талон за медицинско изследване, за кръвна проба на водача, който бил връчен на нарушителя в 00:10 мин. на 18.04.2021 г. като му било дадено време от 45 мин за стигане до медицинското заведение. Нарушителят отказал да подпише и него и това било надлежно удостоверено.
Техническото средство, с което е отказал да се тества водачът било Alcotest Dreager 7510 с фабричен № ARDM-0253.
След като се върнал с документите си свид. К. установил, че автомобилът на жалбоподателя не е бил там, където той го оставил.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и 10 лв. за непредставяне на контролен талон.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Б. - **, свид. И.П., С. К. и свидетелката М. К., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за изследване № 122142 от 17.04.2021 г., 2 бр. докладни записки, възражение от жалбоподателя В., справка от Б. и П., сигнал от ЕЕН 112, обяснения от К., К. Г., Й. Г., Т. К., справка за нарушител –водач, разпечатки от АГКК 2 бр., оправомощителна заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и други. Както и веществените доказателства – снимка, представени от жалбоподателя на масивна сграда и черен път, както и снимка направена от свид. П. на местоположението на автомобила при установяване на нарушението.
Съдът намира, че следва да подложи на анализ свидетелските показания. На първо място следва да се посочи, че не са налице противоречия между показанията на свидетелите по релевантните за доказване факти. Всеки от тях свидетелства за фактите, такива каквито ги е възприел, като част от тях не съвпадат поради това, че са били възприемани в различни моменти. Свидетелите К. и К. са възприели, че жалбоподателя не е шофирал собствения си автомобил, когато той се е намирал под прозорците на масивната жилищна сграда, а служителите на МВР, го възприемат в различен момент, когато шофира автомобила по бул. Македония – асфалтиран път. На първо място този извод съдът прави на база веществените доказателства, както и показанията на свид.
К., който свидетелства, че след като се е върнал с документите си, колата не е била на мястото, където я е бил оставил. Именно заради този анализ съдът кредитира 2 показанията на всички свидетели като непротиворечиви и взаимодопълващи се, както и в унисон с останалия доказателствен материал.
По отношение на приобщените веществени доказателства, а именно снимки на масивна жилищна сграда, и по отношение на снимката направена от свид. П. на положението на автомобила на жалбподателя, които съдържат следи от нарушението съдът намира, че следва да се позове на същите, доколкото е известно кой ги е правил и каква обстановка отразяват. По отношение на снимката представена с възраженията на жалбоподателя и част от административнонаказателната преписка, съдът намира че същата е направена в момент различен от установяване на нарушението, но отразява масивната сграда под която е била спряна колата на жалбоподателя, в момента в който свид. К. слиза от шофьорското място и тръгва за документите си, както и когато минават останалите лица, с които жалбоподателя се е черпил, включително свидетелката К.. Това се потвърждава от показанията на свид. К., който посочва, че това на снимката е сградата и черният път на който е спрял автомобила.
По отношение на снимката направена на местоположението на автомобила на жалбоподателя, съдът намира че достоверни са показанията на незаинтересования свидетел П., който посочва, че снимката е правена от него, именно когато е установено нарушението и в положението, което е бил спрян за проверка. Същото се подкрепя и от показанията на свид. Б., който свидетелства, че снимката отразява именно обстановката така, както е заварена от него на датата посочена в АУАН и местоположението на автомобила е същото, както когато е установено нарушението.
Именно защото съдът намира, че има пряка и непосредствена връзка между веществените доказателства и нарушението и същите не са произволно изготвени, както и не накърняват ничии права, то съдът ги намира за допустими, релевантни и ги кредитира, доколкото същите кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът дава вяра на събраните писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите се допълват и от гласните и веществените доказателствени средства събрани по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.
Предоставена е възможност на жалбоподателя да направи възражение в момента на съставянето му, когато е присъствал, като същият се е възползвал от това си право но в дадения му тридневен срок. Не е подписал АУАН, което е надлежно удостоверено.
Нарушението е описано достатъчно подробно, като е посочено, че нарушителят отказва да бъде изпробван с техническо средство Dreager 7510 с фабричен № ARDM0253, което напълно отговаря на установеното и запълва с факти диспозицията на законова норма.
Съдът не споделя възражението за това, че при съставянето на акта е допуснато съществено процесуално нарушение като не бил посочен часът на нарушението.
Действително се установява, че в копието връчено на нарушителя не се вижда да е отразен часът на нарушението, но на първо място следва да бъде посочено, че самият 3 нарушител е отказал да подпише акта и разписката към него, а след това се позовава на формално основание за неговата незаконосъобразност поради пропуск на посочените в акта факти. Съдът намира, пропускът да се отбележи час на нарушението не влече незаконосъобразност на акта, тъй като той не е бил неизвестен на извършителя. На следващо място същият е виден от връчения на лицето талон за медицинско изследване, което напълно обезсмисля направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че нарушителят не е разбрал от кога тече срокът за явяване в медицинското заведение на първо място, защото в талонът е отразено от кой момент тече и той е различен от момента на установяване на нарушението и второ същият не е имал нито намерение да дава кръв за изследване, нито е дал признаци че желае да направи това, но нещо му е попречило. ЗАНН не поставя изискване за точен час на нарушението, особено ако посочването му не влече някакви особености, в случая на отказа за тестване на водач на автомобил съдът не намира за съществен пропускът да се отрази в екземпляра на АУАН, връчен на нарушителя, който е отказал да го подпише, часът на нарушението, доколкото не беше установено това пряко или непряко е да е засегнало правото му на защита.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия (т.2.9 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г.), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на алкохол и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол, както и чрез непредставяне на контролен талон.