Решение № 79 от 29.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20212001000224 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П. П. П., ЕГН **********, чрез адв. М.М. – САК, срещу Решение № 27А от 27.10.2020 г., постановено по т.д. № 3/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, в осъдителната му част.

Жалбоподателката П.П. поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че с решение по протокол от редовно проведено заседание на ОСА на “Т. Я.“ АД от 25.06.2018 г. тя заедно с останалите членове на Съвета на директорите са били единодушно освободени от отговорност за дейността им през 2017 г. Освен това на изпълнителния директор П. било изплатено и допълнителното брутно трудово възнаграждение за 2017 г., което съгласно договора за управление на ответницата-въззивник следвало да се изплати след като същата бъде освободена от отговорност по реда на чл. 240, ал. 3 ТЗ. Неоснователни били изводите на съда на л. 16 и 17 от обжалваното решение, че разпореждането с активите или средствата по сделките от 2017 г. било ставало през 2018 г., за която година П.П. не е била освободена от отговорност. Релевантен бил моментът на сключване на сделката, а именно 2017 г. Единствените сделки, 1 сключени през 2018 г., от сключването на които се претендирали вреди от ищеца, били договорите за разпореждане с ДМА - МПС и ППС, описани в исковата молба, договорът с “П. к.” ООД от 01.02.2018 г. за ремонтните дейности в Община Л. и договорът от 14.05.2018 г. с “Г.” ЕООД за ремонт на път III-536 Р.-Б.-С..

За процесните сделки било налице валидно взето решение от Съвета на директорите преди сключването или такова решение не се изисквало, тъй като сделката не попадала в някое от ограниченията на действията на Изпълнителния директор по чл. 17, ал. 3 от Устава на “Т. Я.” АД и чл. 7.4 от Договора за управление от 13.01.2017 г. на П., или от сключването на сделката не били произлезли вреди за ищцовото дружество.

Било доказано по делото също така, че всички плащания по процесните сделки били разрешавани и извършвани заедно от двамата членове на Съвета на директорите на “Т. Я.” АД П.П. и М. К., т.е. същите са били сключени със знанието и разрешението на Съвета на директорите. Тези доводи не били обсъдени от съда в обжалваното решение, както и постъпилите по реда на чл.

192 ГПК документи от “У. Б.” АД и “Б.СК” ЕАД. Свидетелските показания и комбинираната експертиза по делото, депозирана на 09.06.2020 г., показали, че информация за изпълнението на бизнес-програмата на П. за 2017 г. и за 2018 г. достигала ежемесечно както до Съвета на директорите, така и до мажоритарния собственик “Т. г. х.” АД. При управлението на П. дружеството реализирало печалба в размер на 1 514 000 лв. Публикуваните в Търговски регистър финансови отчети били приети от Общото събрание на дружеството без възражения, бил извършен и финансов одит от сертифициран одитор.

С оглед изявленията на страните при размяната на книжата съдът е следвало да приеме по отношение на протокола на СД от 22.12.2017 г., че той действително съществува и е подписан от двама от членовете на СД – П. и С..

Съдът допуснал процесуално нарушение като не указал в доклада по делото на ответницата, че за твърдяното от нея обстоятелство не сочи доказателства.

Продадената от П.П. техника фигурирала в Списъка на негодни за употреба ДМА, неразделна част от доклада от 20.12.2017 г. на инж. М., ръководител “М.” в “Т. Я.” АД, а освен това била продадена на цена повисока или близка до балансовата стойност на всеки актив според приетото в Решението на СД от 22.12.2017 г. Твърдението на ищеца, че Протокола на СД 2 от 22.12.2017 г. и Доклада от 20.12.2017 г. на инж. М. са били антидатирани, не било подкрепено от ищцовите свидетели. Установено било, че честа практика в дружеството било подписването на протоколите за взети решения от СД от двама членове на СД, а не от всички трима, което не било пречка тези решения да се изпълняват.

Не били настъпили вреди за дружеството от процесните сделки.

Независимо, че САТЕ и допълнителната САТЕ определяла по-висока продажна цена за двете МПС, същите били в изключително лошо състояние и били продадени при условията, определени в Протокола на СД от 22.12.2017 г. По отношение претенцията на ищеца за вреди от превъзлагане на работата от АПИ по Договор № РД 38-7 от 27.11.2014 г. на процесните подизпълнители се сочи, че съгласно сключения с П. договор, тя нямала задължение по всяко перо от всеки договор да постигне определен резултат, а такова задължение е предвидено за цялостната й бизнес програма. Противно на приетото от съда, договорите не попадали в ограничението, предвидено в чл.7.4. от Договора за управление, тъй като били сключени по единични цени.

Освен това подизпълнителите реално са работили по трите позиции от договора с АПИ, а им е било заплатено по една позиция, която била на стойност много по-ниска от общата стойност на трите и сумата, която ищцовото дружество било получило от АПИ за изпълнение на трите позиции, а видно от заключението на в.л. С. Д., отчетеният резултат при изпълнението на обекта надвишавал с 5 % предвидената печалба по договора с АПИ.

Оспорват се твърденията на ищцовото дружество за фиктивност и симулативност на четирите броя договори с подизпълнители за ремонт на улиците в Община Л., по двата сключени основни договора с Възложител Община Л.. Същите са имали своето основание и са действали в гаранционния срок по основните договори. Тъй като обаче не били настъпили дефекти в гаранционния срок и е нямало претенции от възложителя Община Л., авансовите плащания, направени по всеки един от четирите договора, са били върнати на “Т. Я.” АД и по тях не се дължало лихва за забава от датата на извършване на всяко едно авансово плащане. Освен това исковете за такава следвало да бъдат предявени срещу четирите дружества от страна на “Т. Я.” АД, тъй като П. към датата на завеждане на исковите молби вече не била представляваща ищцовото дружество. По делото били представени и сключените и влезли в сила спогодби по делата на “Т. Я.“ АД срещу 3 четиримата подизпълнители, в които е налице признание, че договорите са действителни. Оттук - не била налице вреда от сключването на процесните четири договора, а били направени плащания по действителни договори, прекратени впоследствие, след напускането на П..

Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение в осъдителната му част.

Претендират се съдебни разноски, включително сторените по обжалване обезпечението на иска.

Направено е доказателствено искане при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК да бъде приет като писмено доказателство Протокол на СД от 22.12.2017 г., подписан от П.П. и С. С., за който се твърди, че не се намира в кориците по делото.

Въззиваемият “Т. Я.” АД чрез адв. Ж. К. от АК - Ямбол е представил писмен отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият сочи, че били правилни изводите на съда, че макар част от договорите за изработка, предмет на претенцията по т. 2 и т. 4 от исковата молба да били подписани през 2017 г., действията по приемане на извършената работа и разплащанията по тези договори са ставали през 2018 г., за която ответницата не била освободена от отговорност. Главно условие за преценка на отговорността бил моментът, към който резултатите от процесните договори са влезли като показатели в ГФО, съответно за коя финансова година са били разчетени като финансови резултати. В договора за управление с П. било предвидено, че изпълнителният директор няма право, без предварително взето решение на СД, да сключва договори за СМР над 50 000 лв. за всеки контрагент с натрупване, а при процесните договори липсвали съставени протоколи от проведени заседания на СД за такива решения.

Всички възражения, свързани с правените разплащания по сделките, приподписани от втори член на СД, от една страна, касаели вътрешните правила за контрол при разплащания над определена сума от изпълнителния директор, а от друга, не били предмет на това производство, а на т.д. № 28/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.

Поддържат се твърденията за антидатиране на Протокола на СД от 22.12.2017 г..

4

По отношение на сделките с ДМА се излагат аргументи, че ако посоченото решение на СД, подписано от П. и С., е било взето във връзка с издадена по-рано заповед № 41 от 10.10.2017 г. на изпълнителния директор на дружеството за извършване на инвентаризации на активите и пасивите във връзка с годишно счетоводно приключване за 2017 г., и при вземането му е бил съобразен и Доклада от 20.12.2017 г. на инж.М., то би следвало такъв Протокол да съществува още към онзи момент.

Във връзка с претенцията за вреди, произтичащи от 4 броя договори с дружествата “С. - 2” ООД, “Д. 48” ООД, “С.” ЕООД и “Г.” ЕООД, сключени от П. като изпълнителен директор на “Т. Я.” АД, в отговора на въззивната жалба се сочи, че ответницата не е оспорила приетата по делото експертиза, въз основа на която, доколкото са били установени видовете извършени от всеки от подизпълнителите СМР, за които са определени и единичните цени от в.л., съдът е извел и посочения в решението размер на вреда съответно 5547,02 лв. със сключването на договора от 16.10.2017 г. със “С. - 2” ООД и 1023,12 лв. със сключването на договора от 14.05.2018 г. с “Г.” ЕООД.

Оспорват се и твърденията във въззивната жалба досежно четирите броя договори с подизпълнители за ремонт на улиците в Община Л.. Не била налице необходимост от сключване на т.нар. “гаранционни договори”.

Наличието на банкова гаранция от изпълнителя, предварително определена и предоставена по договора за обществена поръчка, обезпечавала възложителя при необходимост да бъде извършен гаранционен ремонт и при липса на съдействие от страна на изпълнителя. Ако процесните договори за гаранционни ремонти били действителни, то връщането на изплатените суми по тях следвало да бъде оформено с прекратяване поради приключване на действието на договорите и на основание неизпълнени СМР, а не след завеждане на искови претенции за нищожност в съда и издаване на протоколи по чл. 116, ал. 4 ЗДДС за анулиране фактурите поради липса на данъчно събитие - реална доставка по тези договори.

Оспорва се с отговора направеното доказателствено искане. Поддържа се, че представения с въззивната жалба Протокол от 22.12.2017 г., подписан от двамата членове на СД, не се намира в кориците на делото поради пропуск на ответницата, а не на съда.

Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се 5 разноски.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 06.10.2021 г. е допусната за разглеждане по същество. Със същото определение е приет като доказателство по делото протокол от Съвета на директорите на “Т. Я.” АД от 22.12.2017 г., подписан от П. П. и С. С..

Окръжен съд - Ямбол е бил сезиран с искова претенция на “Т. Я.” АД против П. П. П.. Ищецът изложил твърдения, че в качеството си на член на Съвета на директорите на дружеството и негов законен представител в периода 01.01.2017 г. - 05.09.2018 г. ответницата е сключила неизгодни за дружеството сделки, от които са произлезли вреди.

От сключени в периода 11.05.2018 г. - 30.07.2018 г. договори за продажба на МПС и строителна техника на дружеството били причинени вреди на обща стойност 41 599 лв. от разликите между продажните цени и действителните пазарни стойности, както следва: от продажбата на л.а. Фолксваген Туарег за сумата 6500 лв. без ДДС - вреда в размер на 10 500 лв; от продажбата на л.а.