Решение № 100 от 05.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Велико Търново, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000031 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 146 от 17. 10.2022г. по в. т. д. /н/ № 64/2022г. по описа на ВТАС е потвърдено Решение № 260081/25.10.2021г. по т.д./н/ № 101/ 2020г. на ОС- Плевен, с което са отхвърлени молбите па първоначалния молител „Скорпио“ ЕООД и на присъединилия се на основание чл.629, ал.4 ТЗ кредитор „Тепих Транс" ООД, подадени на основание чл.625 ТЗ във вр. с чл.608, ал.1,т. 1 ТЗ, за обявяване на неплатежоспособността и за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество „Атон - 2" АД.

С Решение №14/05.02.2024г. по т. д. №1209/2023г. на ВКС е отменено изцяло Решение № 146 от 17.10.2022г. по в. т. д. /н/ № 64/2022г. по описа на Великотърновски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, в к л . с указания за извършване на нови съдопроизводствени действия за установяване на финансово- икономическото състояние на ответното дружество и за периода между 01.07.2020г. до приключване на устните състезания при новото гледане на делото, чрез назначаване на съдебна икономическа експертиза.

Във въззивната жалба на „Скорпио" ЕООД срещу Решение № 260081/25.10.2021г. по т.д./н/ № 101/ 2020г. на ОС- Плевен се сочи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Съдът неправилно приел, че:

„Скорпио“ ЕООД и „Тепих Транс" ООД не са кредитори и не притежават материална легитимация съгласно чл. 608 ТЗ; затрудненията на длъжника „Атон- 2" АД са временни и дружеството разполага с достатъчни 1 краткотрайни активи, с които да погаси задълженията си. Неправилно били приети писмени доказателства, представени на 13.09.2021г. от процесуалният представител на ответника. Излагат се възражения срещу изводите на първата инстанция, че упражняването на правото за пълен данъчен кредит представлява извънсъдебно признание за доставката на описаното във фактурите гориво, но това извънсъдебно признание може да се оттегля. Сочи се, че между „Скорпио" ЕООД и „Атон- 2" АД от една страна и „Бардгруп" ЕООД и „Атон- 2" АД от друга, във връзка с представените фактури не са сключвани писмени договори, тъй като длъжникът „Атон- 2" АД заредил на място в експлоатираните от „Скорпио" ЕООД и „Бардгруп" ЕООД бензиностанции и подписал част от издадените във връзка със сделките фактури. Като неправилни се сочат изводите в обжалваното решение по отношение наличието на достатъчно краткотрайни активи за погасяване на задълженията на „Атон- 2“ АД, както и че затрудненията на „Атон- 2" АД са временни. От представеното на 03.09.2021г. заключение на съдебнотехническата експертиза се установило, че гумите, собственост на длъжника „Атон- 2'' АД нямат никаква материална стойност . В съдебно- икономическата експертиза било посочено, че при изготвяне на заключението в частта за вземанията не са представени вземания или търговски фактури, които да установяват възникването на тези вземания, като липсата на документи или поне твърдения относно възникването на тези вземания сочело за несъществуването им .

Претендирано е да се отмени обжалваното решение и на основание чл.

625 ТЗ да се открие производство по несъстоятелност за длъжника „Атон- 2" АД с начална дата на неплатежоспособността- 31.12.2019г.

Във въззивната жалба на „Тепих Транс“ ООД се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се възражения срещу изводите, че не е доказано „Тепих транс" ООД да има изискуеми парични вземания към ответника във връзка с представените по делото търговски фактури, както и че затрудненията на „Атон- 2 „АД са временни и дружеството разполага с достатъчно активи за покриване на задълженията си без опасност за кредиторите му. Правят се възражения, идентични с тези в жалбата на другият молител- за неправилно приети писмени доказателства представени на 13.09.2021г. от процесуалният представител на ответника и неправилни изводи, че дружеството не е кредитор на „Атон- 2“ АД, тъй като фактурата е годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба на движими вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, както и, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Сочи се, че краткотрайните активи на ответника имат много ниска стойност, а заприходените гуми нямат никаква материална стойност. За водещи следвало да се приемат коефициентите, в изчисляването на които не участва краткотрайните материални активи, т.е. останалите извън коефициента за обща ликвидност, които съгласно заключенията представени на 23.11.2020г. и 09.04.2021г. са под минималните, с оглед на което длъжникът 2 е в състояние на неплатежоспобност.

Претендира се обжалваното решение да се отмени и да се открие производство по несъстоятелност за „Атон- 2“ АД.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че молителите не са кредитори на ответното дружество, по който извод се възразява подробно във въззивните жалби. В отменителното решение на ВКС е посочено, че „Скорпио“ ЕООД и „Тепих Транс“ ООД са кредитори на ответника, тъй като процесните фактури за доставка на горива са включени в дневниците за продажби и в справки- декларации по ЗДДС на ответника, с който е обоснован решаващият мотив за доказаност на твърдяните доставки, като е посочено, че този извод е в съответствие с практиката на ВКС.

Т. е. по делото са представени фактури за задължения по договор за покупко- продажба на стоки, което е достатъчно за нуждите на производството по молбата по чл.625 ТЗ с оглед легитимацията като кредитор на лицето, подало молбата за откриване производство по несъстоятелност и лицето, присъединило се към същата- „Тепих Транс“ ООД. Следва да се посочи, че с решението по тази молба не се разрешават със сила на пресъдено нещо въпросите относно съществуването на вземанията и техните размери, поради което същите няма да се обсъждат в настоящото производство.

Предвид посоченото молителят е доказал материалноправната си легитимация да инициира производство за откриване на производство по несъстоятелност, при което на изследване подлежи наличието на останалите предпоставки за уважаване на молбата. В същата заявеното от молителя основание за откриване на производство по несъстоятелност на ответника е само неплатежоспособност.

За да отхвърли молбата първоинстанционният съд е приел, че видно от първото /основно/ заключение на СИЕ, изготвено от в.л. Б. А. /л. 141-153/, в счетоводството на „Атон- 2“ АД по счетоводна сметка 401 не са осчетоводени процесиите фактури за задължения към „Скорпио“ ЕООД и „Бардгруп„ ЕООД и същите фактури не са намерили отражение и в пасива на счетоводните баланси на ответното дружество за съответните години. Приел е, че това обстоятелство косвено подкрепя твърдението на ответника за погрешно включване на процесиите фактури в дневниците за покупки и подадените данни в справките- декларации по чл. 125 от ЗДДС за ползване на данъчен кредит, както и, че няма достатъчно доказателства за доставяне на горивата , за които са издадени процесиите фактури, което е посочено в ревизионния доклад № Р-040015210000533-020-003/01.06.2021г. Съдът е кредитирал само показателите за обща ликвидност на ответника, посочени в първото заключение на в.л. Б. А. /л. 141-152/: 2,14 по баланса към 31.12.2017г.; 1, 77 към 31.12.2018г.; 1,80 към 31.12.2019г.; 1,62 към 31.03.2020г. и 1,69 към 30.06.2020г., приемайки, че ответното дружество е било в състояние със всичките си краткотрайни активи да покрива краткосрочните си задължения, тъй като коефициента на обща ликвидност надвишава единица. ОС- Плевен е посочил, че и показателите за ликвидност в допълнителното експертно заключение /на л. 315 до 318 от том 2 на делото/, изчислени при включване на вземанията на „Скорпио „ЕООД и на „Тепих транс"ООД в балансите на ответното дружество, надвишават значително неговите краткосрочни задължения, в резултат на което съотношение показателят на обща 3 ликвидност също така надвишава единица /1,53 към 31.12.2019г.; 1,40 към 31.03.2020г. и 1,45 към 30.06.2020г./, т.е. и включването на тези вземания няма да промени извода, че ответното дружество е било в състояние със всичките си краткотрайни активи да покрива краткосрочните си задължения. Съдът е направил изводи, че докато за периода от 01.01.2020г.- 31.03.2020г. дружеството е генерирало загуба от дейността си /поради разпространението на COVID 19 и обявената пандемична обстановка/, то в следващото тримесечие е повишило рязко приходите си от основна дейност, компенсирало загубите и генерирало печалба за шестмесечието в размер на 17 000 лв., поради което за посочения период 01.01.2020г.- 31.03.2020г. се касае за временни затруднения на ответното дружество, обусловени от обективната обществено- икономическа среда, които затруднения очевидно са били преодолени.

Въззивната инстанция не споделя гореизложените изводи, тъй като ОСПлевен не е извършил анализ на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, а само механично е изброил като цифри част от същите в единият от вариантите на изчисление; не е изследвал и анализирал цялостното икономическо състояние на ответното дружество; не е изложил изводи по възраженията дали автомобилните гуми, отразени счетоводно като краткотрайни активи, са ликвидни и реално реализируеми, с оглед техническата експертиза за същите, както и по възраженията за счетоводно записване на вземанията на „Атон- 2“ АД в размер на 39 000 лева; не е изследвал рентабилност и задлъжнялост към кредиторите и съответно налице ли е трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения от ответното дружество.

Предмет на делото във въззивното производство е правен спор за наличието на основания за обявяване неплатежоспособността на ответното търговско дружество, съответно определяне на начална дата на неплатежоспособност, с правна квалификация чл. 607а, ал.1 вр. с чл.608 ТЗ.

Поради това при предходното и настоящото разглеждане на делото са приети допълнителни съдебно- икономически експертизи, в които са установени размерите на пасивите и активите на ответното търговско дружество за периода до последното съдебно заседание пред настоящата инстанция, при варианти със и без отчитане на процесните гуми, заприходени по сметка 302/8 „материали, гуми“, като са изчислени и показателите за ликвидност за тези периоди.

По делото е установено, че ответното дружество "Атон-2" АД развива дейност в две направления- товарен транспорт и търговия на дребно с горива и смазочни материали.

Видно от заключението на вещото лице Б. А. /л.141 ОС- Плевен/, което е кредитирал първоинстанционният съд, за да обоснове решението си вземайки предвид само коефициента за обща ликвидност, другите коефициенти- за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност в периода 2017г.- 2020г. са значително под 1. Към 30.06.2020г. коефициента за бърза ликвидност е 0,33, за незабавна ликвидност- 0,18 и за абсолютна ликвидност- 0,18. Тези коефициенти, изчислени по баланс, в който не фигурират задължения към дружествата- молители и към краткотрайните активи е включена стойността на гуми /296 125,30 лева/, за които техническата експертиза е посочила, че 4 имат нулева стойност /л.145, л.25-36 том 3, ОС- Плевен/, не сочат на възможност дружеството да покрие задълженията си с краткотрайните си активи. Както е посочило в.л. в с.з. на 14.12.2020г.: „дружеството може да покрие всичките си задължения само с всичките си активи“- дълготрайни /сгради, конструкции и транспортни средства/ и краткотрайни /л.171/. Следва да се отбележи също, че според вещото лице вземанията на дружеството са трудно събираеми или погасени по давност, тъй като има фактури от 2016г., 2017г.