Решение № 466 от 27.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Карлово, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100494 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба „Й. Б.“ ЕАД, /с предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.“ ж.к. „М.“ *, Б. П. С., сграда *, със законни представители: Д. К. К. и М. С., съдебен адрес: гр. С., р-н О., ул. „Б. К.“ №*, вх. *, ет.*, ап.**, чрез адв. С. М. против П. И. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „Х. К.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**.

В исковата молба се твърди, че ответницата сключила с „Й. Б.“ ЕАД следните договори:

- договор за Мобилни услуги с предпочетен номер

******************** от 03.03.2021 г., като с посочения договор закупува ********************************** на преференциална цена.;

- Договор за мобилни услуги от дата 21.05.2020г. за ползване на мобилен номер *************** с избран абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и изх. роуминг в Зона ЕС, като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 21.05.2022 г.;

- договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер ************** от 03.03.2021 г., като със сключването на договора получава 1

******************* with Antenna срещу еднократна такса за ползване Ответницата не изпълнила задълженията си по договорите, вследствие на което те били прекратени едностранно от „Й. Б.“ ЕАД на 29.09.2021 г. (за договора за лизинг – чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги – т. 196 от Общите условия).

Към 05.10.2021 година ответницата имала задължения за преходни периоди в размер на 107,57 лв.

Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 488,76 лв., формирани както следва:

- по договор за мобилни услуги с предпочетен номер

******************** от 03.03.2021 г. – сума в размер на общо 342,78 лева, от които 102,08 лв., представляваща три месечни такси и 240,70 лв. за **********************************, представляваща разлика между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена;

- по договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер ************** от 03.03.2021 г. – сума в размер на общо 145,98 лв., от които 49,98 лв., представляваща три месечни такси и 96,00 лева за ************* with Antenna, представляващи цената на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяването на договора.

Твърди се, че процесиите клаузи за неустойка са обективирани в т. 9 от договорите за мобилни услуги. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Видно от гореизложеното, претендираните от ищеца суми за 2 неустойка се формирали чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на кредитора – по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване по договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Ищецът счита, че така формулирани, двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са действие и обвързват страните.

Задълженията за предходен период в общ размер на 107,57 лв. били обединени във фактура № 7322185466/05.07.2021 г. и фактура № 7323481099/05.08.2021 г., като във всяка от фактурите било посочено подробно как е формирано вземането. Общата стойност на цитираните фактури била в размер на 125,65 лв. От тази сума била приспадната сума в размер на 18,08 лв., която била предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена била в предходни периоди или поредставлявала частично плащане след издаване на фактурите.

Към настоящия момент ответницата имала задължение за предходен период в размер на 107,57 лв., формирано както следва:

- 40,14 лв., дължими за период 05.06.2021 – 04.07. 2021 г., от които:

• 18,95 лв. – по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******************** от 03.03.2021 г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги;

• 21,19 лв. – по договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер ************** от 03.03.2021 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги.

Общо дължимата сума по фактурата е в размер на 58,22 лв. От тази сума били приспаднати 18,08 лв., която сума била предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена била в предходни периоди или представлявала частично плащане след издаване на фактурите.

- 67,43 лв., дължими за период 05.07.2021 – 04.08.2021 г., от които:

• 46,54 лв. – по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 3

******************** от 03.03.2021 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги;

• 20,89 лв. – по договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер ************** от 03.03.2021 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги.

За пълнота на изложението ищецът посочва, че при сключването на договор с „Й. Б.“ ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които „Й. Б.“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Й. Б.“ ЕАД фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер.

В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура, като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на „Т. Б.“ ЕАД длъжникът П. И. И. била с клиентски номер 006650555.

Всички непогасени и изискуеми задължения на П. И. И. в размер на 596,33 лева били обединени във фактура № 7326244290/05.10.2021г. за клиентски номер 006650555, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.

Тъй като посочена сума не била заплатена, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №1861/2023 г. по описа на РС К.. Тъй като издадената заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение на дадените от съда указания, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1861/2023 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно:

4

- 596,33 лева, включваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, интернет услуга, незаплатени лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, като задълженията са обединени в издадената фактура № 7326244290/05.10.2021 г.;

- законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските по делото, включително и направените в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения представител адв. Б. Н., която заявява, че няма никаква връзка с ответницата. Счита иска за допустим, но неоснователен. Моли съда да се произнесе в този смисъл.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.342 ТЗ, с които се претендират вземания (абонаментни такси) за мобилни услуги и интернет, както и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите между страните.

Установява се от представените писмени доказателства и не се спори, че между страните са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, интернет и договор за лизинг. Не се спори, че договорите са прекратени едностранно от ищеца, поради неплащане на задълженията по тях.

Съдът намира за основателна исковата претенция в частта, касаеща неплатените абонаментни такси за предоставени мобилни услуги и за услугата „Интернет за дома“. Размерът и основанието на задълженията за неплатени абонаментни такси се доказаха от ищеца посредством представените по делото фактури и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Размерът на претенцията не е оспорен от ответната страна и доколкото се касае до дължимост на вземане, произтичащо от абонаментна такса, която се дължи независимо от потреблението, и при липса на доказателства за плащане, който факт не се твърди, а и доказването му е в тежест на ответника, то искът за заплащане на сумите по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******************** от 03.03.2021 г., и по 5 договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер ************** от 03.03.2021 г., се явява основателен и доказан в пълен размер, а именно:

65.49 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода 05.06.2021 г. – 04.08.2021 г.; 42.08 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за услугата „Интернет за дома“ за периода 05.06.2021 г. – 04.08.2021 г.

Съдът намира, че искът за неустойки, равняващи се на три месечни абонаментни такси по договора за мобилни услуги в размер на общо 102.08 лева, три месечни абонаментни такси по договора за услуга „Интернет за дома“ в размер на общо 49.98 лева и неустойка в размер на 96.00 лева за невърнатото устройство ************* with Antenna по договора за услуга „Интернет за дома“, следва да бъде отхвърлен, като съображенията за това са следните:

Ответникът, като страна по процесните договори има качеството на потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК относно наличието на неравноправни клаузи в договорите, по смисъла на ЗЗП, които се признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор резултат.