Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3234 от 18.07.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2381/2024
Вид
Решение № 3234
Подписан
18.07.2024
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • § 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3234 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330102381 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. А. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата сума в размер от 290, 76 лева- платена без основание по недействителен Договор за паричен заем № ****** от *********** и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД с който се претендира да бъде осъден ответникът „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищцата сума в размер от 1807, 30 лева - платена без основание по недействителен Договор за предоставяне на гаранция № ****** от ***********, ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /07.02.2024г. / до окончателното им погашение (претенциите на ищеца са описани съобразно заявеното от него увеличение досежно размера на исковете, сторено в открито съдебно заседание от 11.06.2024г.- л. 70 от делото).

Ищецът твърди, че е сключил Договор за паричен заем № ****** от *********** с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който му е предоставена сума в размер от 2250 лв. Сочи се, че в чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение- две физически лица- поръчители, които следва да отговарят на множество критерии или банкова гаранция в размер на всички вземания на кредитора по договора, или одобрено от заемателя дружество. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от първите две обезпечение, поради което е принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при формиране на ГПР по договора за кредит. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.9, 1 т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, което води до цялостна недействителност на договора за кредит. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, както и отразяването в договора на ГПР различен от действителния води до нищожност на договора за кредит. Изтъква се, че Договор за предоставяне на гаранция № ****** от ***********, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, също е нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Предвид изложеното, то се излагат съображения, че ответниците следва да върнат полученото по недействителните договори като дадено без да е налице основание за това. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал писмен отговор, с който поддържа, че исковете са допустими, но по същество са неоснователни. Досежно основателността на исковите претенции се изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал писмен отговор. Твърди, че исковото производство е допустимо, но по същество се оспорват предявените искове като неоснователни. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва се твърдението, че договорът между страните е лишен от правно основание. Изтъква се, че срещу възнаграждение в неголям размер, длъжникът е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за предоставяне на гаранция поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за паричен заем. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Изи Асет Мениджмънт” (като заемодател) АД и В. А. Д. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № ****** от ***********, по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 2250 лв. /л. 12- 13/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 35, 00%, годишният процент на разходите е 41, 72%, а задължението следва да се погаси на двадесет и две двуседмични вноски. Съобразно чл. 4 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните 2 обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за сумата в размер от 2614, 70 лв. (посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит или 3 ) одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника В. А. Д. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

На дата *********** между ищцата В. А. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ****** (л. 13 гръб- л. 14). Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, ищецът дължи на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 1807, 30 лв. (което възнаграждение е разсрочено съобразно приложимия по договора за кредит погасителен план).

От прочита на чл. 2, т. 8 от Договор за паричен заем № ****** от *********** се изяснява, че възнаграждението дължимо на поръчителя по Договор за предоставяне на гаранция № ******/ *********** не е включено при формиране на приложимия към договора за кредит годишен процент на разходите. В чл. 2, т. 8 от договора за паричен заем изрично е посочено, че не се включват други разходи, освен посочените в договора за кредит. Тоест, в същия не фигурира вземането за възнаграждение, дължимо на поръчителя по договора за предоставяне на гаранция.

Гореизложеният извод се потвърждава и от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза (л. 75- 76). В заключението експертът е отразил, че при формиране на приложимия към договора ГПР кредиторът е включил единствено вземането на възнаградителна лихва. При включване към ГПР и на вземането по договора за предоставяне на гаранция, същите се равняват на 154, 37 % ( или увеличение на разходите със 112, 65% спрямо отразената величина в договора за кредит).

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експертиза като счита същото за обектни, обосновано и съответстващо на останалия приобщен по делото доказателствен материал.

От представените по делото справки за осъществени от ищеца плащания по договора за кредит и договор за гаранция ( л. 55 и л. 61) се установява, че по Договор за паричен заем № ******/ *********** ищецът е заплатил изцяло дължимата сума за главница в размер от 2250 лв. и над нея е заплатил възнаградителна лихва в размер от 290, 76 лв., а по Договор за предоставяне на гаранция № ******/ *********** е заплатил възнаграждение за поръчителя в размер от 1807, 30 лв.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и В. А. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2250 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като 3 дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № ****** от ***********, сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство (гаранция) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и гарантът са свързани лица).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от 2614, 70 лева ( изискването е банковата гаранция да е в размера на сумата по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно- 2614, 70 лева), или одобрено от заемодателя дружество поръчител (именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер ( 2250 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в изключително кратък срок от сключването на договора да осигури банкова гаранция в размер от 2614, 70 лева. (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е 4 ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес- „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на гаранцията ( поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения (две физически лица- поръчители и банкова гаранция ) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.