Решение № 478 от 24.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501571 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 27.01.2023 г. по т. д. № 103/2021 г. по описа на Благоевградски окръжен съд е признато за установено на основание чл. 439 от ГПК в отношенията между страните, че Т. С. И. не дължи „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, сумите в размер на: 795,05 лв. - присъдени съдебни разноски; 19 559,00 евро законна лихва за забава на главницата за периода от 15.03.2012 г. до 03.09.2019 г. включително; 2 609,67 евро лихва за периода 10.06.2012 г. до 14.03.2013 г. и 319,51 евро - такса по договор за период от 12.03.2012 г. до 14.03.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 675/2013 г. по описа на Благоевградски районен съд, предмет на изпълнително дело № 468/2020 г. на ЧСИ Г. Ц., рег. № ***, с район ОС – Благоевград, поради плащане.

Със същото решение са отхвърлени исковете на Т. С. И. против „Юробанк България“АД за разликата над горепосочените размери до присъдените в изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 675/2013 г. по описа на Благоевградски районен съд.

Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от ищцата Т. С. И., чрез пълномощник адв.К. Т. САК с оплаквания за неправилност. Твърди се, че съдът неправилно е приложил поредността за погасяване на процесните задължения – нарушение на диспозитивното правило по чл. 76 от ЗЗД, тъй като изрично бил уговорен друг ред за прихващане (като най – вероятно се има предвид погасяване) на изпълнението. В тази връзка се посочва, че след като с преведените от ищцата суми, банката е погасила част от главницата преди пълното плащане на дължимата възнаградителна и законна лихва, то очевидно било налице признание, че кредиторът е предложил, а длъжникът приел друг ред за погасяване на задълженията. На следващо място се твърди процесуално нарушение на съда, довело до неправилно установяване на фактите, изразяващо се в служебно събиране на доказателства. Поддържа се, че неправилно след разпределение на доказателствената тежест и указание, че ответникът следва да установи твърденията си за многократното прекъсване 1 на давността, последният не е заявил искане за прилагане на изпълнителното дело, а само, че не се противопоставя на неговото приобщаване. Съдът вместо да даде ход по същество, служебно е изискал изпълнителното дело, без да има искане от страните и извън преклузивните срокове – следователно евентуалният иск за погасяване на вземанията по давност бил отхвърлен въз основа на доказателства, които не били събрани по надлежния ред. Изтъква се още, че съдът е достигнал до грешен извод, че с молба от 30.01.2019 г., подадена по и. д. № 853/2013 г. на ЧСИ Г. Ц., взискателят е заявил нов изпълнителен способ, доколкото е налице перемпция по горепосоченото изпълнително дело, както и че неправилно приел, че погасителна давност за вземането тече от датата на отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. с ТР № 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – от 26.05.2015г. На следващо място се сочи и неправилно приложение на материалния закон, поради изводите на съда, че всяко от извършените плащания от ищцата по дълга е имало за последица прекъсване на петгодишната погасителна давност за цялото вземане, което се явявало в противоречие на установената съдебна практика.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна „Юробанк България“АД, чрез пълномощник адв. В.Д., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че правилно и в съответствие с указанията в ТР № 3/27.03.2019г по тълк.дело № 3/2017г. на ОСТКГ на ВКС, съдът е приложил разпоредбата на чл. 76 ал.2 ЗЗД. Оспорва твърдението, че не е било налице надлежно искане за приобщаване на изпълнителното дело, както и за процесуално нарушение на съда. Излагат се съображения, че не е настъпила перемпция към датата, предхождаща 26.06.2015г. и следователно след тази дата тече нова петгодишна давност. Изтъква се още, че взискателят на 30.01.2019 г. е сезирал съдебния изпълнител с искане за възобновяване на изпълнителното производство, като вземането към онзи момент не е било погасено по давност. Твърди се, че периода от 2014г. до началото на 2019г. ищцата многократно и систематично е признавала своите задължения, като е извършвала плащания на дълга, с което се е прекъсвала давността за вземанията, съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.

САС, в настоящият състав, при служебна проверка по чл.269 ГПК приема обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предмет на разглеждане от първата инстанция са били искове с правно основание чл.

439 от ГПК заявени в условията на евентуалност – главен за признаване за установено, че не се дължат сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по ч.гр.д № 675/2013г. по описа на Благоевградски районен съд, предмет на изпълнително дело № 468/2020 г. на ЧСИ Г. Ц., с район на действие - PC Благоевград, per. № ***, представляващи:

33 101.73 евро главница - неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № HL50081/1 1.11.2010 г. и допълнително споразумение от 28.11.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението;

2 609. 67 евро- лихва за периода от 10.06.2012 г. -14.03.2013г евро, представляваща дължими такси по договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010 г. 1 409. 41 лева разноски внесена държавна такса и 385.64 лева адвокатско възнаграждение, и евентуален като погасени по давност, поради непредприети изпълнителни действия в предвидения 5-год. давностен срок.

В срок ответникът е подал отговор, с който сочи недопустимост на иска, поради това, че не е легитимиран по иска с оглед прехвърляне на вземането с договор за цесия от 07.2021 г., преди образуване на настоящото дело в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД.. Поддържа евентуално становище за неоснователност, акцентирайки, че с молба от 19.06.2014 г. е било поискано извършването на ново изпълнително действие - опис на движими вещи, последван от признание от страна на ищцата за задълженията към банката –кредитор и по тази причина отлагане на описа и спиране на делото, през който период срокът по чл.433, ал. 1, т.8 ГПК не 2 тече. Изтъква се, че след посочения момент ищцата е плащала доброволно своите задължения към банката до началото на 2019 г., всяко от които изявления за плащане прекъсвало давността на осн. чл.116, б.“а“ ЗЗД.Поддържа, че с молба от 30.01.2019 г. изп.дело било възобновено, насрочен и извършен опис на недвижимия имот, с което отново била прекъсната давността. Наред с изложеното ответникът обосновава тезата, че настъпването на перемпция не е пречка за извършване на последващи изпълнителни действия, прекъсващи давността, в подкрепа на което се сочи решение на ВКС /№ 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., 4-то г.о./.

По фактите няма спор и пред първата инстанция е установено сключването на договор между страните на 11.11.2010 г. за потребителски кредит и допълнително споразумение от 28.11.2010г., както и че е образувано на 20.03.2013г. частно гр. дело № 675/2013г. на Благоевградски районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумите: 33 101.73 евра - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2012 г., 2 609.67 евро - лихва за периода от 10.06.2012 г. - 14.03.2013 г.; 319.51 евро дължими такси по договора за периода 12.03.2012 г. - 14.03.2013 г.; 1 409.41 лева разноски за внесена държавна такса и 1 385. 64 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Не е спорно и образуването на изпълнително дело № 853/2013г на ЧСИ Ц., с район на действие ОС Благоевград, на 29.05.2014 г., както и предприемането на изпълнителни действия, насочени към банковите сметки на длъжника чрез налагането на запор и възбрана върху притежаван недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** и построен в него самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на Благоевград, вписана на 17.06.2013 г. На 19.06.2014г. ЧСИ е насрочил опис на имота, но с оглед на подадена от кредитора на 18.06.2014г. молба за опис на движими вещи, съдебният изпълнител е отложил действието, въпреки че по изп. дело няма данни за извършването му. На 10.09.2015г. взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство, която е уважена с постановление от 18.09.2015г. На 30.01.2019г. производството по изп.д.№ 853/201 Зг. е възобновено по молба на взискателя, а на 27.06.2019г. е извършен опис на възбранения недвижим имот.

По повод на подадената на 23.08.2019 г. молба от ищеца в качеството на длъжник за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, частният съдебен изпълнител е постановил на 23.08.2019 г. отказ, който е отменен с решение по в.гр.д № 47/2020г. на Благоевградски окръжен съд и делото върнато с указания за прекратяване, поради настъпила перемпция.

На 04.09.2020г. „Юробанк България“ АД е депозирал пред ЧСИ Ц. молба за образуване на ново изпълнително дело срещу Т. С. И. и осъществяване на конкретни изпълнителни способи с цел принудително удовлетворяване на вземането. В тази връзка е образувано ново изпълнително дело с № 468/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., като едновременно с това са наложени възбрана и запор върху имущество на длъжника.

С договор за цесия, сключен на 30.06.2021 г., кредиторът „Юробанк България“ АД е прехвърлил вземанията си по процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист на „С.Г.Груп“ ЕАД.

От приетата неоспорена счетоводна експертиза пред първата инстанция се изяснява, че ищцата е извършвала частични плащания по договора за кредит в периода 16.06.2014 г. 03.09.2019 г., описани подробно по дати и размер в приложената справка № 12 от заключението, в общ размер на 9 469,84 лева и 19 926, 26 евро. От констатациите на вещото лице става ясно, че по счетоводни записвания на банката, извършените от ищцата плащания са на дълга са в размер на 22 021,85 евро и 5 545,84 лева, които при спазване реда за погасяване на задължението се установяват в размер на 34 874,45 евро, от която сума 20 134,39 евро главница, 226, 87 евро лихва за периода от 10.06.2012г. до 14.03.201Зг. и законна 3 лихва за забава, начислена до 03.09.2019г. в размер на 14 513,19 евро. Тези изчисления са извършени от вещото лице при прилагане на предвидената в чл.76 ал.2 ЗЗД поредност и в обобщение е установено, че непогасеният дълг възлиза на 38 895,03 евро, от която сума 33 101,73 евро главница и 5 793,30 евро законна лихва за забава на главницата, изчислена до 03.09.2019г. При този вариант според експертизата с извършените от ищцата плащания са погасени задължения по процесния изпълнителен лист в размер на 2 795,05 лева присъдени съдебни разноски, 1844,08 лева разноски по изпълнителното дело, 19 559,00 евро законна лихва до 03.09.2019г., 2 609,67 евро лихва за периода 10.06.2012г. до 14.03.201 Зг. и 319,51 евро такса по договора за периода от 12.03.2012г. до 14.03.201 Зг. или платени са 22 488,18 евро и 4 639,13 лева.

Така приетите идентично факти потвърждават правните изводи на съда за допустимост на предявените искове и частичната им основателност.

Неоснователни на първо място са доводите за недопустимост на предявените установителни искове по чл.439 ГПК, поради липсата на пасивна процесуална легитимация с оглед прехвърляне на вземането с договор за цесия. Въпросът дали ответника по иска е кредитор или не на длъжника е по съществото на спора и се отнася до материалната легитимация. При наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и с оглед на представените доказателства пред първата инстанция, че договорът за цесия е съобщен на ищцата от ЧСИ Ц. на 24.02.2022г след предявяване на иска по чл.439 ГПК на 06.07.2021г., безспорно следва извод, обоснован с разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД, че прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо длъжника и следователно материално легитимиран по иска е предишният кредитор /цедент/.