Решение № 517 от 21.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Стара Загора, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100284 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са искове с правно основание в чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Агенция „Пътна инфраструктура“ твърди, че на ********г. в ****ч. при движение по път ** при км. ***+***, в община **********, водачът Н. И. К., управляващ товарен автомобил марка „*****“, модел *****, peг. № ******, причинил ПТП, при което е нанесъл имуществени вреди по ограничителна система на пътища /стоманено предпазна ограда /СПО/ е дължина 8 /осем/ м.л. на път **** от км. ***+***до км. ***+***-сри дясно и 40 /четиридесет/ м.л. от км. ***+***до км. ***+***-сри ляво, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София в размер на 6 916,21 лева с включен ДДС. Видно от протокол за ПТП № ****** от ******* г., към датата на настъпване на застрахователното събитие отговорността на виновния водач е била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество по застрахователна полица № BG/*******. По повод произшествието било образувано досъдебно производство № ******/***** г. по описа на сектор „Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора, пр.пр. № ****/***** г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Наказателното производство било прекратено 1 поради това че равностойността на причинените вреди не надхвърля размера на 14 минимални работни заплати към момента на деянието. Посочено в постановлението за прекратяване, макар деянието на водача К. да не осъществява признаците на престъпление по смисъла на НК, то същият виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДВП, с оглед на което по отношение на виновния водач била реализирана административнонаказателна отговорност.

Увреденото имущество в резултат на настъпилото ПТП представлявало „пътни принадлежности“, по смисъла на & 1, т. 4 от ДР на Закона за пътищата и е един от основните елементи на пътя. Касаело се за републикански път, който е изключителна държавна собственост съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата. Републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, като Агенцията осъществявала - Областно пътно управление - Стара Загора специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“.

С уведомление за щета № *****/****** г., ищецът отправил застрахователна претенция пред ответника, като по претенцията била образувана щета № *******. Приложили количествено-стойностна сметка, в която били описани причинените действителни щети, изразяващи се в увреждането на ограничителна система на пътища /стоманено предпазна ограда /СПО/ с обща дължина 48 /четиридесет и осем/ метра линейни, като общата стойност на щетата била в размер на 6 916,21 лева с включен ДДС.

Поради това че по претенцията не постъпило плащане, на ****** г. с писмо № ******** отправили покана за плащане на претендираното обезщетение.

Застрахователят по задължителната застраховка признал и възстановил сума в размер на 5763,51 лева, като в АПИ-ОПУ-Стара Загора същата постъпила на ***** г. С писмо № *******/****** г. отправили искане за заплащане на остатъка от претендираното застрахователно обезщетение. С писмо изх. № АЗ-*****/*****г., отправено до АПИ-ОПУ-Стара Загора ответното дружество посочило, че претенцията е изплатена до размер на 5763,51 лева и сумата, представляваща данък добавена стойност не е одобрена поради липсата на документи за реално направени разходи за възстановяване.

Ищецът е възложил изпълнението на дейностите по доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища на територията на ОПУ Стара Загора с договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, като в представената пред застрахователя количествено-стойностна сметка бил посочен изпълнителят по договора, а именно „*******“ ООД гр.

*****. В същата били посочени количествата и дейностите по възстановяване на щетите, шифъра на всяка дейност, единичните цени и общата стойност. По отношение на дължимостта на данък добавена стойност, информацията за регистрираните по ЗДДС лица била публична и общодостъпна на сайта на информационната система за обмен на ДДС информация между държавите членки на ЕС - VIES Чрез извършване на служебна справка се установява, че 2 фирмата изпълнител е регистрирано лице, като номерът му по ДДС е валиден.

Следователно, при заплащане стойността на ремонта на увредените съоръжения, Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи и ДДС върху сумата.

От друга страна, ищецът не бил данъчно задължено лице, поради което за него няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит и този разход за Агенция „Пътна инфраструктура“ би останал невъзстановим.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 589,37 €, представляващи левовата равностойност на 1152,70 лева главница, представляваща остатък от дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП, настъпило на ******** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сума в размер на 229,50 €, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение, за периода от 23.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за основателност на исковете. Сочи, че във връзка с процесното пътно – транспортно произшествие в Дружеството е постъпила искова претенция от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно управление – Стара Загора за възстановяване на изплатено от тях застрахователно обезщетение. С оглед на гореизложеното на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави признание на настоящите искове. Моли да се прекрати съдебното дирене и да се постанови съдебно решение при условията съобразно с направеното признание на иска.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът – редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни. Ответникът признава изцяло иска в отговора на исковата молба.

Налице е искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва да се постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по 3 същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.

По отношение на разноските съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Тълкувайки цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание на ответника, такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума. В случая ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е направено едва с отговора на исковата молба и освен това същият ясно е заявил преди процеса, че изплатеното от него обезщетение покрива причинените вреди, т.е. ищецът е можел единствено да търси разликата по съдебен ред. Поради горното съдът намира, че не е налице втората предпоставка - поведение, което не дава повод на ищеца да предяви иск. Ето защо на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 33,00 евро.

С оглед фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че ответникът е признал иска още с отговора на исковата молба и факта, че делото е приключено в едно открито съдебно заседание, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 102,26 евро /200,00 лева/, която сума следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца.

Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: 000695089, с административен адрес: гр. София, ул.

„Македония“ № 3: 1/ сума в размер на 589,37 евро /петстотин осемдесет и девет евро и тридесет и седем евро цента/, представляващи левовата равностойност на 1152,70 лв., главница, представляваща остатък от дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди по мантинела от ПТП, настъпило на ******** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /23.01.2026 г./ до окончателно изплащане на дължимата сума, както и 2/ сума в размер на 229,50 евро /двеста двадесет и 4 девет евро и петдесет евро цента/, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 23.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК 000695089, с административен адрес: гр. София, ул.

„Македония“ № 3 сумата от 135,26 евро /сто тридесет и пет евро и двадесет и шест евро цента/, представляваща направените разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5