Решение № 424 от 30.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200431 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Б. К. против решение № 44 от 25.03.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 586/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В жалбата се излагат възражения за това, че апелативният съд преповторил мотивите на първата инстанция и не направил собствен анализ на доказателствата по делото; че не отговаря на истината приетото от съда, че подсъдимият нямал намерение да декларира носеното от него злато, както и че забелязал поставените информационни табели в района на митницата, указващи режима на деклариране; че съдът неправилно приложил закона като вместо по чл. 251 НК признал подсъдимия за виновен по внесеното обвинение по чл. 242, ал. 1, б.

„д“, вр с чл. 18, ал. 1 НК, като не взел предвид следните обстоятелства – подсъдимият закупил със свои и на роднините си пари инкриминираното злато с инвестиционно намерение, а не с търговска цел; той не е търговец на злато и не се занимава с такава дейност; пренасяното злато не представлява стока, тъй като това не били златни накити с търговска цел, а златни кюлчета, които са благороден метал под друг режим на деклариране. С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за постановяване на съдебен акт от касационната инстанция, с който подсъдимият да бъде признат 1 за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр с чл. 18, ал. 1 НК, като бъде осъден за извършеното от него престъпление по чл. 251, ал. 1 НК.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решения жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът излага съображения за това, че в делото няма нито едно доказателство, което да установява, че пренасяното от подсъдимия злато е с търговска цел, тъй като целта била инвестиционна. В заключение защитата отправя искане за отмяна на присъдата и за осъждане на подсъдимия по чл. 251 НК, действал към момента на извършване на деянието.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Според прокурора осъществената от инстанциите по фактите аналитична и оценъчна дейност отговаря на стандартите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК; въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата, като законосъобразно е приел, че подсъдимият е знаел за митническия режим, но съзнателно не е декларирал предварително укритите златни отливки; че пренасяното злато е с търговска цел в големи размери, а не с цел инвестиция.

Представителят на държавното обвинение изразява позиция, че въззивният съд не е нарушил материалния закон, като правилно е квалифицирал фактите по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр с чл. 18, ал. 1 НК, а не както иска защитата по чл.

251 НК. Прокурорът отправя искане за оставяне в сила на решението на Апелативен съд Пловдив.

Подсъдимият Б. К., редовно призован чрез своя защитник, не се явява пред касационния съд, за да изрази лично становище по жалбата на защитника.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 35 от 27.10.2023 г. по н.о.х.д. № 311/2023 г. Хасковският окръжен съд, НО, 5. първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия Б. К. за виновен в това, че на 14.10.2022 г. през ГКПП /граничен пункт/, община /община/, област /област/, е направил опит да пренесе през границата на страната с /държава/, с товарен автомобил с регистрационен н о м е р /рег. №/, без знанието и разрешението на митниците стоки за производствени и търговски цели в големи размери, а именно два броя златни отливки – едната с тегло 1006.00 гр и съдържание на златото 73.60 % и втората с тегло 622.30 гр и съдържание на златото 46.60%, на обща стойност 2

110 506.13 лева, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК му наложил наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 242, ал. 7 НК съдът отнел в полза на държавата предмета на контрабандата.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, общо в размер на 399.92 лева.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Пловдивския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 586/2023 г., приключило с решение № 44 от 25.03.2024 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържани касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК:

- най-общо се твърдят от защитника допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с аналитично-оценъчната дейност на втората инстанция, която безкритично възпроизвела фактите от първоинстанционната присъда без да извърши собствен доказателствен анализ; че приетите за установени фактически положения за това, че подсъдимият знаел за режима на митническо деклариране от информационните табели на турски език и от казаното му от митническите служители било доказателствено необезпечено;

- нарушението на закона се обосновава с твърдение, че неправилно въззивният съд приел наличие на търговска цел за пренасяне на инкриминираното злато, а не инвестиционното намерение, което подсъдимият имал със закупуването на двата къса злато; че доказателствата по делото се субсумират под нормата на чл. 251 НК, а не както инстанционните съдилища са приели по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

1. Възражението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения е неоснователно.

В решението апелативният съд е изложил приетите за установени фактически положения въз основа на собствен анализ на наличните по делото доказателства. Съдът е подложил на цялостна и критична оценка показанията на свидетелите Д., В., Ф. – митническите служители, които са извършили митническата проверка на подсъдимия; съпоставил е техните показания с обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К. и Ш., както и със заключението на физико-химическата експертиза. Законосъобразен е изводът на втората инстанция по отношение на изключване от доказателствената съвкупност на тази част от показанията на Д., Ф. и В., в която те пресъздават извънпроцесните изявления на подсъдимия при осъществяване на митническата проверка, без да участва защитник и преводач и без да бъде предупреден за правото си да не се самоуличава. В тази част мотивите на съда 3 са в синхрон с константната практика на ВКС по въпроса за недопустимост на свидетелските показания в описаната хипотеза.

От друга страна въззивният съдебен състав подробно и логично е мотивирал защо приема, че подсъдимият е бил поканен да декларира пренасяните от него късове злато. Показанията на свидетеля Д., който разговарял с подсъдимия, законосъобразно са оценени от въззивния съд като годна доказателствена основа – освен, че са съпоставени с други достоверни доказателства по делото, изследвана е тяхната логичност и последователност.

Видно от разпита на Д. пред първата инстанция той е съобщил репликите на турски език, с които е уведомил подсъдимия за задължението му да декларира ценности, а присъстващият в съдебно заседание преводач от турски на български език е верифицирал верността и относимостта на казаното с предмета на митническата проверка. От значение са и обясненията на подсъдимия, който пред първата инстанция макар и да е отрекъл да е бил питан и канен от митническите служители да декларира, е заявил – „ знам, че трябва да декларирам златни изделия, когото преминавам граница, но тъй като имах фактура, не се сетих в този момент да декларирам златото на митницата“ – л. 88 гръб от съдебното дело по н.о.х.д. № 311/2023 г. на ОС Хасково. От значение за знанието на подсъдимия са и другите обсъдени от апелативния съд факти – че К. се е занимал с търговия с дрехи и по този повод често пътувал между /държава/ и /държава/, поради което имал знание за митническия режим при преминаване на границата; че съзнателно укрил златните вещи в тайник в автомобила, така че да не бъдат открити при митническата проверка.

Втората инстанция е изложила подробни мотиви и по второто основно фактическо възражение на защитата за вида и естеството на пренасяните през границата вещи. Обстойно са анализирани показанията на свидетелите К. и Ш., обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и заключението на физико-химическата експертиза. В резултат на това вторият съд законосъобразно е приел, че пренасяните от подсъдимия два златни къса са били отливки от бижутерско злато – претопени златни бижута, които след съответна допълнителна обработка са предназначени за производствени цели, т.е. за производство на златни накити.

В заключение следва да се обобщи, че в разглеждания случай фактологията на деянието е установена в резултат на правилна логическа дейност на решаващия съдебен състав. При разкриване на фактическата обстановка не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти.

Оплакванията на касатора в тази част на практика са аргументирани не с обективно допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, а със субективното му несъгласие с крайните изводи на съда, което не представлява касационен повод.

2. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон.

Основният аргумент на защитата, е че в случая подсъдимият е пренасял 4 златни късове, които не са предмет на контрабанда, а доколкото били с инвестиционна цел – подлежали на деклариране като валутни ценности по чл.

251 НК.

Въззивният съд е изложил надлежни правни съображения, които са в съответствие със закона и практиката на върховната съдебна инстанция.

2.1. Пренасяните от подсъдимия два броя златни отливки – едната с тегло 1006.00 гр и съдържание на златото 73.60 % и втората с тегло 622.30 гр и съдържание на златото 46.60%, на обща стойност 110 506,13 лева представляват стоки с търговска цел.

За достигане до този законосъобразен правен извод от значение са следните правни източници от националното право и съответното му право на Европейския съюз:

- съгласно чл. 1, пар. 21, б. „б“ от Делегирания регламент № 2446/2015 на Европейската комисия, допълващ Регламент (ЕС) № 952/13 г. за създаване на Митнически кодекс на ЕС, стоките, които по дефиниция не са с търговски цели са тези в личния багаж на пътниците, които имат случаен характер, предназначени са за лично ползване или за подаръци или естеството и количеството им е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел, както и когато се изпращат от изпращача на получателя без каквото и да е заплащане;

- основни елементи на понятието за „стоки с нетърговски характер“, независимо дали се касае до стоки, които се намират в пратка или в личния багаж на пътника с а частният и случаен характер на предметите/обектите, съдържанието им, включващо стоки изключително за лично ползване от получателя или семейството му или стоки, предназначени за подаръци, но които стоки нито по естество, нито по количество представляват търговски интерес.