Решение № 429 от 04.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Карлово, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101239 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал. 3 от ЗЗД и чл. 22 от ЗЗП.

Ищцата Г. В. Х. с ЕГН **********, с адрес: град Б., община К., област П., ул. ****, твърди, че сключила с ответното дружество „К. Й.“ ООД договор за паричен заем № ************ г. сключила, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 600.00 лева, при годишен процент на разходите – 48.552%. Сумата следвало да бъде върната на 9 месечни вноски.

Съгласно чл.8 от договора, ищцата следвало да заплати и неустойка в размер на 546.76 лева, поради това, че не предоставила обезпечение по кредита.

Счита, че договор за паричен заем № ************г., е нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

На първо място, сключеният договор бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по-съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на 1 дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата ищцата и била основание за недействителност на договора за кредит.

Процесният договор не отговарял на изискваният на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК. В договора била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият).

В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на неустойка.

Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. Не ставало ясно изобщо какво се включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Съставните елементи на ГПР, установени със закона в процесния договор оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Наред с това договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала като неустойка в размер на 546.76 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

Заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително 2 прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за паричен заем № ************г., следвало да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност счита, че неустойката по чл.8 от договор за паричен заем № ************г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията ми за това са следните:

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.

3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, ТЗ в чл. 289 уреждал този принцип, но и общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, начислената неустойка по договор за паричен заем № ************г., била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея била в размер на почти равен на получената сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, така начислената неустойка по договора била нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.

5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.

3 относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, начислената неустойка по договор за паричен заем се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С начислената неустойка по договора, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. С предвиждането на такива разходи за неустойка по договора, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с начислената неустойка по договор за паричен заем се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи

НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем № ************ г., сключен между „К. Й.” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Х., бул. „Б.“ ****, представлявано от В. М. И. като кредитор и Г. В. Х. с ЕГН **********, с адрес: град Б., община К., област П., ул. **** като кредитополучател, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.

11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

В УСЛОВИЯТА на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузата по чл. 8 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка в 4 размер на 546.76 лева за непредставено обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.

Претендира разноските по делото.

Ответникът „К. Й.” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Х., бул. „Б.“ ****, представлявано от В. М. И. оспорва иска като неоснователен.

Признава факта, че ищецът е кредитополучател, който сключил с ответното дружество договор за паричен заем № ************ г. като твърди, че преди сключването му на ищцата е представен стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ преддоговорната информация. След предоставянето му, ищцата подала молба за заем, като декларирала, че се е запознала с условията по кредита и общите условия разбира ги и ги приема.