Решение № 1488 от 20.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1488 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000500972 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 263416/ 02.12.2022г. на СГС, ГО, 7ми състав постановено по гр.д. № 4457/21г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди

Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от В.

Г. Я. в частта, в която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта неговия баща Г. С. Я. е отхвърлен над 45000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.

Жалбоподателят - ответник твърди, че в обжалваната от него част решението на СГС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. То е постановено при съществени процесуални нарушение, тъй като не са допуснати поискани от него доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Поддържа, че водачът на лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № ******** не е могъл и не е бил длъжен да предвиди като опасност наличието на пешеходец на пътя, където е настъпил инцидентът и с която да съобрази поведението си. Счита, че причината за 1 настъпване на ПТП стои извън поведението на водача и не може да му се вмени във вина. Презумпцията за вина е оборена в хода на процеса и отговорността на дружество не следва да бъде ангажирана. Дори и да се приеме, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, то безспорно е налице съществен принос и на пешеходеца за настъпване на пътния инцидент. Счита, че е определено обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер, тъй като починалият е бил на 83 години, а синът му на 60 години.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или да определи по- нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Жалбоподателят- ищец счита, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно е приложен разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение е в занижен размер. Съдът не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта, интензитета, продължителността на претърпените от него неимуществени вреди. Не е съобразено, че и към настоящият момент той не е преживял загубата на баща си. Смъртта му е довела до тежки психически и морални болки и страдания.

Съдът не е съобразил икономическата конюктура в страната към момента на увреждането. Счита, че вина за настъпване на ПТП има само водачът на МПС, но не и пешеходецът. Дори и да се приеме, че и той е допринесъл за увредата си, то обемът на съпричиняване е 10%.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен и го уважи изцяло.

„ЗАД Армеец“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва насрещната въззивна жалба.

Счита я за неоснователна. Поддържа, че в обжалваната от ищеца част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че присъдено обезщетение не само, че не е занижено по размер, а е силно завишено. Излага доводи във връзка с приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът В.

Я. твърди, че на 29.07.2017г. в гр. София около 18 ч. по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София към бул. „Ал.

Малинов“ С. Б. е управлявал лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № ********.

Пътното платно в района на кръстовището между бул.

„Цариградско шосе“ и ул. „Д. Пешев“ е разделено на четири пътни ленти.

Кръстовището е регулирано със светофарна уредба и пътна маркировка.

Водачът Б. е управлявал МПС със скорост около 40 км/ч. в четвъртата лента, гледано от дясно на ляво спрямо посоката му на движение. В третата лента се е движел лек автомобил тип „ван“. Преди да навлязат в кръстовището и двата автомобила пешеходецът Г. С. Я. на 83 години, решил да пресече пътното платно на бул. „Цариградско шосе“, въпреки че светофарната уредба за пешеходците е светела с червен сигнал. Неправилното решение е било продиктувано от влошеното му здравословно състояние. Той е пресичал с бърз ход от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобилите.

Движещият се лек автомобил пред Б. е намалил скоростта си, за да пропусне пешеходеца. След това пешеходецът, който е преминал третата лента за движение, вече е бил видим за Б., но последният не е реагирал. Последвал е удар, при който на Г. Я. са му причинени травми, от които е починал.

Водачът Б. е нарушил правилата за движение по пътищата. Той е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към момента на ПТП за периода 07.07.2017г. до 06.07.2018г.

Ищецът е син на Г. Я..

Двамата са били в много добри и близки отношения, имало е разбирателство, характерни за силната връзка между родител и дете.

Внезапната загуба на бащата е понесена от ищеца изключително тежко и му е причинила морални страдания. Смъртта му е била голям удар за ищеца. Той е загубил скъп за него човек, на когото имал пълно доверие и от който очаквал подкрепа във всяка житейска ситуация. Ищецът се е затворил в себе си и не може да преодолее шока от смъртта на баща си. С молба от 21.08.2017г. е поискал от ответника да му заплати обезщетение за смъртта на баща му в размер на 200 000лв., но до момента такова не му е изплатено. Затова моли съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., в едно със законната лихва от 24.01.2019г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.

3

Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не оспорва, че за водача на лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на ПТП. Оспорва механизма на произшествието. Твърди, че за водача то е било случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. Ударът е настъпил в опасната му зона на спиране и той не е имал техническа възможност да го предотврати. С. Б. е управлявал лекия автомобил правомерно. Оспорва, че пешеходецът е бил с влошено зрение, поради което не е имало възможност да възприема сигнала на светофарната уредба.

Дружеството поддържа, че единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на пешеходеца, който е предприел пресичане на забранителен сигнал на светофарната уредба, без да се огледа и да се съобрази с останалите участници в движението. Неговото движене на пътното платно е непредвидима опасност за водача Б., но и за другите водачи. Оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпилото произшествие и смъртта на Г. Я.. Оспорва твърдените в исковата молба неимуществени вреди за ищеца. Прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е предприел пресичане на червен сигнал на светофарната уредба за него, но и поради това, че е нарушил чл.113 и чл.114 от ЗДвП.

Приносът му е 99%. Сочи, че при отчитане на критерият за справедливост трябва да се вземе предвид, че починалият е бил на 83 години, а ищецът на 60 години. Оспорва претенцията за лихва. Счита, че претендираното обезщетение не съответства на действителната вреда и е прекомерно.

Не се спори, а и видно от Констативен протокол № К 530/ 29.07.2017г., протокол за оглед на местопроизшествието от 29.07.2017г. и фотоалбум е, че на същата дата е настъпило описаното в исковата молба произшествие.

Безспорно е, че в резултат от него е починал Г. С. Я.- акт за смърт № 1073/01.08.2017г.

Видно от удостоверение за наследници

№

13506/04.08.2017г. ищецът негов законен наследник.

Не се спори, а и видно от справката от Гаранционния фонд е, че за лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 07.07.2017г. до 06. 07.2018г. при 4 ответника.

Не се спори, че ищецът е предявил доброволна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 21.08.2017г., но такова не е изплатено.

Приети са за безспорно и ненуждаещо се от доказване и следното обстоятелство: пострадалият е предприел пресичане на забранен- червен сигнал на светофарната уредба. Въззивният съд счита, че не следва да се приеме за безспорно, че за водача на лек автомобил „Хюндай“ има постановена и влязла в сила присъда, доколкото досъдебното производство срещу него е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК.

В хода на съдебното дирене са приети удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ищеца и Г. Я., от които се установява, че са живели на различни адреси, История на заболяването от УМБАЛ „Св. Анна“-гр. София .

По делото е допусната автотехническа експертиза, която е дала заключение за механизма на ПТП, поведението на водача на лекия автомобил и на пешеходеца на платното за движение. Вещото лице е използвало за изводите си видеозаписа от пътните камери, намиращи се на мястото на произшествието. В заключението е определено мястото на удара, скоростта на движение на пешеходеца първоначално при бърз ход, а след това и тичайки. Скоростта на движение на лекият автомобил в района на произшествието е 65, 67 км/ч, а в момента на удара 41, 65км/ч. Опасната зона на спиране при 65,74км/ч е 53, 70 м., а при 50 км/ч е 36, 39 м. Направен е извод, че при движение на лекия автомобил със скорост 56 км/ч или пониска в района на произшествието водачът е могъл да предотврати настъпването му. Пешеходецът също е могъл да го предотврати като предприеме пресичане на платното за движение след подаване на зелен сигнал на светофара. Ударът е настъпил в най- лявата лента на бул.

„Цариградско шосе“, която е лентата за движение на лекия автомобил.

Последният е навлязъл на 27-28 секунди след подаването на зелен сигнал на автомобилите, т.е. той не е потеглил от място. Вещото лице е посочило кога водачът е могъл да възприеме пешеходецът. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Допусната медицинска експертиза е дала заключение за получените от 5

Г. Я. травми при пътния инцидент, от които е настъпила смъртта на Г. Я. и че тя е в пряка и непосредствена причина с ПТП.

Съдът възприема заключенията като обективни, основаващи се на научните правила и опита на експертите. обосновани,

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Б. е водачът на МПС, бутнало Г. Я.. Той свидетелства, че помни ПТП. То е станало на 29.07. 2017г. Излага своите възприятия за пътния инцидент.

Свидетелят Б. е съпруга на водача на лекият автомобил „Хюндай“. Тя също излага своите възприятия за пътния инцидент като описва местоположението на лекият автомобил, в който е пътувала, както и на други участници в движението и как тя е възприела появата на пешеходеца.

Свидетелят Я. е съпруга на ищеца.

Заявява, че първо на нея са съобщили за инцидента на 29.07.и че бащата на ищеца е в Окръжна болница.

На другия ден е отишла в болницата и е разбрала, че Г.. Я. е починал. Два дни не е казала на съпруга си, защото е получил инсулт. Когато му е съобщила той е изпаднал в депресия и от тогава няма никакъв стимул.

Съпругът й и баща му са били близки. Докато е бил здрав В. Я. е ходел при баща си през 2-3 дни и са се виждали. След това Г.. Я. е започнал да идва и съпругът й е слизал долу да се видят. Не са се карали, помагали са си.

Съдът кредитират показанията на свидетелите Б. като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.

Тези на свидетеля Я. ги прецени при условията на чл.172 от ГПК, поради близките отношения между нея и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.