Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 06.07.2021, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Административно наказателно дело 67/2021
Вид
Решение № 17
Подписан
06.07.2021
В сила
27.07.2021
Състав
Сунай Юсеин Осман

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177 т.1 б."б" · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Момчилград , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200067 по описа за 2021 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на ДЖ. З. М. с ЕГН- **********, от гр.Джебел, ул.******, против Наказателно постановление № 211300-000 295/ 02.03.2021г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция" към ОДМВРКърджали, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателят е било наложено административно наказание- "глоба" в размер на 500 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, и са му били отнети 10 контролни точки, за допуснато нарушение на чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП.

В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното наказателно постановление и иска отменяването същото. Сочи, че нак.постановление било незаконосъобразно, като НП и АУАН били издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна.

В съдебно заседание- жалбоподателят не се явява, и се представлява от адв.Л.Б., който поддържа жалбата по посочените в нея доводи и допълнително изтъкнатите в съдебно заседание- твърди, че нак.постановление не е било връчено на наказаното лице, а на друго, и това е довело до нарушаване правото му на защита. Претендира разноски- адв.възнаграждение.

Ответната страна, АНО /посочен по-горе/, в своето писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено. От ю.к.Петрова е постъпила молба, с което се иска потвърждаването на обжалваното нак.постановление, по изложените доводи, и се претендира ю.к. възнаграждение, и респ. прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение с искане за намаляване размера на същото.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 19.02.2021г. св.Ал.А.- мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция" към ОДМВР- Кърджали, в присъствието на свидетелите М.Ч. и Р.Д. /полицейски служители/, е съставил Акт серия GA № 32642S за установяване на административно нарушение, против жалбоподателят, за това, че на 19.02.2021г. в 22,00 часа, в гр.Джебел, ул."Антарктида" до РУ- Джебел, жалбоподателят, като водач МПС- л.а.

"Мерцедес Е 200 ЦДИ" с рег.№ К 00 68 ВВ, е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510" с фабр. № ARDN 0150, като уредът е отчел 0,58 промила алкохол. На водача е бил издаден талон за мед.изследване № 0056871. В АУАН е посочено, че това съставлява нарушение на чл.5 ал.З т.1 от ЗдвП, и екземпляр от същият е връчен на водач, който го е подписал без възражение.

С талон за мед.изследване № 0056871 се установява, че водачът на посоченото по-горе МПС е записал, че не приема показанията на техн.средство, поради и което е избрал да изследван за употреба на алкохол чрез медицинско и химическо или химикотоксилогическо изследване в рамките на 60 минути от връчването на талона /което се е случило на 19.02.2021г. в 23,42 часа/.

От жалбоподателят на 20.02.2021г. в 00,30 часа е била взета кръвна проба за изследване в МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски"- Кърджали /като епруветките са били запечатани с съответни стикери- с посочени номера в Протокола за мед.изследване от същата дата на лекаря от посочената болница- Станислав Ташев/.

Видно от Протокол за химическо или химико-токсилогично изследване № 23/22.02.2021г. на Ст.Маринов /химик в НТЛ към ОДМВР- Кърджали/ в иззетата от жалбоподателят кръвна проба се установило наличие на алкохолно съдържание, и същото възлиза на 0,54 промила.

От АУАН/описан по-горе/, е видно, че от водача са иззети СУМПС, и контролен талон, както и е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.5 ал.З т.1 предл.1 от ЗДвП.

Актът е бил връчен на жалбодателят срещу собственоръчен подпис на датата на издаването, и последният е посочил, че няма възражение по него.

Установи се по делото, че посоченият по-горе актосъставител /служител в сектор „ПП" към ОДМВР- Кърджали/ е издал ЗППАМ № 21- 1300-000111/19.02.2021г., с която на основание чл.177 т.1 б."б" ЗДвП спрямо водача на МПС /в случая жалбоподателят/ е наложена принудителна административна мярка, а именно;

„Временно отнемане свидетелството за управление на МПС" за срок- До решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца- Заповедта е връчена на същият на 19.02.2021г. и няма данни по делото да е била обжалвана.

Въз основа на посочения по-горе акт /АУАН/, Началник сектор „ПП" към ОДМВР- Кърджали е издал процесното Наказателно постановление, в което описана горната фактическа обстановка, и с което; 1/ на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на 2 жалбоподателя е било наложено административно наказание- "глоба” в размер на 500 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца- за допуснато нарушение на чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП, и били са му били отнети 10 контролни точки,

Т.е., Административно-наказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на 23.03.2021г.

По делото с разпита на лицата Ерд. М. /служител в РУ- Джебел/ и А. М. /съпруга на жалбоподателя/ се установява, че процесното нак.постановление е било връчено на съпругата на жалбоподателя, въпреки отразяването в него.

По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелите по съставянето на акта, които в своите показания описват горната фактическа обстановкакато един от свидетелите /М.Ч./ е очевидец и на обстоятелството, че на процесната дата и място именно жалбоподателят е управлявал визираното в нак.постановление и в акта, а и другите писмени материали по делото МПС.

Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, ЗППАМ, показания на свидетелите /в т.ч. и актосъставител; връчителя на нак.постановление и съпругата на жалбоподателя/; талон за изследване от 19.02.2021г. /бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство- описаното, при което се установило наличие на алкохол в кръвта му в концентрация 0,58 промила/, в който жалбоподателя е посочил, че НЕ приема показанията на техн.средство; Протокол за мед.изследване от 20.02.2021г.; Протокол за химическо или химико- токсилогическо изследване от 22.02.2021г. /с посочените резултати от лабораторните изследвания/; докладни записки- за установен водач на МПС след употреба на алкохол /визира се жалбоподателя и процесната вечер/, докладна записка за връчване на нак.постановление /в която пол.служител е посочил, че е връчил същото на жалбоподателя лично, и което се установи, че връчването е било на друго лицесъпругата на нарушителя/; справка за водач или нарушител от сектор „Пътна полиция" към ОДМВР; Заповеди за определяне на лица, осъществяващи контролни дейности по ЗДвП и издаващи АУАН и НП.

От тези доказателства е видно от които жалбоподателят на цитираната дата и място- на 19.02.2021г. около 22,00 часа, в Джебел, до РУ- Джебел, е управлявал МПСгореописаното, като е бил проверен от служители на ОДМВР- Кърджали /сектор „Пътна полиция"/ за употреба на алкохол, които са извършени проверка на същият с техническо средство „Дрегер 7510" за употреба на алкохол, като била отчетена 0,58 промила концентрация на алкохол в кръвта, иззели са СУМПС, СРМПС и контролен талон. На водач, поради обстоятелството, че не съгласил с резултатите от извършената с техническото средство проверка, е бил издаден талон за изследване, била му взета и кръвна проба, и от резултатите на тази кръвна проба се установява, че същият е употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,54 %.

От тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е установено по един категоричен начин обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС 3

/описаното по-горе/ с концентрация на алкохол в кръвта 0,54 на хиляда, и това е така, защото контролните органи са извършили проверката с техническо средство за употреба на алкохол, а след това е била взета и кръвна проба /поради това, че същият е изразил несъгласие с показателите по техн.средство/- респ. контролните органи са установили непосредствено допускането на цитираното нарушение по чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП.

Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП, намира, че описаната в процесното наказателно постановление фактическа обстановка е установена по един безспорен и категоричен начин, както и е установена нарушената правна норма от ЗДвП, поради и което и което следва същото да бъде потвърдено изцяло за нарушението по чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП.

Аргументите са следните- административно наказващия орган, при издаването на акта за установяване на административно нарушение, е установил правилно фактическата обстановка /точното време и точното място, на които е извършено нарушението/, събрал е необходимите доказателства, поради и което е било издадено едно правилно, законосъобразно и обосновано наказателно постановление. В същото е описана фактическата обстановка, със която се установява осъществен съставът на административно деяние по чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП- както и по- горе е посочено, установено е правилно съдържанието на това деяние и съответно същото е приведено под съответният текст, и поради това съдът приема, че е съобразена материалноправната норма със санкционата, т.е., със нормата, съдържаща наказанието за допуснатото нарушение на посоченият текст от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които се налагат за така установените от административно- наказващия орган и допуснати от жалбодателя нарушения. В разпоредбата на чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП е посочено, че на водача на МПС е забранено да управляват ППС под въздействието на алкохол или други упойващи вещества в съответни стойности- а по делото са събрани доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС към момента на проверка и е установено наличие на алкохол в кръвта на същият в съответните стойности.

Предвид изложеното съдът приема, че горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства- така, както и са посочени по-горе.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана в срок- наказателното постановление е връчено на 23.03.2021г., но не на жалбоподателят, а на лице от неговото семейство, и по- точно; на неговата съпруга. Видно от клеймото по самата жалба, същата е получена в деловодството на въззиваемата страна на 25.03.2021г.

Жалбата е подадена в законоустановеният седемдневен срок от съобщението и е процесуално допустима, и като такава е приета за разглеждане.

Съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните 4 правила с факта на връчване на процесното нак.постановление на друго лице, а не лично на наказаното лице, и това е поради обстоятелството, че другото лице е негова съпруга, която го е уведомила веднага за връченото нак.постановление. И това е така поради обстоятелството, че няколко дни след връчването на НП, срещу същото е депозирана жалба, и което води до извода, че наказаното лице е узнало за съдържанието на този акт, с който са му наложени съответните наказания. Предвид и това съдът счита, че не са накърнени правата и законните интереси на наказаното лице, и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита. В тази насока е и постоянната практика на съдилищата, в т.ч. и на касационната инстанция /напр.

Решение № 39/ 22.03.2021г. по КАНД № 210/2020г. на Административен съдКърджали/.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началник сектор при ОДМВР- Кърджали, упълномощен с това правомощие, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи /което обстоятелство е служебно известно на съда, предвид многото на брой дела от тази категория, които се разглеждат/.