Решение № 641 от 02.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Велико Търново, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500800 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1096/24.07.2024 г., постановено по гр. дело № 804/2024 г. по описа на ВТРС е отхвърлен предявеният от Р. И. Е. срещу „З.““ АД, ЕИК . иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираната от ответника „З.““ АД сума в размер на 23 945,23 лв., от която 9 625,09 лв. - главница, 13 905,39 лв. - законна лихва върху главницата за периода 29.03.2010 г. - 22.02.2024 г. и разноски от 414,75 лв., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 28.09.2012 г. по т.д. № 351/2010 г. по описа на ВТОС, с който е образувано изпълнително дело № 744/2012 г. по описа на ЧСИ М. Глушкова и преобразувано под № 720/2022 г. по описа на ЧСИ Д.

Колева, като неоснователен. Със същото решение Р. И. Е. е осъден да заплати на „З.““ АД сумата в размер на 200 лв. разноски по делото.

Против решението е подадена въззивна жалба от Р. И. Е. чрез адв. А. Ч., с която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Навежда твърдения, че давността е изтекла към 28.02.2018 г., поради 1 което сочи, че притезателното право на взискателя по изпълнителното дело се е превърнало в задължение, което не подлежи на принудително изпълнение. В тази връзка, позовава се на ТР № 3/2020 г. Сочи, че през периода 28.02.2013 г.

– 11.07.2018 г. по изп. дело № 744/2012 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова не са предприемани изпълнителни действия. По тези съображения, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна /ответник/ З.“ АД със седалище гр.

София, чрез пълномощника юрисконсулт М. А., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, по съображения, подробно изложени в отговора. Претендира направените съдебни разноски.

Великотърновският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност с оглед доводите, направени във въззивната жалба, съдът намира следното:

2

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Въззивният съд приема, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК от Р. И. Е. против „З.““ АД, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че вземането по изпълнително дело № 744/2012 г. по описа на ЧСИ М.

Глушкова, което към настоящия момент е преобразувано под № 720/2022 г. по описа на ЧСИ Д. Колева в размер на 23 945,23 лв, за което е издаден изпълнителен лист от 28.09.2012 г. на ВТОС не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено чрез изтекла в полза на ищеца погасителна давност, факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на иска по чл. 439 ГПК е материализираното в изпълнителното основание вземане, т.е. това, за което е издаден изпълнителен лист. Предявеният иск е допустим, тъй като се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност.

Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК постановява, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. и давността за тези вземания започва да тече съгласно Т Р № 2/26.06.2015 г. - от датата на последно предприетото изпълнително действие, считано от датата на обявяването му - т.е. от 26.06.2015 г.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие за принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ - независимо дали е дало целения с него резултат, свързан със събиране на вземането и удовлетворяване на взискателя. Прекъсващите давността такива действия са примерно /неизчерпателно/ изброени, като сред тях са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на 3 кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Примерно /неизчерпателно/ изброени са и действията, които не са такива по принудително изпълнение и не прекъсват давността при образуването на изпълнително дело /освен ако в молбата по чл. 426, ал. 1 от ГПК не е извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ/, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

Следователно в случая, с образуването на изп. дело № 744/2012 г. по описа на ЧСИ М. Глушкова за принудително удовлетворяване на процесното вземане, теклата до този момент, считано от 28.09.2012 г. /датата на издадения за вземането изпълнителен лист/ погасителна давност се прекъсва, а началният момент на новата давност за вземането /5-годишната по чл. 117, ал.

2 ЗЗД/ е датата 26.06.2015 г. От тогава с извършването на действия по принудително изпълнение /запор върху банкови сметки от 01.08.2018 г., насрочен опис и оценка на движими вещи на 09.10.2020 г., насрочен опис на движими вещи на 28.03.2022 г., наложен запор върху банкови сметки на 19.04.2022 г., насрочен опис на движими вещи на 20.03.2024 г./ по изп. дело № 744/2012 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова и по преобразуваното изп. дело под № 720/2022 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева давността е многократно прекъсвана и 5-годишният давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска - както и към настоящия момент. От тук следва и че делото не е перемирано на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, тъй като чрез извършените /и посочени по-горе/ действия по принудително изпълнение не е прекъснат двугодишният срок.

Поради съвпадение на правните изводи на ВТОС с тези, изложени в атакуваното решение № 1096/24.07.2024 г., постановено по гр. дело № 804/2024 г. по описа на ВТРС, същото следва да бъде потвърдено като правилно.

4

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 450 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1096/24.07.2024 г., постановено по гр. дело № 804/2024 г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА Р. И. Е. с ЕГН ********** от с. Д., Община А., ул.“ Г. Д.“ № .

ДА ЗАПЛАТИ на З.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.“ Сребърна“ № 16 сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5