Решение № 231 от 30.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. **, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря С.и Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20245500900572 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45, чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Б. Ц. Д., действащ като баща и законен представител на малолетното дете Ц. Б. Д. твърди в исковата си молба, че на 15.02.2023г. около 06.50 часа на път III 55Д, км 32+300, на разклона за с.** е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/. Пътният инцидент е възникнал между автобус марка Исузу, модел Тюркоаз, рег.№ ** лек автомобил марка Опел, модел Астра, с рег.№ **. Автобусът е бил управляван от И. Н. Ц., ЕГН-**, а лекият автомобил от ц. Д. Д., ЕГН-**. В резултат на описаното ПТП е причинена смъртта на И.ка ** И.ова, ЕГН-**********, майка на ищеца и пътник в лекия автомобил. Смъртта й е настъпила като пряка и непосредствена последица от получените многобройни травматични увреждания от ПТП, настъпило на 15.02.2023 год., като получените травми са били несъвместими с живота.

Посочва, че е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица УРИ 327р-3184 от 15.02.2023г. на РУ-** при ОДМВР-**. В него е посочено, че водачът на автобуса е предприел маневра завой наляво, като е отнел предимството и не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил. Преди да започне маневрата и да завие наляво за навлизане в друг път, не се е 1 убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат покрай него, не ги е пропуснал, като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение. Освен това, не е съобразил поведението си и с наличната хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, като предприел завИ.е наляво за навлизане в друг път на непозволено от пътната маркировка място и срещу забранителен знак В1 "забранено е влизането на пътни превозни средства". В крайна сметка е предприел завой наляво за навлизане срещу еднопосочен път, предназначен за движение в обратна посока.

Излага, че за станалото ПТП е образувано досъдебно производство №41/2023г. по описа на РУ - **, по което като обвиняем е бил привлечен И. Н.

Ц.. С Присъда № 23/19.06.2024г., постановена по НОХД № 454/2024 г. по описа на Окръжен съд-**, подсъдимият И. Ц. е бил признат за виновен, че при нарушаване на множество разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му, е причинил по непредпазливост смъртта на И.ка ** И.ова /майка на ищеца/ и многостепенна средна телесна повреда на ц.

Д. Ц.. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 НК, като е лишен и от право да управлява МПС за срок от три години.

Посочва се, че присъдата е влязла в законна сила на 05.07.2024г.

Съгласно императивната разпоредба на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно следствената връзка са безспорно установени, т. е. в конкретния случай е безспорно установено, че именно И. Н. Ц., като водач на автобус марка Исузу, модел Тюркоаз, рег.№ *** поради нарушаване правилата за движение по пътищата е причинил смъртта на И.ка ** И.ова /майка на ищеца/.

Сочи, че в резултат на противоправното си деяние, водачът И. Н. Ц. е причинил на ищеца значителни по обем неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания от преждевременната, внезапна и 2 невъзвратима загуба на починалата му майка, с която малолетният ищец се е намирал в отношения на взаимна обич, любов и силна емоционална привързаност и от която е получавал майчина грижа, закрила, подкрепа и опора. Оставайки сираче на една толкова ранна възраст, житейската му съдба е незавидна.

Посочва, че ищецът остава без майка в една твърде ранна, още невръстна детска възраст - само на ненавършени четири години. Сочи, че в този момент и оттук нататък, той има най-голяма нужда от майчина грижа, подкрепа, опора, внимание и утеха. Загиналата И.ка и бащата на ищеца - Б., повече от шест години са чакали да се появи синът им. Четвъртият опит „ин витро“ се оказал успешен и през 2019г. се родил Ц. - първо и единствено дете в семейството, обграждано с много любов, внимание и грижи. Майката не се отделяла от него и му посвещавала цялото си време. Ц. много свикнал и се привързал към И.ка. Не можел без нея - когато я губил от поглед и/или не чувал гласа й, започвал да плаче. Загиналата била изцяло отдадена на сина си, всички непосредствени грижи за него още от раждането му поела единствено тя, не разчитала на помощ от своите родители и/или родителите на бащата.

Цялото й ежедневие било посветено на детето - дните им минавали в игри, занимания, разходки, четене на книжки, гледане на филмчета. С голяма любов, всеотдайност и търпение И.ка учила Ц. да разпознава животните, птиците, растенията, да познава цифрите, буквите, да брои до десет, опитвала се да възбуди интерес у него към рисуването и музиката. Благодарение на своята майка, проходил много рано - още преди да навърши една година, постепенно започнал да се храни сам, да не ползва памперси, да се защитава от недобронамерени съседски деца, да говори. Първата изречена от детето дума, била „мама“. Всяка година на рождения му ден, майка му организирала голямо празненство с изненади и забавления.

Излага, че Ц. много обичал своята майка, била е пример за подражание за него, силно привързан към нея, помежду им била изградена дълбока и трайна емоционална връзка. Ищецът от раждането си е живял с постоянното присъствие и грижи от загиналата, прекарвали са вълнуващи и незабравими моменти с нея както у дома, така и по време на съвместните им ваканции и почивки на море и планина, уикенди и разходки сред природата. Детето е отглеждано и възпитавано в хармонична среда и уютна атмосфера, изпълнена с топлина и сърдечност. Майка му е била ежедневна морална опора и 3 подкрепа, както на него, така и на баща му - Б., обединявала и сплотявала семейството, създавала спокойна и уютна обстановка. Нейната личност била от съществено значение и важност за развитието на детето и правилното му формиране като личност. Ищецът бил много привързан към своята майка, разчитал на нея, радвал се на безусловната й любов, грижи и внимание. Малко преди И.ка да загине, Ц. започнал да посещава детска градина. Там много плачел и тъгувал за майка си, което я накарало да го взема много по - рано от другите деца.

Твърди, че внезапната и неочаквана смърт на И.ка породила нейната липса, създала у Ц. изключителна тревожност, безпокойство и притеснение.

Непрекъснато търсил майка си, питал за нея, много тъгувал и плачел. Баща му не смеел да съобщи на детето трагичната вест, но след консултация с психолог, а и след многобройните въпроси: ...къде е мама., кога ще си дойде"....решил да му каже. Детето много се натъжило и разплакало, че никога повече майка му няма да се върне при него, но разбрало, че тя се е превърнала в звездичка, отишла е на небето, откъдето винаги ще го закриля, пази и помага. Сега Ц. знае, че през нощта когато спи, майка му идва да го види.

Посочва, че за ищеца е налице най - тежкият житейски резултат - загуба на неговия родител в началото на житейския му път, с което е лишен от майчина любов, грижи, подкрепа и опора, от възможността да бъде подпомаган морално, духовно, финансово и по всякакъв друг начин.

Претърпява тежка житейска криза, която с времето и нарастване възрастта на детето ще се задълбочава все повече, тъй като все по - осезателно ще усеща и осъзнава липсата на майка и колко съществена роля би имала тя в неговия живот. Никога в живота си ищецът няма да може да изпита повече майчина обич, да потърси майчина утеха и опора, да сподели преживените радости, разочарования и успехи със своята майка. И.ка ** И.ова е била не само всеотдаен родител за своето дете, но и негов приятел, с когото то е споделяло вълнуващи преживявания и моменти, търсило е и винаги е намирало майчина утеха, любов и закрила. Детето продължава интуитивно да търси майки си.

Възприемайки я като звездичка, с баща му вечер гледат небето и си говорят за нея.

Сочи, че малолетният син на починалата И.ка ** И.ова попада в кръга от лицата, определени като лица, имащи право да получат обезщетение за 4 претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на майката в описаното ПТП. Претърпените неимуществени вреди от детето резултат на пътния инцидент, оценяват на сумата 230000в./двеста и тридесет хиляди лева/.

Посочва, че от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен във връзка с процесното ПТП, както и от направената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установява, че към 15.02.2023г./датата на ПТП/ за посочения по-горе автобус, управляван от виновния водач И. Н. Ц., има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в **, валидна до 03.09.2023г. Съгласно разпоредбите на КЗ с договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него имуществени и неимуществени вреди, претърпени при ПТП. Застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу застрахователя по „гражданска отговорност”.

Излага, че в изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 от КЗ, на 31.03.2023г., ищецът е изпратил уведомление до ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и е предявил писмена застрахователна претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Към застрахователната претенция са приложени всички документи, с които неговият законен представител е разполагал за настъпилото ПТП, включително съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица УРИ 327р-3184 от 15.02.2023г. на РУ-**.

Посочва, че ответното дружество е получило отправената застрахователна претенция вх.№ 89В000038 на 31.03.2023г. в генералното си представителство в гр.**. С уведомление, получено като имейл по посочения електронен адрес в отправената застрахователна претенция, ответното дружество е потвърдило получаването на застрахователната претенция, като е потвърдило в тази връзка за образуването на преписка № 211А53250.

5

Същевременно обаче, без валидно правно основание и при превратно упражняване на правата си по чл.106 ал.З КЗ, застрахователят е поискал представянето на допълнителни документи /влязла в сила присъда или друг съдебен акт, автотехническа експертиза или друго доказателство за отговорността на водача на автобуса/, с които увреденото лице от застрахователното събитие очевидно не е разполагало към онзи момент.

Направено е необосновано твърдение, че представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.02.2023г. не доказвал категорично вината му и не давал достатъчно информация за механизма на произшествието.

Сочи, че след няколко месеца, ответното дружество е променило позицията си, като е приело, че са налице основанията за изплащане в полза на Ц. Д. на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на майка му И.ка И.ова в описаното ПТП. Посочва, че са уведомени, че застрахователната компания е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000лв./сто и тридесет хиляди лева/, като е било предложено подписване на извънсъдебно споразумение за тази сума.

Разпечатката съдържа 31 от 213 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a550300a-dcfa-451b-a52f-6d89d112021f