Решение № 1538 от 18.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1538 гр.Пловдив, 18.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 02.12.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН АНАСТАСОВ при участието на секретаря: Валентина Василева като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1729/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е образувано по въззивна жалба от П.Г. и А.Т. против постановеното по гр.д.№ 12448/2016г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. решение № 2289/05.06.2019г., с което са обявени за относително недействителни по отношение на П.Б., З.И., Д.И. и А.В. два договори за покупко-продажба на две ниви, а именно договор за покупко- продажба по Нотариален акт № 152, т. II, peг. № 3493, нот.д. № 347/2014 г. на Нотариус В. З., с който на Л.М.Б. е продаден недвижим имот: НИВА с площ от 1.838 дка /един декар осемстотин тридесет и осем кв.м./, трета категория, находяща се в местността „Събев дъб”, съставляваща имот № 096013, в землището на гр. ****,

ЕКАТТЕ 70528, общ. ****, при граници: имот № 096012 нива, имот № 096011 нива, имот № 096033 нива, имот № 000851 полски път и договор за покупко- продажба по Нотариален акт № 112, т. I, per. № 1038, н.д. № 110/2015 г. на Нотариус В. З., с който на А.В.Т. е продаден недвижим имот: НИВА с площ от 32.304 дка /тридесет и два декара триста и четири кв.м./, трета и пета категория, изходяща се в местността „Тошков слог”, съставляваща имот № 089021, в землището на гр. ****, ЕКАТТЕ 70528, общ.

****, при граници: имот № 000744 полски път, имот № 001420 напоител. канал, имот№ 001371 канал, имот №089020 нива; допусната е съдебна делба между П.Н.Б., З.Й.И., Д.Й.И., , А.Н.В., П.П.Г. и З.П.Я. на същите тези две ниви, както и на ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 3.455 дка /три декара четиристотин петдесет и пет кв.м./, пета и четвърта категория, находяща се в местността „Старите лозя”, съставляваща имот № 048154 /четиридесет и осем хиляди сто петдесет и четвърти/, в землището на гр. ****,

ЕКАТТЕ 70528, общ. ****, при граници: имот № 000639 полски път, имот № 000648 полски път, имот № 048153 овощна градина, имот № 000710 полски път, имот № 048155 овощна градина, при квоти от по 1/6 ид.ч. за всеки един от съделителите и на основание чл.537, ал.

2 от ГПК са отменени констативни нотариални актове №№ 153/03.10.2014г., 151/13.10.2014г. и 154/13.10.2014г. за признато в полза на П. З. Б. право на собственост върху трите горепосочени имота. С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че е допуснато процесуално нарушение, като първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ГПК и не е указал, че в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установят, че техният праводател е трансформирал държанието на идеалните части на останалите съсобственици във владение върху същите, както и че е демонстрирал това по явен и недвусмислен начин. Накратко се твърди, че тъй като първоинстанционният съд не е зачел правната стойност на упоменатите по- горе три констативни нотариални акта, като е приел, че липсват доказателства за това лицето, в чиято полза са изготвени тези нотариални актове, да е своило идеалните части на останалите съсобствениците и да е демонстрирало това своене, е следвало категорично да се даде указание, че тези обстоятелства подлежат на доказване и че не се сочат доказателства за същите. По същество на спора по делото се твърди, че констативните нотариални актове по обстоятелствена проверка имат формална доказателствена сила, съставляват годни доказателства за правото на собственост на праводателя на жалбоподателите и на са опровергани от събраните по делото доказателства. Конкретно по отношение отмяната на констативните нотариални актове, жалбоподателите се позовават на Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, е допустима само на констативни нотариални актове, но не и на такива които са оформени в охранителни сделки. Твърди се, че обжалваното решение противоречи както на Тълкувателно решение № 11/2012 г., така и на Тълкувателно решение № 3 по тълк. дело № 3/2012г.. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на всички предявени искове.

Отговор на въззивната жалба е подаден от адв.И.К., в качеството му на процесуален представител на упълномощилите го въззиваеми П.Б., З.И., Д.И. и А.В.. Със същия се оспорват всички оплаквания във въззивната жалба и изложените доводи. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като такова следва да бъде потвърдено.

От въззиваемите З.Я. и Л.Б. не е заявено становище по въззивната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от П.Н.Б., З.Й.И. и Д.Й.И., против С. Р. Б., П.П.Г., З.П.Я. и А.Н.В., с която е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти, а именно: овощна градина с площ от 3,455 дка., пета и четвърта категория, находяща се в местността „Старите лозя”, землището на гр.****, съставляваща имот № 048154 по КВС; нива с площ от 32,304 дка., трета и пета категория, изходяща се в местността „Тошков слог”, землището на гр.****, съставляваща имот № 089021 по КВС; нива с площ от 1,838 дка., трета категория, находяща се в местността „Събев дъб”, землището на гр.****, съставляваща имот № 096013 по КВС; при квоти: за С. Р. Б. - 1/9 идеална част; за П.П.Г.

- 1/9 идеална част; за З.П.Я.- 1/9 идеална част; за Д.Й.И.- 1/6 идеална част; за З.Й.И.- 1/6 идеална част; за П.Н.Б.- 1/6 идеална част; и за А.Н.В.- 1/6 идеална част. В исковата молба се твърди, че с ответниците С. Р. Б., П.П.Г., З.П.Я. и А.Н.В. били наследници на З.П. /П./ Б., бивш жител ***, починал на 04.05.1968 г., и съсобственици по наследство на възстановено право на собственост върху горепосочените земеделски имоти. С нот.актове №№ 153/03.10.2014г., 151/13.10.2014г. и 154/13.10.2014г. единият от наследниците на З.Б.- негов син и наследодател на ответниците- П. З. Б., починал на 03.05.2015г., бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на процесните имоти. С нот.акт № 152/13.10.2014г. Петър Запрянов и съпругата му С. Б. продали на Л.М.Б. нива с площ от 1,838 дка., находяща се в местността „Събев дъб”, съставляваща имот № 096013. С нот.акт № 112/21.03.2015г. те продали на А.В.Т. нива с площ от 32,304 дка., находяща се в местността „Тошков слог”, съставляваща имот № 089021.

С исковата молба се оспорва З.Б. да е придобил по силата на давностно владение идеалните части на останалите съсобственици, а именно на сестра му В. З. И., починала на 19.06.2015г., и на наследниците на брат му Н. З. Б., починал на 30.03.1996г.. Придобивна давност между съсобственици не течала, съгласно Решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91/1996 г., I г.о.. Съответно-оспорва се и вещно прехвърлителното действие на двата договора за покупко-продажба, оформени с нот.актове № 152 и 112. С молба за уточнение на исковата молба от 13.01.2017г. е поискано обезсилване на основание чл.537, ал.2 от ГПК на трите нотариални акта, с които П. З. е признат за едноличен собственик на процесните имоти на основание давностно владение. Със същата молба е поискано на основание чл.76 от ЗН нотариалните актове за покупко- продажба да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на ответниците Л.М.Б. и А.В.Т..

В отговора на исковата молба, подаден от ответника А.Т., е заявено възражение за недопустимост по отношение на него на иска за делба. Твърди се, че имотът от 32,304 дка. не бил съсобствен с ищците, а негова лична собственост. Твърди се също така, че към датата на придобиването му този имот бил еднолична собственост на П. З. Б..

Иска за делба се оспорва и като неоснователен. С отговорите си П.П.Г. и С.

Р. Б. заявяват, че считат за допустим единствено иска за делба на овощната градина с площ от 3,455 дка.. По отношение на другите два имота не била налице съсобственост, тъй като те били отчуждени от техния собственик в полза на Л.Б. и А.Т.. В тази връзка се твърди, че П. Б. е бил едноличен собственик на имотите и поради вписан отказ от сестра му и брат му наследството на техния баща.

Процесните имоти са възстановени на наследници на З.П.Б. с приетото по първоинстанционното дело решение № 011/25.03.1998г. на ПК- гр.****. От удостоверението за наследници на З.

П. Б. се установява, че същият е наследен от своя син П. З. Б., от дъщеря си В.

З. И., и от внуците си П.Н.Б. и А.Н.В., които са деца на другия му син Н. З. Б., починал през 1996г..

На л.196 по гр.д.№ 12448/2016г. е налице удостоверение, издадено от ПРС по гр.преписка № 9813/1971г., относно вписан с определение от 29.12.1971г. отказ от наследството на З. П. Б. от децата му В. З. И. и Н. З. Б.. Съгласно чл.91а от ЗН, при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, няма действие по отношение на тези имоти, като същите се считат за новооткрито наследство по смисъла на чл.

1 от закона. Ето защо, твърдението на жалбоподателите за липса на съсобственост поради вписан отказ от наследство от част от наследниците се явява неоснователно.

Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк.дело №

11/2012г., ОСГК, н отариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, каквито нотариални актове са и тези, издадени в полза на П. З. Б., не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. С това тълкувателно решение е прието също така, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът по чл.193 от ГПК. От цитираното тълкувателно решение следва, че ищците по първоинстанционото дело, оспорили констатациите в нот.актове №№ 153/03.10.2014г., 151/13.10.2014г. и 154/13.10.2014г. за изтекла в полза на П. Б. придобивна давност по отношение на припадащите се на сестра му и брат му идеални части от възстановените земеделски имоти, е следвало да ангажират гласни и/или писмени доказателства, с които да опровергаят оспорените констатации. На тях, както и на ответниците, са им допуснати по двама свидетели, но такива не са доведени и не са разпитани.

Доколкото посочените нотариални актове удостоверяват придобиване по давност на идеални части от имоти, съсобствени по наследство, в случая приложение намира и Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК, съгласно което „Презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.

Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си“. При съпоставка между двете тълкувателни решения става ясно, че оспорилият издаден в полза на насрещната страна констативен нотариален акт има тежестта да опровергае констатациите в същия досежно принадлежността на правото на собственост и ако това бъде сторено, другата страна следва да ангажира доказателства в подкрепа на издадения й титул за собственост, особено в случаите, в които със същия се констатира изтекла придобивна давност по отношение на идеални части на съсобственици по наследство.

Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a54f7869-140b-4ca5-bd96-8a72812b2baf