Решение № 180 от 19.01.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6066/2021
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 19.01.2022
- В сила
- 11.07.2022
- Състав
- Весела Петрова Кърпачева
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.11, ал.1, т.7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.19, ал.8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.23, ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.2, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал.1-3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал.1-3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал.1-3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.48, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51, ал.2, предл.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51, ал.2 и ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, т.1, т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 74 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20215330106066 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от Етажна собственост, находяща се в гр. *****, представлявана от професионалния ***** „Информатор ББС“ ЕООД, с което са предявени против „Алфа Инвест“ ЕООД – гр. Пловдив, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС, чл.50, ал.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 330,50 лв., от която 142 лв. – за изграждане на хидрофор в сградата в режим на ЕС, находяща се в гр. *****, сумата от 91 лв. – еднократна вноска във фонд „Ремонт“, сумата от 97,50 лв. – неизплатени месечни вноски за периода от месец март 2020 г. до месец ноември 2020 г., както и лихви в общ размер от 3,87 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 27.11.2020 г. (подробно описани в исковата молба за всеки месец), за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №262199/ 07.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 15887 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с.
В исковата молба се твърди, че на проведено на 04.03.2020 г. ОС на ЕС в гр.
***** е определена месечна вноска за разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата в размер на 15 лв. за всеки апартамент, независимо от броя на обитателите. На същото събрание за професионален ***** е избрано 1 дружеството „Информатор ББС“ ЕООД, като е сключен договор за управление на ЕС № ***** г. Взето е също решение за събиране на еднократна вноска във фонд „Ремонт“ в общ размер от 1500 лв., която за собственика на ап.** възлиза на сумата от 91 лв. Ответното дружество, в качеството си на собственик на апартамент в сградата не е изпълнил задълженията си да заплаща месечните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от месец март 2020 г. до месец ноември 2020 г. В тази връзка до ответника били изпращани покани за доброволно изпълнение от 04.08.2020 г. и 08.08.2020 г. На 26.08.2020 г. било проведено ОС на ЕС, с което е взето решение за изграждане на хидрофор, за което следвало да се заплати сумата от 3100 лв., от която ответникът дължал 142 лв. Общият размер на задълженията на етажния собственик възлизал на сумата от 330,50 лв. Претендира и лихва за забава за периода от падежа на задължението за заплащане на месечните вноски за поддръжка на общите части на сградата, до подаване на заявлението да издаване на заповед за изпълнение, в общ размер от 3,87 лв. За процесните суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15887 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV граждански състав, срещу която длъжникът възразил, поради което ищецът обоснова правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. К., със становище за неоснователност на предявените искове. Навеждат се твърдения за нередовност на исковата молба и липса на процесуална легитимация за представителя на етажната собственост – професионалния ***** „Информатор ББС“ ЕООД. Поддържа, че от представените по делото протоколи за решения на ОС и договор за управление на ЕС не се установява фактическото и правното основание за дължимост на сумите. Твърди, че ответното дружество е построило сградата и продало обектите. Сочи, че не ползва самостоятелен обект в сградата, не го обитава през цялата година, поради което била налице хипотезата на чл.51, ал.2, предл.2 ЗУЕС. Твърди, че решението за изграждане на хидрофор не можело да породи действие, доколкото такъв имало изграден в сградата. Не е получавал покани за ОС, както и уведомления за дължими суми. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено 2 следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № 15887 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с., образувано по депозирано от ищцовата етажна собственост заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 262199/ 07.12.2020 г. В срока по чл. 414 ГПК на 19.03.2021 г. е депозирано възражение от длъжника, поради което с разпореждане на съда, връчено на 12.04.2021 г. на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок на 13.04.2021 г. са предявени настоящите искове.
Налице е идентитет в основанията и размерите на претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, поради което и производството е допустимо.
В писмения отговор ответната страна прави възражение за недопустимост на иска, като твърди, че липсва представителна власт за професионалния ***** „Информатор ББС“ ООД да предявява искове от името на етажната собственост.
Възражението е неоснователно. Досежно процесуалната легитимация на ищеца, следва да се има предвид следното: Съгласно нормата на чл.23, ал.4 ЗУЕС ***** на ЕС представлява собствениците в ЕС пред съда по искове, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на ОС или задълженията по този закон. От това следва, че оправомощен да подаде настоящия иск е ***** на ЕС. С решение на ОС от 04.03.2020 г. е избран за професионален ***** дружеството „Информатор ББС“ ЕООД, като с него е сключен договор за управление на общите части. Законът позволява – чл.19, ал.8 ЗУЕС, по решение на ОС на ЕС правомощията на ***** да бъдат възлагани и на физически или юридически лица, които не са собственици. Тези оправомощени субекти имат правата, задълженията и отговорността на ***** по ЗУЕС. Поради изложеното дружеството – професионален ***** има правомощията на ***** да предяви иск по реда на ЗУЕС. В този смисъл е налице съдебна практика на Окръжен съд Пловдив, касаеща представителната власт на „Информатор ББС“ ЕООД досежно друга етажна собственост – Определение № 1479/ 25.09.2020 г. по възз.ч.гр.д. № 2106 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, VII гр.с.
Предвид изложеното предявените установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковите претенции:
3
Ищцовата етажна собственост основава иска си на взети решения от ОС на ЕС, с които е определен размерът на дължими от етажните собственици суми за покриване на текущи разходи във връзка етажната собственост, за попълване със средства на Фонд „Ремонт“, както и за изграждане на хидрофор в сградата етажна собственост.
Относно решението на Общото събрание на етажната собственост като източник на облигационно задължение следва да се има предвид следното:
В теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“ на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на Решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.
По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.
Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.
Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е прието, че ако ***** пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в 4 сила. Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд. Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо страните, за които се отнасят, и не може да се извършва косвена проверка в производството по иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася обаче до нищожно решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване, нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена. Това е така, защото нищожността води до последици, които пораждат несигурност, както за интереса на *****, така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не е свързано със срок и може да се констатира при различен повод. При иск за накърнени имуществени права съдът може да констатира нищожността на решението или действието на орган на ЖСК, без да е имало жалба и решение на районния съд срещу тези актове. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на необжалвани решения или действия на орган на ЖСК служебно по повод сезирането му за накърнени имуществени права.
Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, редът и кворумът за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.
От гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В 5 случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.
Разпечатката съдържа 26 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a54f776b-b054-45d8-acc9-0f8bf86740db