Решение № 134 от 19.03.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Видин, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20221320100253 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, с която против С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул.

„Владикина“ № 48, е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че със заявление за издаване на кредитна карта “EUROLINE” от 15.04.2005 г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (като правоприемник на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД по силата на Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г.) - в качеството му на картоиздател и С. Г. А., в качеството й на картодържател – са сключили договор за издаване на кредитна карта “EUROLINE“, в полза и на името на ответника. Твърди се, че в заявлението - договор С. Г. А. изрично декларира, че е запозната, приема и разбира Общите условия за издаване и използване на кредитни карти “EUROLINE”, като по този начин те станали неразделна част от сключения договор за издаване на кредитна карта. С този договор на ответника била предоставена възможността да ползва, издадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД кредитна карта „EUROLINE” от 15.04.2005 г., 1 да тегли пари в брой с нея и да бъде кредитиран от дружеството при извършването на сделки с нея (арг. от чл. 4 и чл. 5 и чл. 6 от Общите условия).

От своя страна картодържателят С. Г. А., се задължила да заплаща месечни вноски във връзка с издадената й карта, както и да заплаща лихва за отпуснатите й суми съобразно уговореното по чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от Общите условия.

Посочва се, че по силата на чл. 9 от Общите условия към процесния договор страните са се уговорили банката - картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.

Излага се, че от 15.07.2016 г. ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Не били заплатени дължимите суми, посочени в издадените месечни извлечения от 15.07.2016 г. и 15.08.2016 г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл.

15.1, буква „а” и чл. 15.2 от Общите условия към процесния договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД упражнило своето потестативно право по договора и обявило цялото задължение на С. Г. А., произтичащо от подписаното от нея заявление - договор за издаване на кредитна карта “EUROLINE” от 15.04.2005 г. за изцяло и предсрочно изискуемо. Това волеизявление на банката достигнало до длъжника с писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, чрез нотариус Богдан Тодоров, с район на действие - PC Видин, с peг. № 161 в Регистъра на НК, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК по постоянен и настоящ адрес на лицето, след извършена справка ГРАО, идентичен с адреса по договора. При извършена справка от НОИ за регистриран трудов договор се установило, че лицето не работи, поради което връчването по месторабота е невъзможно и следователно връчването от нотариуса е редовно. С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита е настъпило на 29.07.2019 г. - датата на връчване на кредитополучателя С. Г. А., на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора Юробанк България" АД.

Поддържа се, че като резултат от обявяването на предсрочната изискуемост на 2 кредита, картодържателят дължи на банката непогасена главница в размер на 2699.68 лв., възнаградителна лихва в размер на 707.56 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. вкл.. мораторна лихва в размер на 190.38 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл. такси в размер на 87.99 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г. вкл. във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост „Юробанк България"АД заплатило нотариални такси в общ размер на 78.00 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г., от които 18.00 лв. такса за заверка на подпис, 48.00 лв. такса за нотариална покана и 12.00 лв. такса за справка за адрес на лицето, които следва да бъдат възстановени от кредитополучателя на основание чл. 78 от ЗЗД. С оглед на това, освен претендираните главница, договорни лихви, мораторни лихви и такси по договора, кредитополучателят дължи на „Юробанк България"АД платените от банката такси за връчване на нотариална покана в общ размер на 78.00 лв., от които такса за заверка на подпис в размер на 18.00 лв.

/чието плащане се доказва с преводно нареждане

№

BORD09985927/29.05.2019 г./, такса в размер на 48.00 лв. за връчване на нотариална покана /чието плащане се доказва с преводно нареждане №

BORD04365615/23.06.2020 г./ и такса в размер на 12.00 лв. за справка адрес /чието плащане се доказва с преводно нареждане

№

BORD04259204/25.04.2019 г./.

Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 417 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1284/2020 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 417 от ГПК.

Сочи се, че срещу С. Г. А. било образувано изпълнително дело при ЧСИ Стефан Нинов, район за действие - ОС Видин за събиране на вземанията по издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което признае за установено, че по заявление-договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 15.04.2005 г. ответникът С. Г. А., дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, главница в размер на 2699.68 лв., възнаградителна лихва в размер на 707.56 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. вкл., мораторна лихва в размер на 190.38 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл., такси в размер на 87.99 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г.вкл., такси нот. покани в размер на 3

78.00 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г.вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който е изразено следното становище:

Оспорва се, че ищецът е носител на процесното вземане и е активно легитимиран да предяви иска срещу ответника. Сочи се, че ако изобщо е сключен договор за кредит и е възниквало някакво вземане, то носител на правата по него не е ищеца, а „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, тъй като правоотношението /ако има такова/ е възникнало на 15.04.2005г., т.е. след датата на прехвърляне на кредитното предприятие от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД на ищеца. В този смисъл предявените искове освен, че са неоснователни, са и недопустими, на основание чл.26, ал.2 от ГПК, тъй като никой, не може да предявява от свое име чужди права пред съд, както е процедирано в случая.

Сочи се, че липсва сключен договор между ответника и „БЪЛЕЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, наименован в исковата молба от ищеца като заявление-договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 15.04.2005 г. Сочи се, че представеното по делото писмено доказателство, което според ищеца било договор, всъщност е само едно заявление за издаване на кредитна карта, за намерение за снабдяване с такава, при това неподписано. Липсва изразена обща воля на кредитоискател и на кредитор за сключването на такъв договор. Няма изразени, на този хартиен носител, нито съвпадащи насрещни волеизявления, от които да се направи извода, че такъв договор е сключен.

Самото заявление не е подписано от ответницата, при което положение не би могло да се приеме, че има изразена от нея воля за сключване на договор за кредит под формата на кредитна карта „EUROLINE“.

Излага се, че въпросното заявление представлява бланка за нанасяне на данни за имуществено състояние, семейно положение и други лични данни. В него няма графа „подпис“ на кредитоискател и ответницата не се е подписвала под него. Налице е само неин подпис, но не под заявлението, а под декларация, 4 инкорпорирана в него, при това отделена в рамка. Няма и никакви данни в самото заявление за съществените условия на кредита, като цена, кредитен лимит, вноски и падежите им, приложими различни лихвени проценти и др. и такива не са уговорени. При това положение не може да се приеме, че е налице воля на ответницата за сключване на договор за кредит изобщо и в частност за процесния такъв.

Поддържа се също, че липсва и насрещно волеизявление на „кредитор“ и подпис на негов представител, при което положение също не може да се приеме, че е сключен договор. Подписалото бланката лице Вергиния Виденова не е такъв представител, тъй като нейният подпис фигурира в рамка под „Сверил копията на представените документи с оригиналите (попълва се от лицето, приело документите)“. Явно само това е било нейното качество, но не и като представител на кредитора. За това лице не е ясно дали изобщо е дори служител на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и за което лице няма данни да има представителна власт да сключи договор от името на това дружество.

Поддържа се, че при всички случаи, лицето, подписало договор за кредит от името на кредитора, следва да е овластено и упълномощено за това от лицата, представляващи последния по закон и ако не разполага с такова пълномощно, каквото не е и представено по делото, същото няма право да сключи такъв договор и подписаният такъв без представителна власт е нищожен.

В този смисъл, ако се приеме, че заявлението е договор се прави при условията на евентуалност възражение за нищожността му, поради липса на представителна власт на лицето, подписалото го от името на кредитора.

Посочва се, че прикрепените към заявлението Общи условия за издаване и използване на карта „EUROLINE“ не са подписани от никого. Сочи се, че същите не са документ по смисъла на закона и поради това дори не е необходимо да се оспорват. Не е ясно и дали са били част от процесното заявление и дали са били действащи към 15.04.2005 г. Обстоятелството, че са подписани под „Вярно с оригинала“ от процесуалния представител на ищеца не ги прави писмено доказателство.

Поддържа се, че след като въпросните Общи условия не носят подпис на ответницата, същите са й непротивопоставими и уговорките в тях, нечетливи, поради дребния шрифт, не са част от никакъв договор за кредит или от 5 процесния, ако се приеме, че има такъв. Поради това липсва съгласие на ответницата за приемане на Общите условия. Липсва приемане на въпросните Общи условия от нея. Посоченото в декларацията, че е запозната с тях, не значи че ги приема, ако изобщо са били същите.

При това положение се твърди, че липсва сключен договор за кредит и искът е неоснователен на това основание.

Твърди се, че независимо дали има или няма договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“, ответницата не дължи исковата сума. Сочи се, че представените от ищцовата страна доказателства не установяват съществуване, нито размер на задължение на ответницата. Не е доказано предоставяне на кредитна карта „EUROLINE“ на ответницата. Дори номерът на тази кредитна карта не е известен. Не е доказано голословното твърдение в исковата молба, че ответникът бил активирал кредитната карта. Липсват данни за активиране и за каквито и да било транзакции. В този смисъл липсват доказателства да е изтеглена исковата сума за главница и кой я е изтеглил. Не е доказано ответницата да е усвоила кредита, не се установява да е теглила суми по кредита и в какъв размер, правила ли е вноски и дали кредита е усвоен изцяло или частично, пък и изобщо. Липсват доказателства, които да обосноват претендирания размер на главницата.