Решение № 860 от 25.09.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 2443/2024
- Вид
- Решение № 860
- Подписан
- 25.09.2024
- Състав
- Красимира Делчева Кондова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 860 гр. Сливен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230102443 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Ищцата твърди, че във връзка с влязло в сила арбитражно решение № 1923 от 01.10.2010 г., издадено по вътрешно арбитражно дело № 1923/2010 г. по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, било образувано т.д. № 2108/2016 г. на СГС и издаден изпълнителен лист от 01.04.2016г., по силата на който била осъдена да заплати главница в размер на 4 295.38 лв., ведно със законната лихва от 01.10.2010 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението; 90 лв., разноски по арбитражното производство; 397.72 лв., юрисконсултско възнаграждение и 50 лв., държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.
Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело № 20168410404562 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, per. № 841 на камарата на ЧСИ и район на действие – СГС с взискател - „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и длъжник ищцата. Изпълнителното дело било образувано по молба на взискателя, входирана на 05.05.2016 г. С Разпореждане от 05.05.2016 г. ЧСИ образувал изпълнително дело. По 1 образуваното изп.дело били предприети следните изпълнителни действия от страна на ЧСИ: запор на банкови сметки в Банка ДСК ЕАД - наложен на 10.05.2016г.; запор на банкови сметки в Юробанк България АД - наложен на 10.05.2016г.; запор на трудовото възнаграждение при работодателя ЕТ „Ников - Иван Костадинов“ - наложен на 10.05.2016 г.; запор на трудовото възнаграждение при работодателя ЕТ „Ников - Иван Костадинов“ - наложен на 27.02.2018 г.; запор на банкови сметки в Райфайзен България ЕАД наложен на 27.02.2018г.; запор на банкови сметки в ЦКБ АД - наложен на 27.02.2018 г.; запор на банкови сметки в Банка Пиреос България АД - наложен на 27.02.2018г.; насрочен бил опис на движими вещи за 15.07.2013 г. от 11.00 часа на адрес: гр. Сливен, ул. Шипка № 1А. Описът бил насрочен за дата, предхождаща с близо 3 год. образуването на изпълнителното дело. Описът не бил извършен, т.е. изпълнителното действие не било проведено.
Сочи, че била приложима разпоредбата за общата петгодишна погасителна давност, като тя започнала да тече от датата на постановяване на арбитражното решение - 01.10.2010 г. и изтекла на 01.10.2015 г., а образуваното изпълнително дело било след изтичане на давностния срок.
Твърди, че вземането на взискателя било цедирано на ответника, който бил конституиран по изпълнителното дело, като взискател с Постановление от 25.01.2024 г. на ЧСИ. С Разпореждане от 25.01.2024 г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи за 13.03.2024г. от 12.00 часа на адрес: гр. Сливен, ул. Шипка № 1А, който опис не бил извършен.
Твърди, че изтекла петгодишната погасителна давност и в самото изпълнително производство. Последното изпълнително действие било извършено на 27.02.2018 г. В продължение на повече от пет години ответникът бездействал и не предприел каквито и да е действия по събиране на вземането, поради което правото му на принудително удовлетворяване било погасено по давност на 27.02.2023 г
Иска се от съда да признае за установено, че ищците не дължат на ответника сумите от 4 295.38 лв. главница, ведно със законната лихва от 01.10.2010 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване; 90 лв., разноски по арбитражното производство;
397.72 лв., юрисконсултско възнаграждение и 50 лв., държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист по образуваното изп.дело 2
№ 20168410404562 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, per. № 841 на камарата на ЧСИ и район на действие СГС, въз основа на изпълнителен лист от 01.04.2016г. издаден по т.д. № 2108/2016г. по описа на СГС, като погасено по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор, с който оспорва претенцията.
Твърди, че възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист от 01.04.2016 г. суми била препятствана с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, с която първоначалният взискател възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, поради което на тази дата била прекъсната погасителната давност. Били извършени следните изпълнителни действия:
На 10.05.2016 г. ЧСИ наложен запор върху трудово възнаграждение и върху вземанията по банкови сметки, открити в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ. На 30.11.2017 г. от предишния взискател била депозирана молба за извършване на конкретно изпълнително действие - опис на движими вещи в дома на длъжника. Молбата не била разгледана от ЧСИ. На 27.02.2018 г. бил наложен запор върху вземанията на длъжника по сметки в ЦКБ АД. Ищецът бил конституиран като нов взискател по делото на 16.05.2019 г., като с тази молба, освен че е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ изискало и насрочването на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника ищец и независимо дали такъв бил насрочен или не, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата да се поддържа и занапред. Без значение било обстоятелството кога съдебният изпълнител се произнесъл с разпореждане за конституиране на нов взискател. На 15.11.2019 г., взискателят депозирал молба, с която искал да бъде направена нарочна справка за трудов договор и запор на трудовото възнаграждение, и алтернативно - опис на движими вещи. ЧСИ не разгледал молбата. На 21.08.2020 г. повторно била входирана молба с искане за справка за трудов договор и запор на вземането по същия, както и алтернативно— опис на движими вещи. ЧСИ не разгледал и тази молба. На 29.07.2022г. била входирана още една молба с искане като последните две - също без 3 разглеждане. На 25.01.2024г. ЧСИ изпратил призовка до длъжника, с която насрочил и дата за опис на движими вещи.
Твърди, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, което изграждало съответния способ и прекъсвало погасителната давност и в тази връзка релевантна била волята на взискателя за събиране на вземането.
Сочи още, че с разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно било уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. В случая, давностният срок спрял да тече на 13.03.2020 г. и продължил да тече считано от 22.05.2020 г. Така давността била спряна за общо 68 дни. Сочи, че перемпцията била без правно значение за прекъсването на давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право.
Счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не било погасено по давност и предявеният иск бил неоснователен, поради което се иска отхвърлянето му. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищците и иска неговото редуциране.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 1923/01.10.2010г. по арб. дело № 1923/2010г. на арбитър Бисерка Газдова ищцата била осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София, сума в размер на 4295.38 лв., ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане, както и разноски в размер на 90 лв. С молба от 25.03.2016г. „Профи Кредит България“ ЕООД поискал от СГС издаване на изпълнителен лист, въз основа на арбитражното решение. Било образувано т.д. № 2108/2016г. по описа на СГС, по което на 01.04.2016г. бил издаден изпълнителен лист в полза на молителя срещу настоящата ищца за следните суми: 4 295,38 лв., заедно със законната лихва от 01.10.2010г.- датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, 90 лв., разноски по арбитражното производство, 397,72 лв., юрисконсултско възнаграждание и 50 4 лв., държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.
Видно от удостоверение издадено от арбитъра Бисерка Газдова арбитражното решение влязло в сила на 15.02.2016г.
С молба от 05.05.2016г. „ПрофиКредит България“ ЕООД, гр. София, като взискател поискал от ЧСИ Неделчо Митев, с район на действие СГС, да образува изпълнително дело против ищцата, въз основа на издадения изпълнителен лист от 01.04.2016г. С разпореждане от 05.05.2016г. ЧСИ образувал изпълнително дело № 4562/2016г. По това изпълнително дело били наложени запори в банковите сметки на ищцата в „ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, като запорните съобщения от тези банки били получени на 16.05.2016г. Последвало налагане на запор върху трудово възнаграждение на ищцата при работодателят й ЕТ „НИКОВ–ИВАН КОСТАДИНОВ“ – запорното съобщение било получено на 17.05.2016г. На 30.11.2017г. взискателят с молба поискал от съдебния изпълнител да бъде извършен опис на движимото имущество на ищцата – длъжник. По тази молба няма произнасяне от съдебния изпълнител.
С разпореждане от 27.02.2018г. съдебният изпълнител наложил запор върху вземанията на ищцата по банкови сметки в банка „Пиреос България“ АД – запорното съобщение било получено на 02.03.2018г.; в „ЦКБ“ АД – запорното съобщение било получено на 01.03.2018г. и в „Райфайзенбанк България“ ЕАД – запорното съобщение било получено на 01.03.2018г.
С разпореждане от 27.02.2018г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата, като длъжник по изпълнителното дело, като запорното съобщение било получено от работодателя на 06.03.2018г.
С молба от 18.04.2019г. входирана пред съдебния изпълнител на 16.05.2019г., ответното дружество поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. Към молбата приложило договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018г., сключен между него и първоначалният взискател „Профи Кредит България“ ЕООД, и с който било прехвърлено вземането от ищцата. Приложено било и уведомление до длъжника за цесията, но няма доказателство за връчването му на ищцата.
С молби от 05.11.2019г., 01.07.2020г. и 21.07.2022г. ответното дружество поискало от съдебния изпълнител да насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.
5
С постановление от 25.01.2024г. съдебният изпълнител конституирал като взискател по изпълнителното дело ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като на същата дата с разпореждане бил насрочен опис на движимите вещи на ищцата на 13.03.2024г. в дома й на адрес: гр.
Сливен, ул. „Шипка“ № 1А. Няма данни по изпълнителното дело описът да е извършен.
С молба от 27.02.2024г. взискателят настоящ ответник поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в електронния регистър на БНБ и да наложи запор върху новооткрити банкови сметки, както и да извърши справка за наличие на сключени трудови договори от длъжника и да наложи запор върху получаваното трудово възнаграждение, а в случай, че не бъдат наложени запори, да насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.
Исковата молба е депозирана на 17.05.2024г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила арбитражно решение е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане, поради несъществуването му или погасяването му по давност. Правният интерес на ищеца е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу него.