Решение № 367 от 16.07.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Монтана, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р**ОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети м** през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СИМОНА Й. Д.А като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241630102854 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД и 55 ал.1 ЗЗД.

Ищцата В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: *** *** твърди в исковата молба, че на 16.12.2022г. сключила с първия ответник договор за потребителски кредит № 2690775/ 16.12.2022г. и с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, като усвоил изцяло предоставената му сума в размер на *** лева. Сочи, че съгласно условията на договор за потребителски кредит № 2690775/ 16.12.2022г. лихвеният процент по кредита е в размер на 19,45 %, а ГПР – 21,28 %. Твърди, че действително приложения ГПР е различен от посочения в договора, като е използвана заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на уговорката за ГПР, водеща до нищожност на основание чл.22 ЗПК. Поддържа също, че уговореното възнаграждение за фирмапоръчител представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, съгласно дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Сочи, че кредиторът е в нарушение на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, тъй като не включил в ГПР предвиденото възнаграждение за поръчител. Твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо представил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 3 400 лева с посочен ГПР 21,28 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Така потребителят е бил лишен от възможност да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали са сключи кредитна сделка. Ищцата твърди, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР. Принципът за 1 обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки е регламентиран в чл.

5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в чл.147, ал.1 от ЗЗП. Според СЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи – Решение по дело С-186/16 г., Решение по дело № С-26/13 г., Решение от 23.04.2015 г. по дело С-96/14 и др. Решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. 535/16 г. на ВКС, второ т.о. е в унисон с посочената практика на СЕС. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо но кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Поддържа, че ГПР се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл.19, ал. и по силата на ал.2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК/. Твърди, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,28 %/. Посочен е лихвен процент по кредита – 19,45%, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са 2включени други действия с посочен вид и размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира ГПР от 21,28%. Твърди, че на основание неизпълнение за посочване на действителен ГПР, кредитният договор не поражда права и задължения на осн.чл.11, т.10 вр. с чл. 22 от ЗПК, като претендира нищожност на процесния договор. В условията на алтернативност, ако не се приемат основанията за нищожност на договор за потребителски кредит № 2690775/ 16.12.2022г., моли съдът за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 16.12.2022 г., сключен с втория ответник по делото – A.T. ЕООД, като навежда подробни доводи в тази насока.

Твърди, че съгласно договора за потребителски кредит, потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл.

4 от ОУ, кредиторът одобрява заявлението в 14-дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа – когато е предоставено такова по реда на чл. 12, раздел трети. Ищецът избира опцията сключване на договор с поръчител, определен от кредитодателя, като е подписал договора на 16.12.2022 г. с втория ответник за сумата от 2320,99 лева, платимо като добавка към падежната вноска. Навежда доводи, че уговорката за заплащане на възнаграждение на поръчител на поражда правни последици с оглед чл. 138 от ЗЗД – договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, като поръчителят е трето, различно от длъжника лице, като кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, 2 поради което сключването на процесния договор е лишен от правно основание. Твърди, че договорът противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение на осн.143, т.19 от ЗПК. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Съгласно чл. 8 от Директивата, преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Сключването на договора за поръчителство на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията и нарастване на дълга. Уговореното поръчителство е в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя. На основание чл. 143 ЗЗП договорката за предоставяне на поръчителство следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Твърди, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер и той може да съществува единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Поради изложеното по-горе кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителство. Ищецът излага подробни доводи и за недействителността на уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество-поръчител. Съгласно чл. 26 от Директива 2008/48 в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи спрямо K. ЕАД нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 2690775/ 16.12.2022г., както и да прогласи спрямо A. T. ЕООД нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 16.12.2022 г. Моли съда да осъди K. ЕАД да й възстанови заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 50 лева, съставляващи престирани от нея парични плащания без основание по договора за потребителски кредит. Моли съда да осъди K. ЕАД да му възстанови заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 50 лева, съставляващи престирани от него парични плащания без основание по договора за предоставяне на поръчителство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото K. ЕАД -град София е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за недействителност на договора са неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да му присъди сторените по делото разноски. Оспорва, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото A.T. ЕООД - град София е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за недействителност на договора са 3 неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като недопустими, неоснователни и недоказани и да му присъди сторените по делото разноски. Оспорва, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, тъй като ищецът не е материално затруднено лице.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че на 16.12.2022г. ищцата сключила с първия ответник договор за потребителски кредит № 2690775/ 16.12.2022г. и с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, като усвоила изцяло предоставената й сума в размер на *** лева. Съгласно условията на договор за потребителски кредит № 2690775/16.12.2022г. лихвеният процент по кредита е в размер на 19,45 %, а ГПР – 21,28 %.

В раздел II, чл.4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случ**, съгласно ал.2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е предоставила обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от представеното от "** *****" ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 16.12.2022 г., сключен между ищцата и дружеството "** *****" ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 2958,31 лв., като възнаграждението се дължи разсрочено на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на "********" ЕАД.

От приетото по делото заключение на вещото лице К. И. И. се установява, че годишния процент на разходите ако в неговия обхват е включено и възнаграждението на дружеството – поръчител е 105,12 %. Вещото лице е отбелязало в заключението си, че платените суми от ищцата са в общ размер от 4 798,40 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника "********" ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се 4 ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Регламента на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и робщата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и кр**ната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл.4, ал.2 от Договора в случ**, че в посочения в ал.1, изр.1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.