Решение № 175 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Цветелина К. Златева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Административно наказателно дело № 20251110208822 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на П. Л. Т. срещу заповед за задържане на лице рег. № 513зз-147/16.05.2025 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от Д. С. Й. – разузнавач при ОПКП – СДВР.

В жалбата се излагат подробни съображения, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в заповедта не е посочено основанието за задържане, като не са изложени конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно престъпление.

Акцентира се и върху неяснота и вътрешно противоречие в посочените в заповедта дати, което съществено ограничава правото на защита. Излагат се доводи, че Т. е установен от органите на МВР в дома си, оказал е пълно съдействие и по време на престоя му в 04 РУ-СДВР с негово участие не са проведени никакви процесуално-следствени действия. Посочва се, че заповедта е немотивирана, както и че същата е издадена в нарушение на целта, за която следва да бъдат налагани принудителните административни мерки.

1

Излагат се аргументи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в грешно посочване в акта пред кой съд същият подлежи на обжалване. Моли се заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Н.а, подържа жалбата по изложените в нея съображения, като в допълнение посочва, че от материалите по образуваното досъдебно производство (ДП) не става ясно какво е било основанието за задържането, а не е било и налице такова. Твърди, че процесуално-следствени действия са проведени на много по-късен етап, като същите е могло да бъдат извършени и без да е било необходимо ограничаване в свободното придвижване на Т.. С оглед на това поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона. Моли същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Подробни доводи се излагат и в писмени бележки, представени от адв. Н..

Юрк. хх - процесуален представител на ответника, счита, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, като за полицейския орган е съществувала оперативна информация относно съпричастността на жалбоподателя към извършеното деяние. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.05.2025 г. хх подал сигнал, че собственият му лек автомобил хх е бил отнет от мястото, на което е бил паркиран - хх във връзка с което било образувано ДП № 919/2025 г. по описа на 04 РУ-СДВР. Разследващите органи прегледали видеозаписи, от които установили, че моторното превозно 2 средство било отнето на 15.05.2025 г. около 22,23 ч. хх предоставил на полицейските служители информация за последно местоположение на автомобила – хх, установено посредством проследяващо „airtag” устройство.

Полицейски служители посетили адреса и в хода на извършено претърсване в гаражно помещение към имота бил установен процесният автомобил.

Собственикът на гаража – хх, предоставил договор за наем на помещението, сключен с хх, но била получена оперативна информация, че гаражът реално е отдаден под наем на лице с прякор „хх“, което било известно на ОПКП-СДВР, че е жалбоподателят П. Л. Т..

Жалбоподателят Т. бил установен от разследващите в жилището си, находящо се в хх, като за времето от 21,20 ч. до 21,50 ч. на 16.05.2025 г. било извършено претърсване на помещението, в хода на което били иззети вещи.

Ответникът инсп. Д. С. Й. – разузнавач при ОПКП-СДВР, издал заповед за задържане на лице рег. № 513зз-147/16.05.2025 г., с която задържал за срок до 24 часа П. Л. Т. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, считано от 21,00 ч. на 16.05.2025 г. В заповедта като основание за задържането на лицето било посочено „във връзка с досъдебно производство № 228 ДПК 919/16.05.2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, образувано за извършено за времето от 19,30 ч. на 15.05.2025 г. до 09,20 ч. на 19.05.2025 г. противозаконно отнемане на лек автомобил марка хх паркиран в хх – престъпление по чл.346 от НК“. Бил извършен личен обиск на лицето, при който не били открити забранени от закона вещи. На 17.05.2025 г. в 14.00 часа Т. бил освободен от 04 РУ-СДВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за личен обиск на лице, декларация, медицинско направление/искане, удостоверение рег. № 513р-63234/16.06.2025 г., копие на материалите по ДП № 919/2025 г. по описа на 04 РУ-СДВР. Съдът изцяло кредитира събраните доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.

От материалите по ДП и в частност от съставената докладна записка се установяват обстоятелствата относно извършената полицейска проверка, сторените при същата констатации и поводът за задържането на жалбоподателя, а именно наличие на оперативна информация, че Т. е реалният наемател на гаража, в който е открит отнетият лек автомобил.

3

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице с рег.

№ 513зз-147/16.05.2025 г., е издаден от компетентен орган – полицейски служител в ОПКП-СДВР, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на издалия я служител, посочено е правното основание за задържането - чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 ЗМВР, правото му да обжалва пред съда законността на задържането и правото на адвокатска защита от момента на задържането. По делото е приложена и подписана декларация, че задържаното лице е запознато с правата си. Погрешното посочване на съда, пред който може да бъде обжалвана заповедта, не представлява съществено нарушение на производствените правила, доколкото дори и жалбата да е подадена пред некомпетентнен съд, то същата би била служебно препратена по компетентност, поради което не се ограничава правото на защита на задържаното лице.

П. Л. Т. е задържан на основание чл.72, ал.1 , т.1 ЗМВР поради наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.346 от НК.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липса на описание на фактическите основания за издаване на заповедта за задържане, доколко с необходимата яснота и конкретика е посочено мястото на извършване на деянието, индивидуализирана е отнетата вещ и е посочена правната квалификация на престъплението. Така даденото описание от фактическа страна е достатъчно лицето да разбере във връзка с какви обстоятелства е задържано по реда на ЗМВР, като към момента на издаване на обжалвания административен акт не би могло да бъде дадено по-пълно описание на деянието и конкретното участие на Т. в него, доколкото същото е обусловено от установяването на допълнителни обстоятелства и е в правомощията на съответния прокурор. С оглед на това според настоящия съдебен състав в случая е изпълнено изискването за излагане на мотиви в самата заповед, които единствено се допълват от съставената докладна записка. Действително, в обжалвания акт са допуснати фактически грешки относно датата на деянието 4 и годината на образуване на ДП, но същите са от категорията на очевидните, като се съобрази датата на издаване на заповедта за задържане. Фактите, изложени в заповедта за задържане, са достатъчно пълни и ясни и обезпечават както правото на задържаното лице да разбере основанията на органа за задържането му и да упражни в пълен обем правото си на защита при оспорването на издадения административен акт, така и осъществяването на дължимия съдебен контрол за законосъобразност на упражненото с издаването на оспорената заповед правомощие.

Следва да се отбележи също така, че за прилагане на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. В този смисъл, понятието „данни“ по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. В случая е имало данни, че е възможно Т. да е съпричастен към извършено престъпление по чл.346 от НК, доколкото е била получена оперативна информация, че именно той ползва процесния гараж, в който е открит отнетият автомобил. Допустимо е и на база на подобни данни да се задържи лице предвид необходимостта от своевременна проверка на получената информация, но следва стриктно да се съблюдава ограничаването в свободното му придвижване да не надхвърля минимално необходимото за извършване на съответните действия, което в случая не е сторено. В тази връзка и предвид продължителността на задържането на Т. настоящият съдебен състав намира, че заповедта се явява постановена в несъответствие с принципа за съразмерност. Задържането по чл.

72, ал. 1 ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл.

5 § 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Същевременно съгласно принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, административният акт и неговото 5 изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. Целта на издаване на заповед за задържане на процесното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е чрез фактическото задържане на заподозряното лице да се съдейства за разкриване на извършено престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. В настоящия случай П. Л. Т. е бил задържан в периода от 21.00 часа на 16.05.2025 г. до 14.00 часа на 17.05.2025 г., като от страна на ответника не са ангажирани доказателства със задържаното лице или във връзка с установяване на негова съпричастност да са извършвани каквито и да било действия за разкриване на извършено престъпление след конвоирането му в 04 РУ-СДВР, като в основния си обем действията са били извършени на място в жилището му. От доказателствата по делото не се установява да са извършени в този период не само процесуално-следствени действия, но и оперативни такива за проверка на постъпилата информация, като няма съставени докладни записки в такава насока. Жалбоподателят е бил разпитан като свидетел едва на 20.05.2025 г., като разследващите не са имали затруднения както за първоначалното му установяване, така и за последващото му осигуряване за целите на досъдебното производство. В този смисъл задържането на жалбоподателя Т. за такъв продължителен период не е било необходимо нито за изясняване на обективната истина по случая, след като е било извършено претърсване в жилището му и вече са били разпитани свидетелите по делото, нито за неутрализиране на възможността му да се укрие, доколкото изначално не е имало такава.