Решение № 133 от 01.02.2019, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………01.02.2019 година………………....Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………..Седми граждански състав

На…осемнадесети януари….……………………………………...…..Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Жанета Сарафова..………………………………………………………….

Прокурор……….………………………………………….….……………………….. като разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 5912……………по описа за 2018……….………...година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103

- 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът, твърди че през месец април 2013 г. е постъпил на работа в „Фарма СИС БГ” ООД на длъжност „Търговски агент“, с трудово възнаграждение 510 лв. месечно. Сочи, че на 01.10.2018 г. работодателят издал заповед № 06/01.10.2018 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за описано подробно в заповедта дисциплинарно нарушение изразяващо се в взимане на 09.05.2018 г. на стоки-ветеринарно медицински продукти на обща стойност 452,62 лв., за които била издадена данъчна фактура № ********** за клиент ЕТ „Пейо Пеев“, които стоки клиентът не бил поръчвал. В заповедта било посочено, че ищецът не е доставил стоките на клиента, не ги е върнал и дори към момента тяхното местонахождение не е известно. Дисциплинарното нарушение било определено като злоупотреба с доверието на работодателя. Ищецът изяснява, че в заповедта липсвали идентифициращи белези на издателя на същата – работодателят бил търговец в правноорганизационна форма на дружество с ограничена отговорност и управител Н. К., но в заповедта не били посочени каквито и да били реквизити относно личността на издателя. Освен това ищецът твърди, че на 30.08.2018 г. – месец преди издаване на заповедта бил в разрешен отпуск по болест. Първоначалният срок бил от 30.08.2018 г. до 01.10.2018 г., като впоследствие бил удължен до 30.11.2018 г. Поради това бил под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, но предварително разрешение от инспекцията по труда за провеждане на уволнението работодателят не бил поискал. Моли съдът да отмени уволнението, наложено със Заповед № 06/01.10.2018 г. на управителя на „Фарма Сис БГ“ ООД, като го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „търговски агент“, както и да му присъди обезщетение за оставане без работа в размер на 1020,00 лв., претендира разноски.

Ответникът в подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба заема позиция, че исковете са неоснователни. Не оспорва, че се е намирал в трудово правоотношение с ищеца, прекратено със Заповед

№ 06/01.10.2018 г. Изяснява, че процесната заповед била подписана от управителя на ответника Н. К. Сочи, че 09.05.2018 г. ищецът е заявил и взел от склада на дружеството стоки на обща стойност 452,62 лв., за които била издадена данъчна фактура № ********** за клиент ЕТ „Пейо Пеев“. Стоките не били доставени на клиента, нито върнати в склада. Фактурата не била върната с подпис на клиента и не била предаден в счетоводството на дружеството. Стоките не били заплатени. Поискани са обяснения от служителя, като той е депозирал такива, като е обяснил, че е доставил стоките на стопанската база на клиента, но той не му ги е заплатил. По повод тези обяснения са били направени допълнителни проверки в хода на дисциплинарното производство, като било установено, че ищецът не е посещавал стопанската база на клиента и не е провеждал телефонни разговори с него. които стоки клиентът не бил поръчвал. Отново са били поискани обяснения от служителя, но той не депозирал такива, а представил болничен лист, с който му било разрешено ползването на отпуск по болест от 30.08.2018 г. до 01.10.2018 г. Процесната заповед била издадена на 01.10.2018 г. и получена от служителя на 03.10.2018 г. На 11.10.2018 г. дружеството получило болничен лист, с който било разрешено но ищеца ползване на отпуск по болест за периода 02.10.2018 г. – 21.10.2018 г. Болничният лист бил обжалван от работодателя. Моли съда да отхвърли обективно съединените искове, като неоснователни, претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.

Не е спорно обстоятелството, че между ищеца и ответника е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 5/30.04.2013 г., изменен с допълнително споразумение № 39/29.12.2017 г., по силата на който Х.М. е поел задължение да полага труд на длъжността „търговски агент” във „Фарма Сис БГ“ ООД гр. Добрич при уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на сумата от 510,00 лв. и допълнително възнаграждение по 0,6% за всяка година трудов стаж. Не е спорно, че със заповед № 06/01.10.2018 г. на основание чл. 330, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Установява се, че заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищеца по пощата на 03.10.2018 г. Освен това с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото обстоятелството, че преди провеждане на уволнението ответникът не е поискал предварително разрешение от Инспекция по труда.

Не се спори между страните, а и се установява от приложените доказателства, че от ищеца са искани обяснения с искане вх. № 29/24.08.2018 г., по чл. 193 КТ, връчено при отказ на същата дата. Въпреки отказа си да получи искането ищецът е депозирал писмени обяснения. След като тези обяснения са проверени от работодателя чрез извършване на справки от GPS системата на служебния му автомобил и от мобилния оператор относно проведени разговори от служебния телефон на ищеца, работодателят отново е поискал писмени обяснения връчени на ищеца при отказ на 03.09.2018 г. На същата дата ищецът е депозирал пред работодателя болничен лист с период на временна неработоспособност от 30.08.2018 г. до 01.10.2018 г., но не се твърди от служителя, че са били налице пречки от здравословен характер за даване на писмени или устни обяснения, още повече, че ищецът лично е представил болничния лист от 03.09.2018 г.

Поради това съдът приема, че ищецът е можел да даде обяснения ако е желаел да направи това /така и решение № 106/25.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 698/2012 г., IV г.о./.

Ищецът е уволнен дисциплинарно, тъй като бил извършил следното твърдяно от работодателя нарушение на трудовата дисциплина: на 09.05.2018 г. от склад на дружеството находящ се в гр. Стара Загора, ул.

„Патриарх Евтимий“ № 19А е взел стоки – ветеринарно-медицински продукти на обща стойност 452,62 лв., за които била издадена данъчна фактура № ********** на клиент ЕТ „Пейо Пеев“, които стоки нито са били поръчвани от едноличния търговец, нито са му били доставени от взелия ги служител Х.М.. Служителят не е върнал стоките в склада, същите не са заплатени и дори към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно наказание тяхното местонахождение е неизвестно.

Релевираното нарушение на трудовите задължения е квалифицирано от работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, във връзка с чл. 187, т. 1, т. 8 КТ, а именно – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на неговия престиж.

По делото са представени писмени доказателства за наличие на предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ по отношение на ищеца – първичен болничен лист № Е20181509349 издаден на 03.10.2018 г., за периода 02.10.2018 г. -21.10.2018 г. който бил получен от работодателя на 11.10.2018 г.

При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:

Старозагорски районен съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ

По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело – „Фарма Сис БГ“ ООД. А законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ, както и в чл. 333 КТ. След установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл.

190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник.

Но когато дисциплинарно уволненият е от категорията на работниците и служителите, изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 и 3 КТ, работодателят преди да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание е длъжен да изпълни изискванията за предварителната закрила.

С разпоредбата на чл. 333 КТ законодателят е свързал изискванията на предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ/. Когато за извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда или съгласието на синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество – арг. чл. 344, ал. 3 КТ.

В исковата молба са наведени фактически твърдения, че към момента на връчване на уволнителната заповед ищецът е ползвал разрешен от компетентния здравен орган отпуск при временна неработоспособност – за периода от 30.08.2018 г. до 01.10.2018 г., впоследствие удължен да периода 02.10.2018 г. до 30.11.2018 г., т.е. че се е ползвал от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ - доводът за незаконност на процесното уволнение е свързан с неспазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ поради връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в момент, когато е бил в болничен поради временна неработоспособност поради общо заболяване. Другото въведено с исковата молба възражение, че заповедта за уволнение не е подписана от управителя на ответника ищецът не поддържа.

Посоченото остава и единственото възражение срещу уволнението въведено в исковата молба, тъй като с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК се обяви за безспорен факта между страните, че управителят на ответника е подписал процесната уволнителна заповед и в този смисъл ищецът заяви, че не поддържа това свое възражение релевирано в исковата молба срещу заповедта за уволнение.

По възражението за неспазена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ съдът намира следното:

Съгласно цитираната норма, дисциплинарно уволнение може да се наложи от работодателя само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, ако работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск. С подобна закрила се ползва само служител, който реално е започнал ползването на отпуска, а не е достатъчно такъв да му е разрешен. На основание чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по тази норма се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение, т.е. и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск /така решение № 122/10.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4477/2013 г., IV г.о., решение № 182/ 18.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1220/2011 г., III г.о./. Работникът или служителят, обаче, следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения /така решение № 94/04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2011 г., III г. о., решение № 567/ 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., III г.о., решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6897/2014 г., IV г. о./. В случая процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена на 01.10.2018 г., но връчена по пощата на 03.10.2018 г., /в обратната разписка се сочи, че е получена от майката на ищеца на неговия адрес/, а в закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване.