Решение № 5566 от 28.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11583/2024
- Вид
- Решение № 5566
- Подписан
- 28.12.2024
- В сила
- 04.06.2025
- Състав
- АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5566 гр. София, 28.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110211583 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .
Образувано е по жалба на изпълнителния директор на ***” – СОФИЯ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „***”, ул.
„Димитър Моллов” № 1, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № 1100067111, издаден от АГЕНЦИЯ „*** ***” (***), с който на жалбоподателя, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на сумата от 300. 00 лв. /триста/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) следва да се отмени като неправилен. В жалбата се твърди, че в случая административнонаказателното преследване е погасено по давност поради изтекъл срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В подкрепа на това се сочи, че деянието е извършено на 28.05.2020 г., при което според жалбоподателя давностният срок е изтекъл на 27.05.2023 г. Освен това се твърди, че нарушението, за което е наложена санкция е извършено с моторно превозно средство, марка „***”, с рег. № ***, което е с категория „Специален автомобил”, а съгласно чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, издаденият ЕФ се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. Последното обстоятелство не било взето предвид от административнонаказващия орган, в резултат от което неоснователно е издаден обжалваният ЕФ. Приложени са копие на ЕФ и копие на свидетелство за регистрация на автомобил, марка „***”, с рег. № ***.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но в писмена молба заявява, че поддържа жалбата, като не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Касова, която оспорва основателността на жалбата. В подкрепа на твърдението си за законосъобразност на атакувания ЕФ твърди, че в *** съществува т. нар. „бял списък” на автомобилите със специален режим на движение, за които не се заплащат пътни такси, но за конкретния автомобил не била подадена информация до *** от изпълнителния директор на лечебното заведение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнагарждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2020 г. в 12:13 часа специален автомобил, марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 2800, собственост на ***” – СОФИЯ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „***”, ул. „Димитър Моллов” № 1, се движил по път I- 8 км 41+234, с посока „Намаляващ километър”, включен в обхвата на платената *** мрежа, като за превозното средство не била заплатена *** такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Това било установено с техническо устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 41+234.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № 1100067111 /л. 6/; свидетелство за регистрация част първа /л. 7/; справка за извършено нарушение /л. 9/; снимков материал /л.
10-11/; известие за доставяне на ЕФ /л. 13/; становище от отдел „Управление на информационна система и ***”, Национално тол управление (НТУ) /л. 14/.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде отменен.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи 2 правото на защита на жалбоподателя. Конкретният ЕФ има изискуемото от закона съдържание.
От събраните доказателства (свидетелство за регистрация на МПС част първа и снимков материал) се установява без съмнение, че моторното превозно средство, във връзка с движението на което е издаден обжалваният ЕФ представлява „Специален автомобил” (линейка), който е собственост на ***” – СОФИЯ АД, ЕИК: ***. Именно като такъв автомобилът е описан и в самия ЕФ, издаден от административнонаказващия орган.
Съгласно чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП „Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че: 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение.
Видно от доказателствата по делото е, че в случая се касае именно до автомобил със специален режим на движение (линейка), което обстоятелство е станало известно и на административнонаказващия орган. При това положение от страна на последния е следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и издаденият ЕФ да се анулира.
Вместо това административнонаказващият орган е издал обжалвания понастоящем ЕФ в нарушение на материалния закон. Поради това ЕФ следва да се отмени. Ирелевантно е дали от страна на лечебното заведение е била изпратена информация до *** относно конкретния специален автомобил, тъй като законът не поставя подобно изискване, нито предвижда като предпоставка за анулиране на издадените ЕФ автомобилите със специален режим на движение да фигурират в каквито и да е списъци в *** (както твърди процесуалният представител на въззиваемата страна).
Възражението за изтекъл давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, погасяващ възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение е неоснователно. В случая става въпрос за обжалване на ЕФ, с оглед на което неприложима се явява обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК .
Приложение обаче намира абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК , считано от датата на извършване на нарушението, която в конкретния случай не е изтекла към датата на откритото съдебно заседание на 19.11.2024 г., но към 28.11.2024 г. се явява изтекла.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ следва да се отмени.
При извод за основателност на жалбата, жалбоподателят има право на разноски, но не е искал присъждането на такива, а и липсват доказателства да е сторил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Въззиваемата страна няма право на разноски, поради което такива не следва да се присъждат в нейна полза.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № 1100067111, издаден от АГЕНЦИЯ „*** ***” (***), с който на ***” – СОФИЯ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „***”, ул. „Димитър Моллов” № 1, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на сумата от 300. 00 лв. /триста/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4